Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2010 22:25 - Вулкани - BG
Автор: aidasv Категория: Новини   
Прочетен: 6041 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.04.2010 22:36


  14 вулкана дремят във Великотърновско Десетки селища са създадени в подножието на могили, образувани от застинала лава, земетресения могат да събудят вулканите image Момчил Йончев image Бутово image Червена image Драгомирово

14 загаснали вулкани се намират на територията на област В. Търново. Край могилите, образувани след изстиването на лавата, са се появили селища, всяко от които е уникално със своята история и битието на местните хора.
За този почти неизвестен факт разказва новият филм на журналиста Момчил Йончев. През последните 3 години Йончев напълно се посвети на историческите си творби и дори регистрира своя собствена онлайн телевизия - “Епохи”. “Вулкани” e последният филм на журналиста.

От Предбалкана до Дунав е разположен разлом, по чиито 40 км продължителност се намират 14 загаснали вулкана. Най-северната точка на разломната линия е свищовското село Драгомирово, а най-южната - Сухиндол. Загаснали вулкани са онези, за които се смята, че е малко вероятно да изригнат отново. Дали и кога обаче един притихнал вулкан може да се събуди, е невъзможно да се каже. Хубавата новина е, че вулканите в нашия регион са от т.нар. “щитовиден” вид, тъй като формата им е разлята и прилична на щит. Образувани са от лава с ниско вътрешно съпротивление, която може да тече спокойно на голямо разстояние от кратера. Това не причинява катастрофално изригване и не представлява непосредствена заплаха за хората. Географите познават замрелите вулкани във Великотърновския регион като “14-те базалтови могили”. Именно тази базалтова лава е рядка и се разлива на големи площи, преди да се втвърди.  
Учените смятат, че земетресенията могат да провокират събуждането на угаснали вулкани. Едно от най-разпространените схващания в научните среди е, че разлюлялата се земя може да отпуши лавата така, както удар по дъното на бутилка шампанско кара тапата да изхвърчи и течността да изкипи. Такъв ефект може да се появи дори и на няколкостотин километра от епицентъра на труса. Удивително е, че
  на вулкана му трябва време,     за да набере сила   и изригването, причинено от земетресение, може да се случи дори месеци по-късно. Няма как тревожно да не си помислим за това, че България е сеизмичен район. Хората, в чиито родни места се намират притихналите някогашни вулкани обаче, не живеят в тревога.
14-те вулканични могили са на около 40 километра от Сухиндол, в Дунавската хълмиста равнина. Според някои български изследователи, те са на повече от 2 милиона години. Базалтовите купели са ясно обособени, като Сухиндолският връх е най-висок - около 500 метра. Този стар вулкан е най-малко популярен сред жителите на прилежащото му населено място.
От върха му в редица се виждат и останалите вулканични могили - Каратепе, Чатал тепе, Калавака... Оживелите през вековете разкази за вулкани са неизменна част от историята на няколко села - Червена, Сломер, Бутово, Недан...
Овча могила е едно от тях. Дали местният вулкан ще се събуди някога, не е въпрос, който стои на дневен ред пред местните хора. Те го свързват само с благини, произтичащи от наличието му там. Овча могила е най-голямото село в община Свищов. Исторически източници описват, че чумна епидемия засегнала околностите около 1650 година. Повечето хора се разбягали и съседните села се обезлюдили. В подножието на вулкана обаче останали десетки семейства на местни пастири. Овчарите, техните семейства и стадата им, по чудо
останали
  незасегнати от смъртоносната епидемия.   Така постепенно в района започнали да се завръщат все повече и повече хора. Възникнало селото Овча могила. Нарекли могилата на животните, оцелели при страшната чума. Вдействителност Овча могила продължава да привлича хора и днес. Минералните извори и балнеолечебният център, колкото и запуснат да е днес, все още пазят старата си слава. Лековитата вода извира от дълбините на вулкана убедени са местните. Камъните, които хората добивали още тогава от могилата на вулкана послужили и за направата на път. Черни базалтови плочи облицовали пътеката между Овча Могила и Драганово, която още преди столетия заприличала на модерно шосе.
В село Червена също се гордеят със своя вулкан. Зидовете на всички къщи са изградени от добити при могилата камъни. Специфичната черна скала не може да бъде сбъркана и придава характерен облик на червенските къщи. Водата, която селото пие, също извира от недрата на вулканичната могила. Селото било основано след 1880 година, когато на мястото започнали да се събират гонени от различни места изселници от Севлиевско, Дряновско и Габровско. Жителите на съседните села никак не били доволни от това присъствие и напълно изолирали новодошлите си съседи. Никоя мома от съседните села не била давана за жена на момък от Червена, никой левент от другаде не пожелавал местна девойка. През годините в селото в практика се превръщали
  браковете между все по-близки братовчеди.   Хората обаче започнали да се трудят, да дялат камъни, да градят красиви и масивни къщи. Това сломило упорството на техните комшии и постепенно червенци се интегрирали и заживели честити в подножието на вулкана си.
Вулканът на Бутово пък е наречен от местните “Чакала”. За Бутово е известно, че е древен керамичен център. През 1961 година при изкопни работи за поставянето на телефонен стълб работници попадат на останките на древна грънчарска пещ. Археологическите разкопки, които започнали незабавно, разкрили древен керамичен център. В него били намерени множество свидетелства за култ към бога Дионисий. по древните съдове богът бил изобразен като юноша, обкръжен от сатири, силени и вакханки. В лявата си ръка държи скиптър, а в дясната - съд с две дръжки. Върху откритите съдове били изобразени и други богове, като и гладиаторски битки, и сцени от бой с петли. В уникалното с историята си село Бутово, били намерени още глинени детски играчки и теракота от 3-4 век. В местността Чакала при загасналия вулкан са разкопани и римски надгробни плочи и части от колони.
През 1910-1920 година са основани керамичните фабрики в Бутово, Павликени и край Бяла черква. Глината, от която се правят керамичните изделия в Бутово, позволява да се изработват висококачествени облицовъчни тухли. Природните ресурси притежават всички необходими физически и химически качества и няма нужда да бъдат обогатявани с допълнителни елементи. Тази керамика обаче няма нищо общо с вулкана. Могилата, както и останалите в региона, е от твърд базалтов материал. Преди милиони години,
  Северна
България е била дъно на море,
 

от което, след оттеглянето на водата остава превъзходна почва и глина.  
От изгасналите вулкани районът ни е получил предимно блага. Черната могила, както се нарича изгасналият вулкан в Драгомирово, единствена буди неясен страх у хората. През 19 века населението на Драгомирово било известно с това, че там живеят предимно разбойници и главорези, които се препитават като ограбват и избиват пътници.
Местните и днес смятат, че вулканът привлича нещастия и небесни стихии, че облаците “падат” над него. От началото на 20 век селото било многократно наводнявано. Девет души и много добитък загинали в бедствията. Нанесените щети били толкова огромни, че лично цар Борис посетил мястото, за да разговаря с хората. Покрай Черната могила непрекъснато падат мълнии, които също убиват животни, разказват възрастните. При вулкана смъртта си намерили две жени, покосени от мълнии.
Заради голямото съдържание на желязо във вулканичните скали, по време на Втората световна война в района проучвания направили немски инженери. По поръка на фюрера те търсили място за изграждането на завод за желязо. Крахът на Германия осуетил тези намерения.

Габриела ИГНАТОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ и личен архив

www.dnesbg.com/index.php



Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aidasv
Категория: Други
Прочетен: 3022589
Постинги: 1607
Коментари: 1245
Гласове: 22779