Блогът на Ангел Даков :: Криза - 1716 - 2010 - 2011

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.12.2010 07:06 - Криза - 1716 - 2010 - 2011 - Криза

Автор: aidasv Категория: Новини

Прочетен: 1593 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.12.2010 07:09

Роди се закон, който обяснява кризата! 6 декември 2010, 21:51
София, България

Иван Митев През 1716 година човечеството прави фатална грешка и се обрича на сизифовски безплодни напъни за благоденствие. Вече 294 години плащаме цената на погрешното държавно управление след замяната на златото с незлатни пари, твърди икономистът Иван Митев, автор на книгата "Парите не са злато, част първа: Законът". Пред БЛИЦ авторът разясни същината на грешката: правителствата използват стария начин на управление от времето на златните пари. Това води до натрупване на диспропорции. Реализира се държавна субсидия, която не е обявена, а скрита.

От развитието на противоречията се стига до управленческа неразрешимост и настъпва криза. Липсата на адекватна реакция прави омагьосания кръг неизбежна съдба на народите: колкото повече се работи, толкова по-бързо настъпва поредната криза.

Митев дава пример със сегашното положение в Гърция и Ирландия - кризите там не могат да бъдат преодолени, освен чрез временни помощи.

Доскорошният преподавател в колежа "Телематика" е убеден, че огласява нов икономически закон. Той работи от 17 години над т.нар. проект "Ресурси М", където са описани възникващите връзки и общата същина при всяка смяна на разпоредителя на парични средства.

"Разпоредители" могат да бъдат институции и частни лица, от МВФ до всеки отделен търговец, обяснява Митев. Той е предоставил разработката си на кабинета и го призовава да премине към пазарни подходи. Управлението също така трябва да приеме според него потребителя като "съучастник в процеса на закрила на парите".

Лили Тодорова, БЛИЦ www.blitz.bg/news/article/93997

Проф. Димитър Иванов от Лондон: Броим 2010-а за тежка, понеже нямаме представа какво ни носи 2011-а! 6 декември 2010, 16:31
София, България

Еврото опасно бързо върви към своята смърт. От Европа помощ в сегашната ситуация не може да се очаква. Проф. Димитър Иванов е макроикономист, д-р на икономическите науки, консултант на международни банки. Специализирал международна икономика и стратегическо управление в Института за политически пауки в Париж, във Вашингтон и в Москва. От януари 2002 до март 2007 г. е икономически съветник на президента Георги Първанов. Председател на Гражданско сдружение ГЛАС. За икономическата криза в България и света, за мерките на правителството и перспективите пред страната, за капаните пред еврото и пред финансовата политика на кабинета „Борисов” „БЛИЦ” разговаря с проф. Иванов.

- България се тресе от скандали, свързани с ъндърграунда, с криминални истории от преди години, с дискредитиране на бивши и сегашни министри, както и на възлови фигури от настоящото управление. Как изглежда държавата ни в очите на европейските партньори?
- Не мога да си спомня друг такъв период през 21-годишния преход, в който толкова помия, вулгарен жаргон, мръсни обвинения да заливат медиите, хората, политически лидери, страната ни! Всичко това се отразява върху международния престиж на България. Тези статии и обвинения се четат от посолства, от международни институции и чужди политически централи, от инвеститори - това няма как да допринесе за подобряване на името ни. Виждате оценките, които ни дават „Ройтерс”, „Дойче веле”, „Ню Йорк таймс”, Виенският институт за икономически изследвания! Никой не може да е щастлив от моралното падение на социалния и политически живот, от криминализираната среда, в която растат децата на България, от икономическата разруха и спадането на покупателната способност, от нарастващата несигурност на живота.

- Как тълкувате криминалните скандали, смятате ли, че те могат да ударят върховете на сегашното управление?
- "Танцът със саби" от последните седмици показва за сетен път, че всички са малко или много вътре в 21-годишната завера, наречена български преход. Цялото общество и всички институции знаят, че въпросът с финансирането на политическите партии не е уреден по един европейски начин, но продължаваме да не правим нищо. И оттук е много ясно: никой не е чист! Необходимо е сериозно наказание за всички, които замърсиха българския политически живот.

