30.12.2010 11:26 - МЪЛЧИ МИ СЕ Автор: galinabg Категория: Политика   
Прочетен: 1832 Коментари: 28 Гласове: 73
Мълчи ми се.

От много време насам ми се мълчи. Толкова, колкото преди това ми се пишеше и ми се говореше. Е, признавам си, че да говоря успявах повече отколокото да пиша.  Сега ще помълча.
-  Не се правя на “важна” - бързам да отговоря на щатните “критици” и “мерудии” из блогове, форуми и социални мрежи. - И за да не настоявате повече в саркастично-инатливите си коментари, ще ви кажа, че ми се мълчи и заради вас. Защото горката ни България се задъхва от вашето немълчание. От вашето словоблудство. И безсмислие. Толкова е вниманието ми за “вас”.
Да, нелогично е да му се домълчи на човек, особено в края на една отиваща си година. Обикновено това е време, в което всеки отваря “счетоводната книга” на живота си и де с наплюнчен молив, де с гумичка в ръка, дописва, изтрива, събира, изважда. Споделя.
В “тази книга” обаче няма как да се “получи” счетоводният термин “Баланс“. 
“Дефицитите” и “излишъците” в живота не могат да се уравновесяват механично.
Та, затова и на мен ми се мълчи.Имам четворка по Икономика.Значи нещо не разбирам "материята".

И няма как,  когато “Дефицитът” на доверие, почтеност, доброта, смирение, уважение, честност, откритост и усмихнатост е толкова голям. И обратно-пропорционален на количеството “Излишък” от безпардонност, наглост, лицемерие, посредственост, горделивост, самовлюбеност, егоизъм и лошотия.
Мълчи ми се и когато броят на решенията на Комисията по Досиетата само за тази година е 46. Срещу 26 за миналата., 31 за по-миналата и т.н.
/http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2_%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/p/page//
И как да ми се говори, като осъзнавам колко говорене е говорено от хилядите агенти, доносници, щатни и нещатни "сътрудници".
В посолства, медии, държавни институции, служби за сигурност, творчески гилдии. И освен, че са говориЛИ, ТЕ и днес продължават да говорЯТ.
Та, има ли значение какво ще кажа аз?
Пък и като се замисля, то и сега около нас е пълно с кандидати за поредния, един ден, списък, на някоя Комисия.
Скоро приятелка ми разказа, как кандидатствала за работа, но не написала в CV-то си за последното висше, което учи, защото вече имала няколко отказа заради “СВРЪХКВАЛИФИКАЦИЯТА” си и решила да не “натоварва” биографията си , с нещо, за което все още няма документ. Та, като отишла да попита за отговор служителят от “Личен състав”, много небрежно, й подхвърлил: “Какво правим със специализацията ти по еди-какво си…”? Представяте ли си? И приятелката ми замълчала.
Затова ми се мълчи и на мен.
Онази вечер по телевизията съобщиха, че някакви чиновници в някакво си министерство написали наредба, според която през 2011-та година от смърт от остър инфаркт и инсулт ще бъдат спасени само 2700 българи, а не както досега поне 5000. Друг е въпросът, че сърдечните заболявания в България се увеличават в геометрична прогресия . Причините също са тема за друг разговор.
По този повод децата ми ме попитаха: “Мамо, ама това не е ли жестоко?”
- Жестоко е - казах им - Но в чиновническите и министерските глави е изтрит центъра за човечност и чувствителност. Те го правят единствено с мисълта да докарат БАЛАНСА на едно министерство на “нула“.  - А как ще избират кои да са тези 2 700 човека? - попита ме малката ми дъщеря. - Не знам, скъпа - отговорих аз и ….замълчах.
И още повече ми се домълча.
Защото, без да искам се сетих за една Българска коледа, която за n-ти път събра едни пари, нещо като добавена стойност, на баланса на онова министерство, за което ви казах, по-горе. И която, за n-ти път, постигна ефекта на “счетоводната” формула : “умножаване на човешката добрина с коефицинта на чувството за вина плюс дърпане на “струната” на “известността ”.
И аз какво да правя, като запеят едни известни хора, а други “известни” вземат та се разплачат?
Ами ще мълча.
Пък и ще ме чуе ли някой, под звуците на благотворителното пеене и от демонстративното щракане на белезници?

Какво да кажа, като нямам и половин фалшива диплома, поне от специализация, за да ме назначат някъде, като безценен кадър?

Пък и не ми остава време за пътуване,че да мина покрай някой разклон.
Нямаше какво да кажа и като гледах един репортаж за предстоящото откриване на магистрала Струма, когато един от местните жители възторжено обясни, че там щели да дойдат “Бат`Бойко” и министър Плевнелиев. Помислих си само, че когато на премиера на една държава викаме Бат` Бойко, на председателя на Народното събрание - Цецка, а на президента Гоце …..е по-добре да замълча.
Та така. За тази Нова година реших да помълча.
Както мълчаха учените от БАН, под прозорците на сградите, в началото на Дондуков. Подкрепени от студентите. И творците от киното.И други,мисля, минаха мълчаливо от там.
Дано някой ме /ни/ чуе!  



