Обедняването на българите продължава, сочи новото изследване на КНСБ. Издръжката на живот на 1 лице от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на март достигна 566.26 лв. или общо

този тип домакинство месечно трябва да разполага с 2 264лв.,

за да покрива задължителните си разходи за жилище, да се храни, облича и почива спрямо нормалните български стандарти.

Увеличението на абсолютната стойност на издръжката на живот на годишна база е с близо 19 лв., а средно за 4-ри членно домакинство е с около 76 лв.

През първото тримесечие на 2013 г. издръжката на живот нарасна с 0.2% спрямо предходното тримесечие, а за едногодишен период отчита ръст от 3.4%. Темповете на нарастване на издръжката на живота свидетелстват за относително задържане и стабилизиране на ценовите нива, но дали тези индикации ще се утвърдят и през следващите месеци, или имат само конюнктурен характер зависи от предстоящата динамика на цените.

За по-ниския темп на нарастване съществен принос има намалението на цените (от 1.01. 2013 г.) на топлоенергията (между 3.5-8%) и природния газ (9.8%). На по-късен етап под натиска на ескалиращото напрежение на населението (от 1.03.2013г.) се намалиха цените на електроенергията (между 6.2 - 7.3%), но реално отражение от всички тези процеси не се почувства в бюджета на домакинствата.

Това се дължи на факта, че

през последните 4 години издръжката на живот нарасна с 18.2%

и се очерта тенденция на плавно покачване на цените. Разгледан в динамика високият кумулативен ръст основно се дължи на темпа на нарастване на групата на хранителните стоки с 21.9%, а при нехранителните стоки с 14.8%. При този натрупан през годините висок темп на нарастване, всяко по-нататъшно задържането на цените или дори спад на някои от тях, без адекватни промени в доходите, няма да спре процеса на обедняване на населението и до „разпускане на коланите”.

Напротив, тревожността на българските домакинства продължава да се задълбочава, когато на фона на ниските доходи и високото ниво на безработица, отново се заговори за ново увеличаване на цените на електроенергията от 1 юли, т.г. Съществува реална опасност от нова вълна на ескалацията на напрежението на населението, която отново ще диктува динамиката на цените на монополите, а това е крайно обезпокоително за стабилността на икономиката и за по-бързото излизане от рецесия.

Всяко по-нататъшно повишение на цените, без нарастване на доходите, ще означава ново обедняване, при това за все по-голяма част от българските домакинства.

Динамика на цените

По отношение динамиката на цените в края на първото тримесечие на 2013 г. се наблюдават разнопосочни тенденции при двете основни групи. При хранителни стоки се отчита ръст спрямо предходното тримесечие с 1.8%, докато при нехранителни стоки и услуги се наблюдава намаление с 1.4%. На годишна база обаче продължават да се поддържат по-високи ценови нива, като при хранителни стоки темпът на нарастване е с 4.9%, а при нехранителни стоки с 2.1%.

По-характерните промени в ценовата динамика на хранителните стоки могат да се обобщят в следните насоки:

Трайна възходяща тенденция се наблюдава при динамиката на цените в групата „Зеленчуци и зеленчукови консерви.” Пресните зеленчуци излязоха на пролетния пазар с високи ценови равнища и те като цяло продължават да се поддържат. Макар и сезонно обусловен, ценовият скок е твърде висок за първото тримесечие на годината – средното поскъпване спрямо декември миналата година е с 18.8%, като по-значим е ръстът при картофи (14.5%), домати (37.5%), краставици (22.2%). По- чувствителен ръст на годишна база се отчита при зрял фасул (с 19.4%), като тази възходяща тенденция започва през декември м.г. и след известно успокоение на цените, през март отново се активира.

Нарастване на цените се отчита в групата „Мляко и млечни продукти” – с 0.9% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база с 4.4%. По силно изразено е увеличението на годишна база при цените на сирената и кашкавала средно с 4.7%, както и при пресните и киселите млека с 4.4%, спрямо предходното тримесечие нарастване е съответно с 0.7% и 1.1 %.

