Анализът на изпълнението на антикризисния пакет от март 2010 г. показва, че не бе постигнат очаквания от нас резултат. Очевидна е необходимостта от широкомащабни и радикални действия, залагащи на връзката между икономически растеж, трудов пазар, доходи на населението и системи за социална сигурност.

С подкрепата на Международното бюро по труда за прилагане на Глобалния пакт за заетост, приет от страните-членки на МОТ бяха проведени тристранни консултации по време на мисиите на МОТ през февруари и май 2010 г. в София. В рамките на техническата подкрепа експертен екип на КНСБ и КТ „Подкрепа” разработиха съвместен синдикален анализ и предложения за „ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЧРЕЗ РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ” (основни принципи и политики за възстановяване на българската икономика и следкризисното й развитие в съответствие с Глобалния пакт за заетост на МОТ). Целта на този документ бе формулирането на основни позиции и предложения към работодателите и правителството за преговори по нов тип антикризисна политика.

Като се солидаризира с изнесените в синдикалния анализ констатации и направените изводи по отношение на последиците и влиянието на кризата върху макроикономическата среда, системите за социална сигурност, заетостта и пазара на труда, политиката по доходи и работна заплата в страната, ИК на КНСБ счита за приоритетни следните направления на действие:

България трябва да провежда политика към възстановяване на икономическия растеж чрез – възстановяване притока на капитали към националната икономика, без това да води до понижаване цената на наемния труд; повишаване конкурентоспособността на българската продукция на външните пазари, насърчаване инвестициите за технико-технологично обновление и повишаване качеството на човешкия капитал, стимулиране на вътрешното потребление посредством увеличаване на доходите и предприемането на радикални мерки за борба срещу корупцията и сивата икономика.

В центъра на политиката по пазара на труда трябва да бъде плавният преход от приоритетно запазване на работните места в периода на възстановяване към създаване на устойчива и качествена заетост след кризата. Успоредно с прилагането на гъвкави схеми на намалено работно време, ротация и споделени работни места, да се насърчава заетостта във високотехнологичните сектори и да се разкриват „зелени” и „бели” работни места. Да се разширяват инвестициите в човешки капитал при все по-голямо споделяне на отговорност за това между държавата, работодателите, местната власт и регионалните общности, без да се отменя отговорността на индивида. Активните политики на пазара на труда следва още да акцентират върху насърчаване на географската и професионалната мобилност на работната сила, както и върху развитието на устойчив сектор „социална икономика”.

Още с периода на възстановяване да се провежда активна политика по доходите, гарантираща нарастване на жизнения стандарт на населението. В тази връзка най-важните мерки са – още от 1 юли актуализиране размера на минималната работна заплата до 290 лв.; възстановяване на практиката за ежегодно бипартитно договаряне на препоръчителен коефициент за нарастване на работните заплати в частния сектор, като през настоящата година той бъде определен в диапазона 7-8%; повишаването на заплатите в бюджетния сектор да се договаря на трипартитна основа в рамките на НСТС след бипартитни преговори на равнище министерство. Убедени сме, че недопускането на социален дъмпинг и утвърждаването на практиката за разпростиране на браншови КТД са ефективни мерки за борба срещу сивата икономика, за прилагането на приемливи минимални стандарти, вкл. и по заплащането на труда. Считаме за недопустимо продължаване на практиката на просрочване изплащането на работни заплати и натрупването на задължения към персонала, когато няма ясно определени, приемливи срокове за погасяването им. Проблемът се задълбочава и от нежеланието на правителството да изпълни антикризисната мярка, гласяща, че при получаване на просрочено задължение от държавата, на база на анекс между получателя и Българска банка за развитие, получените средства да се насочват приоритетно за погасяване на просрочени задължения към персонала.

На България е нужна комплексна и дългосрочна програма за модернизиране на националната осигурителна система и системата за социална защита. Приоритетни направления в тази област са – обогатяване на мерките за дългосрочна финансова стабилизация на пенсионната система; подобряване събираемостта на вноските; овладяване на демографските предизвикателства пред пенсионната система; усъвършенстване защитата при безработица на работещите на частична или временна заетост; създаване на ефективни гаранции за достъп до здравни грижи на гражданите, независимо от техния социален статус; поставяне на нормите и критериите за подпомагане в съответствие с официалната линия на бедност, без да се елиминират възможностите за диференциация, свързана със специфичните възможности и състояние на съответните социални групи или индивиди.

За КНСБ това са основните приоритети на синдикална платформа, с която следва да участваме в преговорите с правителството и работодателите за изработването на конкретни мерки и по-тясно обвързване на икономическия растеж и заетостта като стратегическа цел в периода на възстановяване.