- Какво наказание? Виждате, че всички дела се спират, бламират, излизат оправдателни присъди...
- Само защото "хорото" е много дълго и много "братовчеди" са се наловили на него. Очевидно е, че съществува страх в някои институции да действат радикално. Но това "хоро" най-сетне следва да бъде разкъсано. Така наречените "класифицирани досиета", имунитети и др. - следва да се премахнат, за да се открие истинската светлина върху множество стопански и политически афери. Но това ГЕРБ не може да стори. Не може, защото те се оказаха едни фалшиви претенденти за "чисти ръце" и не закъсняха "да прегърнат" с тази си претенция същите мръсни комерсиални практики на всички предходни правителства. За голямо съжаление - това е реалната ситуация и още много информация за нея е готова да излезе на бял свят. Но ако това пречистване не стане, то страната ни ще продължи да тъне в блатото на вербални заклинания, от които никога нищо няма да се получи. Една голяма част от досегашната политическа класа на прехода като тежка паяжина е обхванала всички важни институции на сигурността, следствието и съдебната власт. Тази политическа класа се е самозабравила, както е забравила и за своя дълг към обикновените хора.

- Преди изборите през юли 2009 г. вие имахте големи надежди в новото правителство. На какво се основаваха те и смятате ли, че се оправдаха?
- Със свалянето от власт на тройната коалиция ГЕРБ решиха една историческа задача и това не може да се отрече от никого. За съжаление, после формираха едно изключително слабо и некомпетентно правителство. Те не оцениха историческия мащаб на задачите, които времето им поднесе.
Преди изборите ГЕРБ имаха друг икономически екип - в него не фигурираше "бандата" от Световната банка. Този екип не говореше за пенсионна реформа в смисъла, в който ГЕРБ сега я извършват. Този екип по друг начин анализираше необходимите антикризисни действия.
Днес премиерът Борисов често казва "в криза сме" - като обяснение за поредното свиване на разходите. Аз се опитах да калкулирам правотата на този аргумент спрямо социалната "цена" на предприетите решения от правителството и мога да ви кажа, че кризата би обяснила ј от лошите резултати, получени през последните 15 месеца, но ѕ от тези резултати се дължат на некомпетентни и невъзприети политики! И не може да има съмнение в това. В този смисъл, правителството задълбочи нашата собствена, вътрешна криза. Световната такава не може повече да служи като алиби за липсата на капацитет и потенция от страна на ГЕРБ да се справи с проблемите на страната.

- Говори се, че ще има промени в правителството?
- И досега имаше сменени министри. И защо ли, след като премиерът заяви, че разполага с най-добрите експерти? Освен това, ако те ще правят същата политика, то тя така или иначе е провалена и няма никаква нужда да се променят персонажите. Ако пък ще има друга политика, тогава и сегашният премиер ще трябва да си отиде. Налице е доста голяма неяснота относно това как ще се развива страната при тази липса на управленски капацитет. Премиерът е твърде несвързан в обясненията си и самоцентриран върху собствената си персона. Но това не обяснява нито липсата на политика, на реформи, нито розовите изказвания, че кризата си отива, образованието се оправя, здравеопазването също. Неефикасността на кабинета Борисов е толкова голяма, че трудно бих повярвал някой сериозен експерт да иска да влезе в подобен кабинет. А иначе хора от типа на Дянков, Лъчезар Иванов или Калина Илиева - колкото искате...

- Как изглежда ситуацията в България на фона на европейското и световното развитие на икономическата и финансовата криза?
- Санкцията върху водената от правителството на Борисов политика може да се види всеки ден в реалността на живота на българите. Нито един от основните сектори на икономиката не работи добре.
У нас, за разлика от почти всички страни, ударени от кризата, не бе въведен фискално-стимулационен план за подпомагане на бизнеса и домакинствата. В България нищо не се случва и поради това всичко върви надолу. Закъсняха обявените приватизации на Булгартабак и на Сопотските военни заводи, концесиите, регионалната икономика се срутва все повече.

- Бюджетът на кабинета „Борисов” за 2011 г. предизвика остри реакции и от ляво, и от дясно, и от центъра?
- Бюджетът е инструмент на водената икономическа политика - едно паническо натъкмяване на на публичните приходи и разходи, целящо да зашива временни дупки, но не и да представлява част от цялостната антикризисна програма на кабинета.
Погледнете клатенето на платноходката Дянков: от лозунгите през септември 2009 г. за балансиран бюджет до вече втора година неовладяване на един значителен бюджетен дефицит, за който неслучайно ЕК насрочи наказателна процедура. И продължава, и продължава неразбирането, че редуцирането на дефицита не може да бъде самоцел. Дефицитът или резервът са само средства за постигане на политиката. За какъв "бюджет на стабилността" може да става дума - цитирам мотото му според управляващите - когато замразяването на заплати и пенсии е един действително циничен театър на редуциране на дефицита. Това е евтин трик за хора, които не разбират нищо от бюджетни реалности. Евентуалната икономия от това замразяване е нищожна в сравнение с това, за което никой не говори: увеличаващият се от година на година скрит дългосрочен дефицит на публичния сектор в България.

