ОЧЕВИДНО пенсионната реформа у нас е неизбежна и предстои. Затова си заслужава да се имат предвид от тесните специалисти в материята и някои конституционни, политически и социални моменти:

Конституционни:

Съгласно чл. 51, ал.1 от конституцията гражданите имат право на обществено осигуряване. Като вид обществено осигуряване пенсионното осигуряване се обхваща от конституционната защита на тази разпоредба.

Ето защо, придобитото право на пенсия при определените от закона условия е неотменимо като част от основните права на гражданите - чл. 57 от основния закон. Следователно конституцията изисква от законодателя да се въздържа от актове, които накърняват даденото вече осъществено от фактическа гледна точка право.

Под недопустимост на накърняване следва да се разбира както въздействието върху съответното право въобще, така и въздействието върху някои от неговите компоненти, какъвто е например размерът на вече придобитата пенсия.

Ето защо в България е немислимо да се намалят дори като антикризисна мярка вече придобити пенсии, както стана например в Румъния. Нека да се има предвид, че правото на пенсионно осигуряване е отделно конституционно право, каквото е и правото на труд. Упражняването на всяко от тях не е поставено в зависимост от упражняването на другото, поради което не може да се посяга и на правата на работещите пенсионери. В този смисъл Конституционният съд се е произнесъл още през 1997 г. с решение №12 по к.д. №6 (1997 г.) ДВ, бр. 89 (1997 г.)

Политически:

Право на държавата е да създаде по законодателен път системата на пенсионното осигуряване, като определя и условията за пенсиониране - възраст, трудов стаж и пр.

Когато обаче става въпрос за вдигане на пенсионната възраст или трудовия стаж, е редно политическите партии да включат тези свои идеи в предизборната платформа, и то ясно и категорично, за да получат и съответния вот за радикална пенсионна реформа, която засяга милиони граждани.

Не си спомням нито една от политическите партии в днешния парламент да е издигнала като основен политически лозунг "Ще ви вдигнем възрастта за пенсиониране на 65 години" или "Ще се пенсионирате, ако сте работили 40 години" и пр.

С други думи, в България днес няма политическа сила, която да е получила политически вот от българските граждани за такъв тип пенсионна реформа. Ето защо е вън от съмнение, че липсва и обществена подкрепа за това.

Нещата биха могли да бъдат поставени на дискусия чрез референдум, защото няма по-висша от пряката демокрация. Глас народен и божи да реши. Управляващите ще останат в историята, че са първите попитали собствения си народ за нещо за разлика от всички управляващи досега. Тъй или иначе останахме единствената страна в Европа, в която не е проведен референдум през годините на демокрацията.

Социални:

Щом отвориш конституцията, ще ти избоде очите текстът, че сме социална държава.

Това, разбира се, не означава, че не може да има пенсионна реформа, и то в посока на увеличаване на пенсионната възраст или изискуем стаж. Но кагото става въпрос за примери, че в повечето европейски страни пенсионната възраст е 65 г., следва да си зададем следния социален въпрос: Родената през 1951 г. българска другарка от София живяла ли е толкова добре, колкото връстничката й госпожа от гр. Бон, Западна Германия?

Кога германската госпожа е блъскана по трамваи, кога е виждала опашка, дишала ли е въздуха на "Кремиковци", кога е работила по Коледа и Великден, кога е лашкана принудително по манифестации, бригади и кога е вземала комичните заплати на българката?

Ето защо при неизбежната реформа на пенсиите по посока политическото вдигане на възрастта може да се помисли за унгарския опит от началото на тази година, където родените през 1951 г. се пенсионират на 62 г., родените през 1953 г. с година по-късно и така плавно до 65 г. за всички.

В България здравната реформа трябва да предшества пенсионната, за да могат повече българи да доживеят до пенсия.