30 стотинки

Нашата столова

всеки я знае - всички строители

тук се събират;

идват,

нахранват се,

а който желае я лимонада,

я бира - в ресторант

няма да ходи;

за всички - за теб

и за мене - в левия ъгъл

при входа тука

бюфет уреден е. Не се озъртай,

не губи време! Не ще ти сервира

друг;

вземай,

каквото ще вземеш - ти си бюфетчик

тук! Става просто

така:

едната ръка е

продавач, а другата твоя ръка - клиент-купувач.

 

На отсрещната маса стои малка кутия - това е

бюфетната каса. Да кажем, че

бира изпиеш - сам

заплащаш цената, ресто си връщаш

пак сам. А съвестта ти е контрольор

там. В нея насочил

свойто съмнение, днеска аз питам

домакина Давид:

 

- Как е

паричното обръщение? Сигурно има

голям дефицит? - А той ме упреква

и се възмущава:

 

- Как може - казва -

обида такава? Несправедлив съм бил

към съвестта! Сметката

точна била. А пък вчера,

при преброяването вечерта, в касата той

и бележка намерил. Вземам бележката,

в ръце я държа,

засрамен я гледам и в нея - прочитам:

 

"Десет стотинки още дължа!" - Сложил

и подпис

длъжникът строител. Пил той, платил, но

парите не му достигнали с малко

тогава касата все пак

не е дефицитна - ето -

човекът

бележка оставил! А над кутията

глава надвесил, днешната сума брои домакина;

свършва проверката

и казва весел:

 

- 30 стотинки

в повече има! - Радост голяма

в сърцето ми бризна, сякаш най-после

в същия час рухна

световният капитализъм. Братя строители,

гордея се

с вас! Запад,

сложи си монокъла

и виж колко богата е

мойта страна! -

Банките в Нюйорк,

Лондон,

Париж:

нямат

такава висока цена!

 

В мойта Родина

растат

и живеят нови хора

с нов морал! -

Днес

тези 30 стотинки

за нея са огромен

капитал!

                                                                                    Пеньо Пенев