- Това са тежки оценки. Не е ли странно, че финансовият министър с неговия екип не виждат тези слабости на бюджета?
- Като имам предвид министъра, не мисля, че е странно. Това, което е наистина странно, е тоталната индиферентност и неразбиране, липса на реакция от страна на Борисов по отношение на това, което се случва с икономиката на България. И всичко това ме кара да мисля, че вътре в кабинета, включително и в политическото ръководство на ГЕРБ, е налице едно тотално самопризнание за собствената некомпететност да се справят със ситуацията в страната. Едно абсолютно загубване на целите, в името на които бяха избрани, и загуба на посока на движение.

- Десницата критикува остро управляващите за липса на реформи в основни социални сфери като пенсионната, здравеопазването и образованието, а премиерът твърди, че реформи се правят само с пари, които липсват в условията на криза. Какви са правилните ходове в тази ситуация?
- Икономиката на България и по специално публичният сектор е в неудържима, неовладяема ситуация поради хроничната липса на инвестиции и реформи там. Да, тя не е от сега. Три правителства - от това на Сакскобургготски до сегашното, се правиха, че не я забелязват. Никой не отрича, че в политически план задачата по редуцирането на дефицита е изключително сложна, защото всяко орязване на разходи удря дадена професионална или социална група. А всяка една от тях преследва своите собствени цели и по този начин сектор след сектор, експлозия след експлозия страната влиза в едно социално и икономически неконтролируемо положение. И тук е именно конфликът с философията на правителството на ГЕРБ по отношение на това какво да се прави. Трябва да се разбере, че не може да съществува фискална устойчивост вън и независимо от реалната икономика, от отделните й сектори. Не можете да искате да сте фискално устойчив за сметка на живота или бъдещето на децата ви, за сметка на тяхното образование, за сметка на здравните грижи за хората, за сметка на стандарта на живот на пенсионерите. Не можете да се развивате, без да стимулирате основните сектори-генератори на икономически растеж, а това са именно образованието, професионалната подготовка, инвестициите, науката и изследванията, здравеопазването. Тези сектори са критично важни за оживяването и просперитета на нацията ни.
Трагичната истина е, че правителството на ГЕРБ - с двата досегашни бюджета и с реалната липса на антикризисна програма - руинира образованието и бъдещето на децата на България. Вместо да проумее, че човешкият капитал на България е много по-важен за нашата икономика, отколкото даже банките ни!

- Най-яростните опоненти на бюджета са творците и учените, които твърдят, че държава, в която бюджетът за подслушване е по-голям, отколкото за култура, е без бъдеще?
- Разбира е, че са справедливи, особено на фона на абсурдните средства за МВР. Политиката на геноцид на българския интелектуален елит, на учените, изследователите, преподавателите от визовете, е нещо, което е безпрецедентно за България и което ще върне страната ни с няколко десетилетия назад. Претенцията за реформи и ново законодателство в тези сектори е без никаква сериозна субстанция и показва дълбоко неразбиране на начините и механизмите за организация и координация на научноизследователската и преподавателска дейност.

- Финансовият ни министър Симеон Дянков периодично обявява края на кризата в България. Има ли основание за това? Забелязвате ли такива признаци?
- Как да забележа признаци за края на кризата у нас, когато: за тази година растежът на БВП ще продължи да е отрицателен; междуфирмената задлъжнялост нараства; безработицата е замръзнала официално на 9.5% според НСИ, а иначе е към 14-15 %; в сравнение с 2009 г. броят на безработните се е увеличил с 92.1 хиляди души, а коефициентът на безработица - с 2.8 пункта?!
Как да забележа признаци за излизане от кризата, когато обемът на лошите и преструктурирани кредити вече е почти 17.5% от кредитния портфейл на банковата ни система?
Как да забележа признаци за излизане от кризата, когато един от основните сектори, даващ реална индикация за това дали излизаме, или не - строителният сектор - спада с над 15.1 % за третото тримесечие на 2010 г. в сравнение с 2009 г., а новопостроените жилища намаляват с над 21.0%?
За какви признаци за излизане от кризата става дума, когато доходите на лице от домакинство през третото тримесечие на 2010 г. намаляват с над 2.2% в сравнение със същото тримесечие на 2009 г.; когато в структурата на общия доход на домакинствата нарастват с близо 3.5 % през тази година регулярните трансфери от други домакинства и обезщетенията за безработни?!

