Издръжката на живот на 1 лице от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. юни достигна 547.12 лв. или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2 188 лв., за да се храни и да поддържа разходите си за дома, да се облича, образова и почива спрямо средните български стандарти.

Темпове на нарастване на издръжката на живот през м. юни (в %)

Данните свидетелстват за относително задържане на ценовите равнища, като спрямо предходното тримесечие се наблюдава слабо намаление от 0.1% , а на годишна база ръст от 3.6%. Основната причина за това намаление е сезонният спад в цените на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци.

Това са основните параметри на предценовия шок, чиито ефекти очевидно ще се проявят в пълна сила от следващото тримесечие в резултат на увеличение на цените на електроенергия, водата, природния газ и в определени случаи на топлоенергията, от началото на месец юли т.г. Допълнителната калкулация на вече настъпили ценови изменения след периода на наблюдение или очаквани такива в близките няколко месеца ни дава основание да считаме, че на базата на първичния ефект и на косвеното влияние върху значителна част от хранителните и нехранителните стоки, издръжката на живот в края на годината ще достигне около 556 лв., или нарастване с около 20 лв. на член от 4-членно домакинство. Очертаващата се динамика от нарастването на монополните цени, потвърждават очакванията, че средногодишната инфлация ще има стойност не по-малка от 3.6 на сто (като само комулативният ефект от новите цени на електроенергията върху всички стоки и услуги ще е около 1.7%).

Подобни ценови ескалации са силно обезпокоителни за българските домакинства и трудно могат да бъдат понесени, на фона на задържане на доходите и намалена покупателна способност, на високи нива на безработица и тревожност от фалити на фирми и загуба на работни места.

През второто тримесечие на 2012 г. хранителните стоки средно са поевтинели с 1.1%, а на годишна база са поскъпнали с 2.3%. Ценовите изменения са разнопосочни за отделните стокови групи:

• Най-ярко изразен е сезонният спад в групата „Зеленчуци и зеленчукови консерви” (с 12.8%), като предлагането на пресни зеленчуци е със 17.1% по-ниско. В диапазон 20-40% е регистрирано сезонно намаление на цените при тиквички (с 40.9%), зелен фасул (с 27.3%), краставици (с 19.8%) и домати (с 18.9%). В резултат на неблагоприятните климатични условия от началото на годината, при някои от масовите за сезона зеленчуци се запазват по-високи ценови нива спрямо същия период на предходната година (напр. краставици с 36.4%, зелен градински фасул с 20%).
• След отчетения през първото тримесечие рекордно висок скок при цените на яйцата, през наблюдавания период се стабилизират и отбелязват спад от 25%. В годишен план, обаче, се запазват високите ценови нива, като спрямо аналогичния месец на предходната година е регистриран ръст от 22.7%.
• В групата „Захар, мед, шоколадови и захарни изделия” поевтиняването е средно с 1.5%, но то почти изцяло се дължи на спада в цената на захарта с близо 2.8%, като в годишен аспект намалението е със 7.2%.
• Разнопосочни са измененията в групата „Мляко и млечни продукти”. При средно намаление в групата с 0.1%, цените при различните видове кисели млека се запазват, докато краве сирене поевтинява с 0.6%, а кашкавала с 1.3%.
• В групата „Хляб и хлебни изделия” – средно е регистрирано увеличение с 0.3%. Хлябът и тестените изделия се задържат на същите ценови нива, докато при зърнените храни се наблюдава спад на цените средно с 1%, като по чувствително е намалението при ориза с 0.7%, а при брашно пшенично с 1.4%.
• В групата „Животински и растителни масла” е регистриран ръст на цените с 2.6%. След трайното задържане на цената на слънчогледовото олио през последния месец се наблюдава плавна тенденция към повишение. Спрямо същия период на миналата година темпът на нарастване е с 4%.

