Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2011 23:53 - Независимо от всичко дадоха разрешение на „Дънди“ за Ада тепе
Автор: aidasv Категория: Други   
Прочетен: 897 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 20.09.2011 07:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Обжалването няма да спре
разграбването на национални богатства image   Висшият експертен екологичен съвет към екоминистерството даде разрешение на „Болкан минерал & майнинг“, дъщерно дружество у нас на канадската компания „Дънди прешъс металс“, да добива злато край Крумовград в местността Ада тепе. Компанията получи възможност за предварително изпълнение. Това означава, че дори да се обжалва решението по ОВОС, това няма да попречи на „Дънди“ да започне да подготвя проекта и да кандидатства за разрешителни.
„Бяхме абсолютно изненадани от компанията да поиска предварително изпълнение и от подкрепата за това на икономическото министерство“, каза кметът на Крумовград Себихан Мехмед. „Със сигурност ще обжалваме “, посочи Мехмед.
„Защо трябва да се разравя земя, която е непокътната, хората в Крумовград не искат добив на злато“, коментира Мария Дамянова от сдружението „Живот за Крумовград“. Жителите на града започват подписка срещу златодобива в Крумовград и ще я изпратят в ЕК и Европейския парламент.
Винаги има някакво въздействие върху околната среда, всичко ще бъде съгласно българските стандарти и европейското законодателство, твърди Алекс Нестор, директор „Корпоративни отношения“ в „Дънди“. В самото решение се казва обаче, че около 99 дка ще бъдат пряко засегнати, ако не и унищожени, а местността, в която БММ ще добива злато, е част от най-голямата зона по екомрежата „Натура 2000“.
Добивът на златосъдържащи руди от участък Ада тепе от находище „Хан Крум” е с очакван експлоатационен период около 9 години при добив от 850 000 т/год.
С това разрешително концесионерът получи още един подарък – построяване на магистрала от Крумовград до Момчилград, с което превозването на руден концентрат от мината ще става много по-бързо, евтино, безпроблемно и без никакъв надзор. Така към печалбите от рудник „Челопеч“, които наши учени изчисляват на около 2 млрд. долара годишно, ще се добавят и тези от Крумовградското златно находище. По данни на МОСВ в Челопеч има около 50 млн. тона руди и както уточниха за „Класа“ екоексперти, това количество е доказано при първоначални оценки, правени през 50-те години на миналия век. Но както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1085 г. са намалени до 57 млн. т, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. т руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово (0,55 г/т), цинк (1,08 г/т), германий (80 г/т), селен (42 г/т), телур (25г/т), сребро (8,4 г/т), галий (15,2г/т), антимон (91,4 г/т), бисмут (183г/т), талий (46,2 г/т), индий (42,4 г/т), паладий (3,5 г/т), платина (1 г/т) и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на „Дънди“ от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия. А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. т руда за година от находището в Челопеч.
През 2010 г. са добити 1 088 431 тона руда, като компанията е внесла в хазната такса в размер на 6 568 017,95 лв., съобщиха в отговор на официално запитване към МИЕТ от „Класа“. „Всяка година в резултат на добива и експлоатационното проучване количеството на рудата се променя от компетентните органи. В този смисъл към 01.01.2011 г. в находище „Челопеч“ се водят 21,746 млн. т руда в категория „Запаси“ със средно съдържание 1,53% мед и 4,74 грама на тон злато. Освен това има 3,405 млн. т руда в категория „ресурси“, където съдържанието на мед е 0,66% и 2,10 г злато на тон руда“, съобщават още от МИЕТ.
Любопитно е, че договорът за предоставяне на концесия за подземни богатства от находище „Челопеч“ между българското правителство и фирма „Наван Бългериън майнинг“(предшественик на „Дънди“), търпи четири промени след сключването му през 1999 г. Междувременно през септември 2003 г. „Дънди прешъс акуизишънс инк.“ придобива активите на фалиралата „Наван Челепеч“ АД. На 27.02.2004 г. е сключено допълнително споразумение с новия концесионер. Основните изменения в договора са предоставената допълнителна концесионна площ, в която да се разположат спомагателни съоръжения за добива и преработката на рудата – хвостохранилище, електропроводи, тръбопроводи, работилници и др. Със същия документ най-неочаквано концесионната такса се намалява с 50 на сто за периода 2004-2010 г., или от 1,5% до 0,75% от печалбите от само трите метала (мед, злато и сребро) по цени на международните борси. „Причините за намаляване на размера на концесионното възнаграждение за определен период са комплексното наличие на неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики в един период на влагане на значителни инвестиции и капитално минно строителство.“ С това от МИЕТ внесоха светлина в забуления казус по драстичното свиване на таксите за концесионера. Тогавашният вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева подписва документа без становище от МОСВ. Мнозина вече се питат дали е осребрен подписът на Шулева, с който концесионното възнаграждение на „Дънди“ се свива наполовина т.е. с 50%, съгласно анекс към договора. Ако това е станало, за каква ли сума или услуга става въпрос?