- Като икономист с европейски и световен статут, познавате ли Симеон Дянков?
- Не го познавам, дори не съм го чувал! Преди години по линия на UNIDO съветвах правителството на Молдова и оттам знам, че след мене той се е появил за малко и е оставил същите катастрофални следи, както у нас. Дянков е отговорност на премиера Борисов. В българските правителства по време на прехода никога не е имало дефицит на жокери и шегаджии, но нещата сега стигнаха до цената, която цяла България ще трябва да плати за гастрола на Дянков у нас. Да не говорим за мушморока Трайчо Трайков, от който никога нищо никой не е чул по необходимата антикризисна политика.

- ЕС не може да гласува бюджета на общността за 2011 г. Какво става?
- Това отразява тежката и многогодишна битка между двете големи концепции за развитието на ЕС: тази за още по-голяма централизация и отнемане на още суверенитет от страна на националните правителства, и другата, която е за възвръщане на по-голямата самостоятелност за вземане на решения от страните членки. Сегашното ръководство на МВФ и особено неговия председател Доминик Строс-Кан пледират за нарастване на даваните бюджетни ресурси на ЕК, както и за въвеждането на един общоевропейски ДДС. Трите големи сили в Европа – Германия, Франция и Великобритания, са против увеличаването на бюджета на общността и това блокира и реализацията на редица програми, управлявани от Брюксел. Желанието за съсредоточаването обаче на повече власт за координация и вземане на решения в сърцето на ЕК разкрива и антидемократичният характер на исканите промени. Защото след монетарната политика, сега и бюджетната политика ще бъде тотално откъсната от демократичния избор на националните парламенти.
Европа не излиза от кризата. Европа е вече болният човек на планетата. В течение на последните 10 години икономиката на еврозоната се развиваше с не повече от 1.5% годишно - срещу почти 4 % за целия свят и повече от 6% за развиващите се и изгряващите икономики.

- Експерти смятат, че кризата на световно ниво може да се повтори. Има ли такива признаци?
- Да, в свой доклад ООН предупреди за очертаващите се лоши перспективи през 2011 г. и за така наречената "втора вълна" на кризата. Срещата на върха на Г-20 в Сеул не беше успешна. Никаква реална международна регламентация не можа да бъде съгласувана, никакъв нов мотор на растежа в световен план не можа да бъде идентифициран, "валутните войни" не можаха да бъдат овладяни.
Пак ще се върна отново и отново към нашата Европа. Противно на твърденията на Борисов и Дянков, президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише преди десет дни изказа своето "дълбоко безпокойство" по отношение на икономическото и фискално управление на еврозоната. Системата на еврото опасно бързо върви към своята смърт. Тя не работи. Нещо повече - има опасност тя даже да се превърне в отровата, която може да умъртви обединена Европа. Майската дългова криза тази година и сега ирланската криза ясно показаха, че дълбоките различия в производителността на труда и в социалните системи между членките на Еврозоната не могат да бъдат туширани от единната валута. Португалия е следващата част от падащото домино и това ще доведе Германия до границата на търпението. Вероятно в 2011 г ще станем свидетели на първия "развод" с еврозоната.

- Но връщането към националните валути ще взриви цялата система!
- Системата експлодира така или иначе. И тези, които умеят да виждат и да разбират - го виждат и разбират. Даже и президентът на ЕС Хермън ван Ромпой декларира преди седмица, че "еврозоната е конфронтирана от криза, касаеща нейното съществуване". Вероятно еврото ще продължи за някои страни членки да съществува като основна национална парична единица, а за други то ще съществува само за техните външни плащания паралелно с възвръщане към предишните им вътрешни национални валути. Ураганът, веещ в еврозоната, е изключително силен. Съмненията също. Еврото стана символ на по-скъпия живот, символ на загиването на цели региони в Европа, символ на безработицата. Европейският съюз, превърнал се в "затворник" на своя неясен за самия него глобализъм, е напълно забравил интересите на хората. Ето защо излизането от еврозоната би могло да е единственото решение за редица страни.
И още нещо. Общата европейска валута бе конструирана на основата на три забранителни механизма, три табута: липса на механизъм за спасяване на страните в криза; забрана на страните членки да фалират; забрана за излизане от еврозоната. Както виждате, първите две табута вече са взривени. Идва ред на третото...