В групата „Хляб и зърнени храни” през първото тримесечие се наблюдават слаби колебания в цените от 0.5%, но на годишна база увеличението е с 3.5%. Този ръст се дължи основно на плавното движение нагоре на цените на брашното с 1.3%, като на годишна база регистрира увеличение с 10.1%. При цените на хляба също се наблюдава тенденция за леки колебания нагоре през наблюдавания период, като отчетения ръст е от 3.5% на годишна база.

По-значимо намаление спрямо предходното тримесечие, в групата на хранителните стоки се наблюдава при:

Яйца, намаление с 2.1% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база спад с 20.3%;
 Животински и растителни мазнини, намаление средно с 1.1%, но отчита ръст от 5.0% на годишна база. Това движение в групата се дължи на обратния тренд на цените при слънчогледовото олио от последните месеци на м.г., който продължи и през първото тримесечие на настоящата година. Спрямо предходното тримесечие слънчогледовото олио бележи намаление с 2.4%, но на годишна база продължава да поддържа ръст от 4.6%.
Средно с 0.3% е регистрирано намаление при „Захар и захарни изделия”, като водещо е намалението при захарта с 1.5%, а на годишна база с 8.9%. Намалението на цените на захарта не се отразява в групата на захарните изделия, а напротив регистрирано е ръст на годишна база от 0.8%, а спрямо предходното тримесечие се наблюдава задържане на цените на същите нива.
В групата „Месото и месните продукти” се наблюдава разнопосочна тенденция. В сравнение с предходното тримесечие е регистрирано намаление с 0.1%, но на годишна база се отчита ръст от 7.5%. След продължително задържалият се ценови бум в групата на месото от началото на второто полугодие на миналата година, се наблюдава низходяща тенденция на цените на свинско месо в диапазон от 5.4% до 2.5% според стоковите разновидности, но на годишна база все още се поддържа ръст между 13.9 и 17.2%.

При нехранителните стоки и услуги по-характерни ценови динамики са регистрирани в следните групи и позиции:

В групата „Жилищните наеми и разходите за поддържане на жилището” цените са нараснали с 0.9%, като по-значително е поскъпването при такса смет за населението (с 3.7%), услуги за ремонт и поддържане на жилище (с 0.3%), услуги за водоснабдяване и хигиенизация (с 0.7%).
Намаление е отчетено в групата „Осветление, отопление и енергия” с 5.1%, но на годишна база се поддържа ръст от 4.6%. В сравнение с предходното тримесечие се наблюдава намаление при цените на топлоенергия средно 6.8%, електроенергия средно с 6.1%, дърва за горене с 0.9%. Въпреки това намаление, на годишна база равнището на цените остава на по-високи нива.
 

Най-чувствително през първото тримесечие са поскъпнали автомобилните бензини и дизеловото гориво (средно с около 4.8%), в следствие на което е груповото повишение на „Транспорт и съобщения” е с 1.1% , а в годишен период с 1.5%.

Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 216 лв. на 1 лице, което показва ръст с 0.5% спрямо предходното тримесечие, и ръст от 4.9% на годишна база.

Темпът на нарастване на хранителни стоки при издръжката на бедните е от 5.6% (на годишна база) и значително изпреварва ръста на същата група от общата издръжка на живот. Тези данни показват, че поскъпват основни храни, от първа необходимост и това ще доведе до още по-голямо самоограничаване на разходите на бедните домакинства.

В структурата на общия доход се наблюдават съществени изменения, които са следствие от протичащите процеси в икономиката и в частност на пазара на труда.

Работната заплата е основен източник на приходи, като формира 52.7% от общия доход на домакинствата, делът й в структурата на общия доход нараства с 1.7 процентни пункта. За сметка на това намалява приносът към семейните бюджети на пенсиите (от 30.1% през 2011 на 26.7% през 2012) и се задържа на същите нива от обезщетения за безработни и семейни добавки за деца.