Остава на беловласите глави на 30 изтъкнати наши учени (подписали специално писмо до тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски) да изчисляват колко милиарда е загубила българската хазна. (Над 28 млрд. лв. е тяхната сметка засега.) В крайна сметка „Дънди“ е компанията, която избирателно изземва ценния метал само от богатите жили на най-богатото в Европа находище на медно-златни руди - Челопеч, замърсявайки околната среда с арсен. Като капак през 2002 г. от признатите запаси от злато 56 млн. тона те изведнъж „намаляват“ до 18 млн. тона според анализ, предоставен от „Дънди“. При това случващото се отново става с благословията на вицепремиера Шулева от правителството „Сакскобургготски“.
Икономическото министерство, което е страна по концесионните договори и трябва да защитава държавните интереси в тях, явно няма нито техническите възможности, нито желанието да осъществява стриктен контрол за точността при тяхното изпълнение. В случая всичко остава на юнашко доверие и на честната дума на компаниите износителки. Изобщо - черна дупка, защото никой не знае какво точно се изнася, а от приходите на фирмите зависят концесионните такси, митата и данъците, които трябва да бъдат платени. Фирмите плащат смешни пари, а държава губи милиарди левове от занижени концесионни такси, мита и данъци.
За това алармираха и от природозащитната организация „Зелени Балкани“. За 10 години държавата ще спечели 500 милиона, а фирмата - 10 милиарда лева само от златото и медта, без да се пресмятат останалите стратегически метали, изнасяни под формата на черно злато „Доре“, коментира за „Класа“ Константин Дичев. Той съобщи, че от организацията са изпратили сигнал до прокуратурата, парламента, правителството и ЕК за хищническото ограбване на мината в Челопеч, а респективно – и българската държава. По думите му загубата за България е над 4 млрд. долара. „Всички капиталови разходи за производството „Дънди“ си икономисва само от добитите метали, които не декларира на митницата“, допълва Дичев. Затова от „Зелени Балкани“ настояват държавата да преразгледа концесионния договор и да наложи фирмата да плаща поне 50-60% такса за подземните богатства.
Според официалната статистика именно на износа на метали и на други произведения на металургичната ни индустрия се дължи увеличеният ръст на експорта на България. През миналата година страната е изнесла метали и рудни концентрати за 5 млрд. лв., а само за първото шестмесечие на тази година има ръст в експорта с още около 10%, обяви председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. Според него България е на трето място по добив на мед и на четвърта позиция по добив на злато в Европа. „Много от компаниите работят по високи стандарти, но има дружества в сивата икономика. Затова в момента се разработва стратегия за устойчиво развитие на минната индустрия, която трябва да бъде готова до края на годината“ съобщи експертът. По думите му едва сегашното правителство се опитва да сложи някакъв ред при добива на подземни богатства, като в промени в законодателството наложи само едно министерство – на икономиката, да се занимава с този процес. Досега подземните богатства и концесиите бяха в правомощията на три министерства, което създаваше известен хаос и проблеми с контрола. Според Цоцорков по закон всяка година трябва да се прави проверка на изпълнението на концесионните договори и единствено проблем на държавата е дали го прави или не.

www.klassa.bg/news/Read/article/181290_%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE+%D0%BE%D1%82+%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE+%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%B0++%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%E2%80%9E%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%B4%D0%B8%E2%80%9C+%D0%B7%D0%B0+%D0%90%D0%B4%D0%B0+%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5
 


Тагове:   злато,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aidasv
Категория: Други
Прочетен: 3012464
Постинги: 1607
Коментари: 1245
Гласове: 22779