При нехранителните стоки и услуги е регистрирано повишение на цените с 1.0% за второто тримесечие, но на годишна база е налице увеличение с 4.8%. По-характерни ценови динамики са регистрирани в следните групи и позиции:

• Трайно е покачването на разходите, свързани с отопление и осветление на жилищата. За едногодишен период групата „Осветление, отопление и енергия” е нараснала с 10.9%, а спрямо предходното тримесечие с 3.8%. Това поскъпване се дължи основно на покачване на цените през второто тримесечие на топлоенергията със 7.8%, услуги за водоснабдяване и канализация с 1.5%.
• В групата „Облекло и обувки” се наблюдава постъпателното повишение на цените, след като през предходното тримесечие тази група поддържаше стабилни ценови равнища. Общо за едногодишния период поскъпването в групата е с 5.1%, а само за второто тримесечие е с 2.8%.
• Повишение на цените се забелязва и в групата „Лична хигиена и здравеопазване”, където средното поскъпване е с 0.8%, но основно то се формира от ръста в здравеопазването с 1.3%. Това се дължи в голяма степен на нормативното обвързване с МРЗ на някои здравни услуги, в резултат на което е регистрирано увеличение при болничните услуги с 4.5%, а на лекарските услуги с 0.9 %. Въпреки решението на Правителството да „отвърже” потребителската такса от МРЗ, установена за страната, към днешна дата промяна в Закона за здравното осигуряване, където потребителската такса за посещение при лекар се изчислява като 1% от МРЗ, все още няма.
• Като цяло в групата „Транспорт и съобщения” се отчита намаление с 1.3%. По-характерни ценови изменения се наблюдава в групата „Транспорт”. Намаление е регистрирано на цените на бензините и дизеловото гориво с 5,8%, но на годишна база отчитат ръст от 2.8%. Въпреки намалението на горивата, през тримесечието поскъпват транспортните услуги с 1.9%, а междуселищният транспорт с 2.3%.

Границата на бедност,, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 205,05 лв. на 1 лице, което показва намаление с 0.4% спрямо март т.г. и увеличение с 3.3% спрямо юни 2010 г. Групата на хранителните стоки от типа на потребителска кошница на ограниченото потребление, (в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене), бележи намаление от 2.7% спрямо предходното тримесечие, докато на годишна база темпът на нарастване на хранителни стоки е с 1.6%. По-висок ръст на годишна база се наблюдава при групите на нехранителните стоки и услуги средно с 4.3%. Чувствително нарастване се наблюдава в групата „Жилищни наеми и разходи за поддържане на жилището” с 5.4%, като това основно се дължи на повишението на топлоенергията. Тази тенденция ще продължи и през следващите месеци, като следствие от повишението на цените на природния газ, електро- и топлоенергията. Това влияние ще се отрази както при хранителните, така и при нехранителните стоки и услуги и определено ще рефлектира върху преобладаващата част от българските домакинства, имайки предвид високия относителен дял на разходите в домакинските бюджети за отопление, осветление, транспорт и др. подобни.

Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за първото тримесечие 2012 г. показват следните тенденции:

• под границата на бедност остават около 26.6% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 205 лв.). Въпреки задържането на размера на издръжката на бедните домакинства, се наблюдава разширяване на обхвата с около 3% спрямо предходното тримесечие;
• с общ доход на 1 лице от домакинството до 290 лв. са около 58.5% от домакинствата в страната;
• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот са около 11.3% (намаление с 1.5% спрямо предходното тримесечие).

Средната заплата за страната през І-вото тримесечие на 2012 г. е 731 лв. Темпът на номиналния ръст е с 8.8%, а реалният с 6.6% на годишна база (ИПЦ = 102.0, I трим. 2012 г. спрямо същия период на 2011г.). Продължава тенденция на намаление на заетостта. Средносписъчният брой на наетите лица през І-вото тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. отчита намаление с 2.1%, което означава около 45 хил. работници и служители.

През І-вото тримесечие на 2012 г. промишленото производство бележи намаление с 1.3% в сравнение със същия период на 2011 г. при намаляващ брой на наетите с 8.5%. В 1/3 от икономическите сектори е налице темп на нарастване на промишленото производство. Продължава, обаче, тенденцията в някои икономически сектори темпът на нарастване на работната заплата и броя на наетите значително да изостава от темпа на нарастване на производството. По-характерни са тези показатели при следните икономически сектори от промишленост:

• Добив на метални руди: ръст на промишлено производство със 17%, ръст на наетите с 6.4%, реален ръст на РЗ с 2.9%;
• Производство на тютюневи изделия: ръст на промишлено производство с 28.3%, спад на наетите с 1.9%, реален ръст на РЗ с 2.7%;
• Производство на лекарствени вещества и продукти: ръст на промишлено производство с 11.2%, ръст на наетите с 4.8%, реален ръст на РЗ с 2.9%;
• Производство на превозни средства без автомобили: ръст на промишлено производство със 17.4%, броят на наети нараства с 4.8%, РЗ намалява с 0.1%.