Домакинствата все по-малко разчитат и на доходи от домашно стопанство. През 2012 г. едва 1.7% от общите доходи на семействата се е формирал от такива източници. Всъщност делът им намалява стабилно от 2002 г., когато е отбелязан пик от 19.7%. За голяма част от домакинствата обаче, особено селските, натуралните доходи имат решаващо значение за „връзване” на бюджета.

За приходите в семейния бюджет все по-значимо място заемат доходи от продажба на имущество и от собственост. Макар да имат малък дял за формирането на общия доход на домакинствата, темпът на нарастване не е без значение,

близо 4 пъти се увеличават доходите от продажба на имущество, а от собственост около 2/3.

Това означава, че домакинствата все повече разчитат на доходи от продажба или наеми на движимо и недвижимо имущество, ренти и др.

В сравнение с предходната година разходите за храна са намалели от 36.2% на 33.4%, но се увеличава делът на разходите за поддържане на жилище, вода електроенергия и горива за битови нужди от 14.1% на 15.3%. В структурата на общия разход, само тези две разходни пера представляват 48.7%. А това означава, че значителна част от домакинства са били принудени в по-голяма или по-малка степен да се самоограничават в потреблението на други стоки и услуги, за да не надвишат семейният бюджет.

Средната заплата за страната през 2012 г. е 766 лв. ( предварителни данни на НСИ) и отчита реален ръст от 8.4% на годишна база. Средният годишен брой на наетите по трудово и служебно правоотношение за едногодишен период е намалял с 8.5%, което означава че нарастването на средната заплата определено се дължи на намаление на заетостта.

Продължава обаче да се задълбочава диференциацията между средните заплати в отделните отрасли и дейности - разликата между „Дейности в областта на информационните технологии” и „Производство на лицеви кожи и изделия от тях”(387лв.) е повече от 6 пъти.

Наетите на пълно работно време с брутна работна заплата под 75% от средната за страната са около 28%. Това означава, че близо 588 хил. от наетите у нас са ниско платени работници, при това при абсолютно най-ниски равнища на доходите от труд (в диапазон от 387 лв. до 558 лв.). В такива у нас традиционно вече са се превърнали работниците в отраслите шивашка, текстилна, обувна и кожарска промишленост, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство, социални дейности, обслужване на сгради и озеленяване, селско и горско стопанство.

В международен план позицията на България по отношение на работните заплати и разходите за труд остава непроменена.

През 2012 година разходите за 1 час труд са от 23.4 евро за EU-27 и 28 евро за Евро-зоната. Тези усреднени стойности обаче прикриват значителните разлики в разходите за труда за един час в различните държави-членки, които са в диапазон между 3.7 евро и 39 евро.

България продължава да заема последно място в класацията с размер от 3.7 евро, т.е. с най-ниски почасови разходи за труд сред 27-те страни членки на съюза. Ако сравним България с другите страни в дъното на класацията, ще видим че в Румъния с 4.4 евро на час, разходите за труд са с 19% по-високи, в Литва и Латвия с около 62%. С повече от 10 пъти са по-високи разходите за труд в Швеция - 39 евро на час, следвана от Дания с 37.2 евро и Белгия с 34.6 евро.

Разходи за 1 ч. труд през 2012 г. (евро):
България  3,7
Румъния  4,4
Латвия  6,0
Литва  5,8
ЕС-27  23,4
Швеция  39,0
Дания  38,1
Белгия  37,2
Люксембург  34,6
Франция  34,2

Източник: Евростат

Тези данни са аргумент за изключителното ниския размер на цената на труда и всяко следващо нарастване на ценовите нива ще генерира допълнително нарастване на равнището на бедност и на риска от бедност и социално изключване.