Основно искане в кампанията на КНСБ ”Правата на всеки са права на всички” е за даване на нови възможности на онези, които имат да получават неизплатени заплати. Те са няколко и на първо място от тях поставяме искането за допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чрез което  да се даде възможност без да се образува исково производство, т.е. без да се води съдебно дело, работникът да може да събере, да получи, дължимата му (неизплатена, забавена) заплата или обезщетение по Кодекса на труда(КТ).

Проблемът тръгва от отменения ГПК, в който до 2008г.  имаше разпоредба(чл.237, б.„г”), според която работникът  можеше извънсъдебно, т.е без да образува съдебно дело, да се снабди с изпълнителен лист по извлечения от сметки на работодателя за дължимото възнаграждение. След като получи от съда изпълнителен лист той можеше, чрез съдебен изпълнител, принудително, да събере дължимото му от работодателя.
Извлечението от ведомостта за заплата, като процедура и документ, е уредено в чл. 128 Кодекса на труда¹ и издаването на изпълнителен лист въз основа на него не пораждаше проблеми в практиката, въпреки опитите на отделни работодатели да не издават такова. В подобни случай се намесваше Инспекцията по труда, тъй като става дума  за право на работника и под угрозата от плащане на значителни суми, като имуществена санкция, работодателите в крайна сметка издаваха искания и дължим по закон документ на работника.
Този ред в значителна степен облекчаваше работниците, когато имаше основание да се търси именно той, а не да се чака „светлото бъдеще”, в което евентуално, работодателя можеше да му изплати възнаграждението, ако междувременно не изпаднеше в несъстоятелност.
Текстът бе отменен с приемането на новия ГПК. Като цяло режима на изпълнението (изпълнителното производство) в новоприетият ГПК претърпя значителни изменения. Въведе се така наречено „заповедно производство”, в резултат на което човек може да се снабди с изпълнителен лист за свое вземане(в случая имаме предвид вземане от трудово правоотношение, от трудов договор), без да води съдебно дело, т.е. без предварително да се снабди със съдебно решение, което също е основание за издаване на изпълнителен лист(вж. чл.404, ал.1 ГПК).
За съжаление в новият ред по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ(чл.417 ГПК) извлечението по ведомост (по чл.128, т.3 КТ), което също е документ (отделен въпрос е какъв-официален или частен) не фигурира, като основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В същото време в чл.417 ГПК² наред с някои други документи, основание за издаване на изпълнителна заповед и изпълнителен лист, фигурира „… документ или извлечението от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;”
Защо общините, държавните учреждения и банките са предпочетени, привилегировани, а гражданите - работници и служители са пренебрегнати, след като по същество става дума за един и същ документ въз основа на който съдът ще издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист? Като се имат  предвид разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч) би следвало да се прием, че и ведомостите за заплати представляват «счетоводна книга» по смисъла на чл.417, т.2 ГПК, т.е. те са носител на счетоводна информация и са счетоводен документ по смисъла на чл.6 ЗСч. Издаденото от работодателя-длъжник извлечение от ведомостта за заплатите е документ от същия ранг, към който са документите и по чл.417, т.2 ГПК- документ, който по безспорен начин показва и доказва, че длъжникът дължи и даже сочи колко дължи!!
Ето защо КНСБ настоява в чл.417 ГПК да бъде записана нова точка 10, чрез която да се уреди възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на извлечения от ведомости за заплати.
Основание за това ни дават и периодично повтарящите се случай в страната на неизплатени, забавени, заплати с които периодично се занимава и Министерството на труда и социалната политика, дори занимава прокуратурата с този „досаден” проблем”!!
На официалното ни предложение за допълнения в чл.417 ГПК отправено до Председателя на Народното събрание, до Министрите на труда и социалната политика и правосъдието, парламентарната група на ГЕРБ(м.май-юли 2011г.) бяха противопоставени различни аргументи, излизащи най-вече от средите на представителните работодателски организации, от които като че ли „най-сериозен” бе следният:
„Защо настоявате за допълнения в чл.417 ГПК, като имате възможност да търсите изплащане на възнаграждението или изпълнителна заповед по чл..410 ГПК, тоест по друг правен ред. Нека да видим дали има практика по този ред …, да помислим, да пообсъдим….пък тогава да решаваме.”
„Сега една група към министерството на правосъдието наблюдава проблемите, които се пораждат от норми в ГПК… нека помислим… да пообсъдим … пък догодина …!?”
Отново „светлото бъдеще”, па макар и „утре”! Или за вярата в утрешния ден!
КНСБ настоява за допълнението в чл.417 ГПК защото:
1. Съществуващата в чл.410 ГПК³ възможност за искане и издаване на изпълнителна заповед и изпълнителен лист крие опасност (независимо издаденото от длъжника извлечение от ведомост) при направено възражение от страна на работодателя-длъжник, неминуемо да следва исково производство за установяване на вземането, което обезсмисля идеята не за бързото събиране на дължимите суми, без исково производство(вж. чл.414 и чл.415 ГПК). Това е така,защото при направено възражение от работодателя е недопустимо принудително изпълнение.
По начало чл.410 ГПК въобще не визира извлечението от ведомост, като документ, въз основа на който да се издаде изпълнителна заповед. Чрез процедурата по този текст работникът може да представи други документи или доказателства с оглед вземането си.
За разлика от чл.410 ГПК, процедурата по издаване на изпълнителен лист по чл.417 ГПК дава далеч повече гаранции, че принудителното и бързо изпълнение, чрез съдебен изпълнител, ще се състои и няма да се наложи исково производство.
2.Този ред(чл.410 ГПК) не отговаря на въпроса защо документа който работодателя издава (извлечение от ведомост за заплати), с който признава не само вземането, но и размера му, е пренебрегнат предвид подобния документ по чл.417, т.2 ГПК?
3.Няма отговор на въпросът - какъв е смисълът от издаването на извлечението по чл.128,т.3 КТ, ако след това можем да го ползваме САМО като основно доказателство в рамките на едно съдебно дело вместо съдебно-счетоводна експертиза?!
4. В крайна сметка този ред не отговаря на духа на предложението на КНСБ и идеята извлечението от сметки, което работодателя предоставя по реда на чл.128а КТ, да бъде приравнено по статут на документите по чл.417,т.2 ГПК и да доведе в много по-голяма степен до възможността да бъде събрано вземането без да се образува съдебно дело(исково производство).
Затова отново ще внесем искането си за действия по спешност и инициатива от народни представители за допълнения в чл.417 ГПК пред парламентарната група на ГЕРБ, пък дано този път да ни чуят.

09.2011        Ч.Христов- изпълнителен секретар на КНСБ
___________________