Тези данни са повод за оптимизъм за възстановяване на промишленото производство и възможност за договаряне на увеличение на работните заплати в реалния сектор.

Продължава тенденцията на силна диференциация между средните работни заплати в икономическите дейности. Съотношението между най-ниската (329 лв.) и най-висока работна заплата е повече от 6 пъти. Със СРЗ 75% под средната за страната работят 467 хил. лица или около 22.2% от всички наети лица. При дейностите с най-ниска РЗ в стойностно изражение, се отчита слаб реален ръст на нарастване, а в някои случаи дори и спад. Тези дейности като % от СРЗ за страната (Средна работна заплата за страната = 100) и реални изменения, са както следва:

• Дейности по обслужване на сгради и озеленяване (329 лв.; или представлява 45% от СРЗ за страната), като на годишна база се отчита реален ръст на РЗ с 5.1%;
• Обработка на кожи, производство на обувки и други изделия от обработена кожа без косъм (349 лв.; 47.7% от СРЗ за страната), като реалният спад на РЗ е с 0.3%;
• Производство на мебели (384 лв.; представлява 52.5% от СРЗ за страната), реален спад на РЗ с 0.1%;
• Социална работа без настаняване (407 лв.; представлява 55.7% от СРЗ за страната), РЗ се задържа на същите нива;

Сравнителният анализ на европейско равнище показва, че равнището на инфлация в България през месец юни при годишна база (1.6%) е под средното ниво за страните членки на ЕС-27 (2.6%) и под средното ниво на евро-зоната (2.4%). Страните с най-висока инфлация са Унгария с 5.6%, Малта с 4.4%, Полша с 4.2%. С най-ниска инфлация са Швеция с 0.9%, Гърция с 1.0%, България с 1.6%.

Основен проинфлационен фактор за равнището на ХИПЦ в евро-зоната е алкохол и тютюн с 4.9%, жилища вода, електроенергия, газ и горива с 3.7%, транспорта с ръст от 3.1% на годишна база. В България значим фактор, влияещ върху равнището на инфлацията е здравеопазването с ръст от 9.0%, докато за страните членки от евро-зоната е едва 2%, образование с ръст от 6.1%, а в евро-зоната с 0.7%, жилища, вода, електроенергия, газ и горива с ръст 4.4%, съответно в евро-зоната е с 3.7%.

По данни на Евростат общо ценовото равнище през 2011 г. в България е с 49% по-ниско от средното равнище за ЕС-27, измерени по програма „Паритети на покупателната способност” (ППС). Задълбоченият анализ по групи стоки показва, че средното ценово ниво на храната е с 33% по-ниско от средното за ЕС-27. Ценовите нива на електроенергия, газ и други горива са с 44% по-ниски от средното им европейско равнище през 2011 г. С по-етапното увеличение на цените през 2012 г. на природния газ, както и на топло и електроенергията се очертава един сравнително бърз процес на адаптация на цените в България към средните европейски равнища. Тези тенденция е в остро противоречие с действащата политика на задържане равнището на реалните доходи, а това означава ново обедняване, при това за все по-голяма част от българските домакинства.

Сравнителни ценови равнища, индекси 2011 г. (ЕС-27 = 100.0)

Източник: ЕВРОСТАТ

По равнище на разходите за труд европейската класация ни отрежда на последно място. През 2011 г. по данни на Евростат, средният разход за 1 ч. труд в България (3.5 евро) е 6.6 пъти по-нисък от средното равнище на ЕС-27, 2 пъти от Полша, 1.7 пъти от Латвия, 11 пъти от Дания. Този факт за пореден път поставя остро въпроса за бързата конвергенция на ценовите нива към средно европейските и трайно задържане на разходите за труд на последно място.

В този смисъл е необходимо незабавно прилагане на адекватни мерки, насочени в подкрепа на доходите на домакинствата, като се обсъдят варианти за 10-процентно увеличение от 1 януари 2013 г. на заплатите в бюджетния сектор и пенсиите, както и на размера на минималната работна заплата на 330 лв.

Източник: ЕВРОСТАТ

Презентация за издръжката на живота през юни 2012 г.