- И какво би означавало всичко това за България?
- Две правителства - на тройната коалиция и на ГЕРБ, обрекоха българските граждани на невероятно свиване на коланите. Дори и на фона на това, че сме последни по стандарт на живота в ЕС! Нещо повече, за разлика от всичко основни страни, с които се сравняваме и в чийто антикризисни програми залегнаха масивни финансови инжекции за публичния сектор, програми за преструктуриране на дълга на фирми и домакинства, у нас нищо такова не се случи. Икономиката и хората бяха изоставени - и това е точната дума - да продължават на мускули. Така че първият извод е: ние нямахме активна фискална и монетарна политика в отговор на кризата.
Вторият извод е, че ние не тръгнахме и по пътя на една активна бюджетна политика. "Изненадващо” открития от страна на Евростат и финансовото ни министерство в края на 2009 г. бюджетен дефицит бе плод на неумело управление на бюджетните разходи и "закърпване на скъсаните чорапи", а не резултат на съзнателно подпомагане на важни за генерирането на икономически растеж публични сектори. Не се вижда как дефицитът ще бъде овладян.
В същото време редица публични сектори се взривяват един след друг: здравеопазване, образование, вътрешна сигурност, пенсионна система.
На няколко пъти настоявах да се вземат свежи пари от МВФ. Не, ще стягаме коланите! Добре, фискалната дисциплина е добро нещо и има смисъл в България, но на кого всъщност стягаш колана? На най-бедния народ в Европа! Сега вече търсенето на заем на международните капиталови пазари става много сложно. Инвеститорите и банките отказват да дават на Исландия и Гърция, силно недоверчиви са вече към Ирландия и Португалия. Цената на подобни заеми за Испания достигна рекордни равнища за еврозоната.
Третият извод е, че за да възстановиш икономическата активност, когато вътрешният дълг на фирми и домакинства е станал непосилен, а кредитният пазар продължава да е замръзнал, не остава нищо друго освен ако имаш суверенна валута, да я "отслабиш", за да можеш да експортираш по-ефективно и да сложиш спирачка на вноса. Щом САЩ, Китай и Япония - страни, които притежават планини от валутни и златни резерви, прибягват до този инструмент, тогава какво да кажем за България. Иначе всичко е просто ясно. Сами се обричаме да бъдем бедни и изостанали за още няколко десетилетия минимум.
- Статистиката отчита намалено потребление. Какво е това: показател за страх, за спестовност в условията на криза или за липса на пари?
- Не се разбра и не се разбира, че недостатъчното търсене, депресираното потребление стоят като воденични камъни и няма да допуснат да има излизане от кризата, докато тези два показателя не се раздвижат от съзнателна икономическа политика и обективни икономически процеси у нас и в Европа. Благосъстоянието на много богатите у нас рязко намаля, а средната класа е в процес на дългосрочно обедняване. Да не говорим за другите. В същото време в банките - едни от основните виновници за кризата, нищо не се промени особено в компенсационната структура на ръководството им. Да сте чули да има намаляване на заплатите на банкерите?! Обратно, те останаха скрити от критиките за това как бе причинена кризата. Много неща мога да ви кажа за това при каква разпусната дисциплина на проверяване на заемоискателите са раздавани кредити у нас. Ето защо смятам, че е налице силна възможност за още плъзгане по пързалката на рецесията, ако не се намират източници за допълнително парично гориво за мотора на българската икономика с всички внимателно контролирани последствия от това. От Европа помощ в сегашната ситуация не може да се очаква.

- Въпреки спада на доверието в кабинета „Борисов” обаче социолозите твърдят, че сегашното управление остава без алтернатива?
- Разбира се, че гражданите на страната се нуждаят от друга алтернатива! Алтернатива на тоталната липса на политика. Алтернатива на некомпетентността.

- Президентската партия АБВ ли е алтернативата?
- Не.

- Дали заради края на годината или заради пълната бъркотия в страната, напоследък дори сериозни медии търсят мнението на гадатели за бъдещето на правителството и България. Каква е вашата краткосрочна и дългосрочна експертна прогноза?
- Основни сектори на икономиката ще продължат своята деградация. Недоверието и социалното недоволство в страната расте с всеки изминал ден. Ако си мислим, че 2010-а бе тежка година, то гледайте, за съжаление, какво ще се случи през 2011-а!
Ще са налице промени и сред банките в България. Част от тези промени вече са в кухнята на преговорите. Икономическата ситуация в света, в Европа и у нас продължава да бъде изключително рискова и несигурна. Това без никакво съмнение ще продължи да се отразява върху нежеланието на кредитния пазар да се раздвижи, а оттук чувството за мъртвило във вътрешния икономически живот на страната ще се засили въпреки всякакви розови призиви. Политическата конфронтация ще достигне нови ексцесии, тъй като предизборната битка в края на 2011 г. ще бъде за това дали ще я има България...

Едно интервю на Ива НИКОЛОВА
www.blitz.bg/news/article/93975

Нагоре

Тагове: криза,