Демокрацията (от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация).

Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията,но още от Античността се смята, че равенството и свободата са нейни съществени характеристики.Проява на тези принципи са равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта. Така при представителната демокрация всички гласове имат еднаква тежест, не се ограничава възможността на гражданите да станат представители, а свободата на гражданите се осигурява чрез законово утвърдени права и свободи. Демократичните системи обикновено съдържат вътрешни механизми, като разделението на властите, които предотвратяват неравномерното разпределение на властта и потенциалното нарушаване на демократичните принципи от отделни институции.

Първите държавни образувания, за които се предполага, че може би са имали демократиПчно устройство са ранните шумерски градове-държави.Подобна протодемокрация съществува за известно време и при мидийците през 6 век пр.н.е. преди Дарий I да обяви, че най-добрата монархия е по-добра от най-добрата демокрация и най-добратаолигархия.

Други общности, които може би са имали демократично управление, са индийскитесангха и гана, които съществуват от 6 век пр.н.е., а в някои региони оцеляват до 4 век. Данните за тях са оскъдни, но Диодор също говори за съществуването на демократични държави в Индия. В същото време съвременните изследователи отбелязват, че по времето на Диодор думата „демокрация“ може да се използва за всяка самостоятелна държава, независимо от нейната форма на управление. Неравенството между членовете на индийските касти кара много учени да се съмняват, че устройството на гана и сангха е сравнимо със съвременните схващания за демокрация.

Понятието „демокрация“ се появява за пръв път в древногръцката политическа и философска литература. През 4 век пр.н.е. Платон противопоставя демокрацията, „управление на управляваните“, с алтернативните системи - монархия (управление на един човек), олигархия (управление на малка група хора) и тимокрация (управление на хората, притежаващи собственост).

Класическата древногръцка демокрация в града-държава Атина днес е смятана от мнозина за пряка демокрация, в действителност освен общото събрание на гражданите, което взима определени решения, в Атина има и правителствени и съдебни постове, които се заемат от граждани, първоначално избирани с жребий. Самото право на участие в политическия живот е ограничено - гражданството е наследствено и ограничено до мъжете, служили в армията. Смята се, че от 250 хиляди жители на града в класическия период, едва 30 хиляди са имали граждански права, а от тях около 5 хиляди редовно са участвали в общите събрания. Повечето държавни постове са определяни с жребий, като само военачалниците и няколко други служители са избирани с гласуване.

Въпреки че Римската република допринася значително за някои аспекти на демокрацията, в Рим също само ограничено малцинство от жителите имат политически права. Често явление са и изборните манипулации чрез промяна в границите на избирателните райони, като на практика много често висшите постове, включително тези на членовете на Сената, се заемат от представители на няколко фамилии.^[13]

Като форма на държавно устройство, при демокрацията обикновените граждани могат да участват пряко във вземането на решения (за разлика от монархията или диктатурата). В днешно време почти всички държави претендират да бъдат демократични. Понякога демокрацията е формата на управление, макар официално страната да се ръководи по друг начин. Пример е Канада, която е монархия, но практически се управлява от демократично избран парламент.

Демокрацията като форма на управление на държавно ниво се практикува в две разновидности:

• Пряка — извършва се чрез референдум или плебисцит(пряко гласуване). Примери за такава демокрация са Швейцария, много законодателни инициативи на Калифорния и някои градове-държави.
• Представителна — гласоподавателят избира свои представители, които се събират в законодателни и/или изпълнителни органи. Там те могат да извършват функции, за които гласоподавателят не ги е натоварил директно: участие в специални комисии, подготовка на проектозакони и гласуване на закони; но по собствено усмотрение в съгласие със собствената им съвест.
  Представителната демокрация най-общо се дели на два вида според типа на държавно устройство:
  • Република - със концентрирана власт в избираеми институции:
    • парламентарна република - парламентът и институциите на властта имат ясно разделение на властта с механизми за междуинситуционен контрол, но правителството се крепи на парламентарна коалиция или мнозинство, излъчващо правителство. Има ясно разграничение между шеф на правителството (Министър председател) и държавен глава (Президент).
    • президентска република - правителството се оглавява от президент, който може да се избира директно или от специални органи (напр. електоралната колегия на САЩ. Това правителство има мандат и не може да се разпусне дори и президентът да бъде отзован (напр. Ричард Никсън), при който случай неговият приемник продължава управлението на страната (напр. Джералд Форд).
      и
  • Парламентарна (конституционна) монархия - успоредно с органите установени чрез гласуване от населението, страната се оглавява от наследствен монарх, който може да има декоративна или по-активна роля според конституционните дадености.