Предсмъртното писмо на Васил Левски    

                              


Байовци
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “ Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби“. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди“ Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате“ Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.      

anonymous-bg.dir.bg/_wm/diary/diary.php             

За Апостола, венците и фалшивите идеали ...Спи, Дяконе! Не се събуждай! 18 юли 2012 11:32 | Кристина Табакова    

Какво нещо са навиците. . .Дойде ли 18 юли или 19 февруари всички се сещаме за Апостола. Публикуваме новини, отбелязваме във Фейсбук профилите си, припомняме си (или поне тези от нас, които сме го чели) какво е написал Ботев:

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Същевременно представителите на т.нар. „политически елит” се надпреварват да говорят за идеалите на Левски, да поднасят венци и да изказват почести, а пресцентровете бързат да изпратят до медиите снимки – важно е да се знае.

Всяка година се питам защо. Не ме разбирайте погрешно – почит на хора като Васил Левски трябва да се отдава несъмнено. Но винаги съм смятала, че ако правиш нещо такова, трябва да го правиш от сърце. Ако помагаш и подаваш ръка, трябва да е от сърце – а не заради овациите и благодарността. Ако благодариш и почиташ някого, трябва да е от сърце.

В този ред на мисли – отхвърлям този фалш. Отхвърлям това да поднасяш венци на гроба на някого, да почиташ личността му, без да почиташ идеалите и това, за което се е борил. Правейки го само на думи, ти си лицемер. Нужно ли е да възпитаваме децата да почитат Васил Левски, ако не възпитаваме у тях ценности и идеали? Идеали?

В какво се превърнаха идеалите? Какви са днес стремежите ни? До такава степен сме се вторачили „в канчето” на другия, че забравяме за истински важните неща. Завиждаме за материалното, но не ни интересуват пределите на моралното. Дори „успех” е понятие, което вече има други измерения. При най-малкия успех забравяме нещата, които до преди това са били важни. Най-лошото – забравяме да сме човеци. Светът ни става друг, защото вече можем да погледнем „отвисоко”.

Портретът на Васил Левски краси лъскавите кабинети на толкова много политици. А няма място там. Няма място сред хора, които го използват – използват неговите думи там, където са им нужни. Няма място сред хора, които издигат трибуни в името на своя собствен интерес и правда. Няма място сред измислени герои, които лъжат злоупотребяват, без дори да имат угризения, че го правят.

Казваме, че Апостола ни е морален съдник, но вътрешно сме убедени, че всеки трябва сам да се спасява. Преди време едно момиче написа стихотворение и го посети на Васил Левски. Тук е мястото му:

…Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.

argumenti-bg.com/16811/za-apostola-ventsite-i-falshivite-ideali/

"Народе????" след 175 години
От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи, да заявим и отстояваме себе си
от Таня Георгиева | 18.07.2012 | 15:16  Булфото
Затворени в черупката на битието,

към теб, Апостоле, едва поглеждаме.
И само на годишни чествания,
пред паметника ти главата свеждаме!

Остави ни заветите си, Дяконе -
завети светли и непреходни.
"Народе???" Спиш ли? - робство вече няма,
сами във робството душите си обрекохме.

За 175-ти път честваме раждането на Апостола на свободата Васил Иванов Кунчев - Левски. И за 175-ти път (най-малко!) си припомняме заветите му - с пълна сила актуални и днес. За празник винаги се казват хубави думи. За празника на Апостола - трябва само най-добрите!

Но, каквито и думи да кажем за колоса на българското националноосвободително движение, винаги ще бъдат слаби и "постни", защото неговите очаквания са били за ... дела. А ние, неговият Народ, се оказваме силни само на думи.

Портретът му стои закачен в кабинетите на самодоволните ни и охранени политици, които с патетична приповдигнатост се "прекланят" пред делото му и поднасят цветя пред паметника му, а не искат да си дадат сметка, че неговите послания са острие, което може да пронизва смъртоносно...

"За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни".

Едва ли има човек, който да не знае каква личност е бил Левски и какви поръки ни е оставил. Едва ли обикновеният българин не си дава сметка колко правдиви са били думите на Апостола - важещи и днес с пълна сила. Все пак, нека тези, които се оправдават, че не са чували за тях, се замислят върху дълбоката истинност, преминала през годините:

"Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка".

И, ако днес сме противници на смъртното наказание, то подобаващо наказание не заслужават ли "такива, злоупотребяващи с народни пари", "тези, които петнят името на отечеството ни", "тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри", "тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства" и "тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване"?!?

Може да не виждаме път, но той е там, където се върви. Иска ми се, когато кажем, че сме българи, да го правим с гордост и достойнство, защото "От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи", да заявим и отстояваме себе си, както го направиха много други народи. Само, когато осъзнаем какво повелява завета "Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме", само тогава ще имаме право на това.

Другото е... "Народе????"...

inews.bg/  

Страници от тефтерчето на Левски
http://parasol.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/07/18/quot-ako-padna-az-ubit-quot.980463

ПРОРОЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛА:

“ПРОРОКУВАМ ПРЕДАТЕЛСТВО – ПРЕДАТЕЛСТВО ИСТИНСКО И ПРЕДАТЕЛСТВО, БЕЗ ДА ЩЕ, ОТ СТРАХ”
http://gerbsenior.blog.bg/politika/2012/07/18/apostolyt-vasil-levski-3.980481

Днес се навършват 175 г. от рождението на Васил Левски!
http://tsanynka.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/07/18/da-pomylchim-pred-tezi-ochi.980541