11:11 - ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МИТОВЕ НА ПРЕХОДА Автор: chara Категория: Политика   
Прочетен: 1150 Коментари: 53 Гласове: 53
      Когато рухват световете, когато ценности и смисли, съществували в съзнанието като стълб на битието, потъпкани потъват в пепелта на времето, когато бъдещето става настояще, а миналото ражда съмнения за прегрешения, терзания и обвинения, когато символи и знаци, давали ни сигурност, умират пред очите ни, а идващото Ново се сменя с бързина, която умът отказва да приеме, когато безсъзнателните страхове, надежди и очаквания вземат връх, тогава …     В “промеждутъка на времето”, в полето  между рационалното и ирационалното се появяват митовете, за да подредят, макар и временно, препускащия калейдоскопичен свят, загубил дълбочина и истинност, да го спрат и върнат усещането за цялост и безспорност.      Мислейки политиката като рационална форма за използване ирационалната същност на масите, политическите митове, създадени по план и също така по план разпространени и внушени, сякаш са идеалното средство за контрол над големи групи хора, както и на всеки един от нас. Възникнали в PR щабове, те са неуязвими и нечувствителни към рационални аргументи. Ние не можем да ги разрушим, но защо да не се опитаме да ги разберем?      Връхлетелият ни Преход, с претенция да пренареди света, тества границите на възможностите ни, чак до ръба на тънката взривоопасна линия на разпад на обществото. Политическите митове изиграха роля на  защитен механизъм и феномен, възникнал в отговор на непреодолими за културата  ни противоречия, просъществувал, докато същите са налице (по Клод Леви-Строс).      Кои бяха и са политическите митове на Прехода, които “възстановиха” целостта на нашия разпадащ се свят, превърнали се в новите ни истини, а възможно и в поредните заблуди?      Митът за “мирния преход”. Този мит се появява в самото начало на промените, още когато същите са            разказвани като приказка с предизвестен успешен край.  Да, формално и на повърхността Преходът бе “мирен”. От нашата пряка агресия пострадаха сгради и материални символи на тоталитарната власт. Зад фасадата на мира обаче, нещата стояха различно. За 20 години ние станахме свидетели на над 160 убийства, публични и показни – в т.ч. на бивш премиер на страната, на действащи банкер, на прокурор от ВКС, на кмет – отзвук от скрити битки за доминиране в обществото или задкулисно завземане и преразпределяне на икономически ресурс .          “Мирно” бяха “убивани” селското стопанство, индустрията, социалните системи, образованието.  “Мирно” се разделихме със социални придобивки и гарантирани права, “мирно” загубихме ориентация за изграждане на ценностни йерархии, но пък се сдобихме с въоръжена “армия” охранители, превъзхождаща по численост  войската и полицията, взети заедно!      Ако обаче мислим “мира” не толкова като отсъствие на война, а по-скоро като наличие на справедливост, то митът за “мирния преход” вече има своята плоча в гробището на мъртвите митове. Масовите очаквания за възстановяване на историческа, икономическа, социална и всякакъв вид справедливост в продължение на 20 години бяха подложени на огромно изпитание, за да катастрофират фатално в днешната безпощадна обществена реалност.      Митът за Комуниста, Ченгето и ДС. Все още жив, изключително траен и експлоатиран мит.  Мост между  случването и неслучването, гарант за целостта на нашия свят на преход от авторитарен тоталитаризъм към демокрация. Универсален виновник за катастрофата на очакванията и нагласите, концентриращ в себе си върховното зло. Началото и края.  Всемогъщ. Всепроникващ. Всесилен. Появил се в първите години на прехода като мит за Комуниста, постепенно прелял в мит за Ченгето и ДС. Прекрасно оправдание за управленско безсилие, липса на умения и компетентност, недалновидност,  отсъствие на воля или наличие на страх  от реформи в полза на обществото, както и прикритие на таен групов, кастов, олигархичен или личен интерес. Чудесен “жертвен козел”, предпазен клапан за изпускане на парата, натрупана в системата на общественото недоволство.      В действителност, все още са налице критично много обвързаности и зависимости на хора, присъстващи на възлови позиции в днешния ни свят, чиято енергия е генерирана в тъмната страна на миналото, т.е. митът черпи силата си от реалността. Едновременно с това обаче не липсват и вероятно ще се увеличава броят на онези, които умело го използват, отклонявайки вниманието от себе си, действайки в ущърб на обществото, водени от егоистични интереси и обикновена човешка алчност.        Митът за Комуниста все още е толкова жив, така безотказно действащ,  че както е тръгнало, нищо чудно и в следващите 20 години да не излезе от употреба.      Митът за социализма.  Колкото повече се отдалечаваме във времето от годините на тоталитарната утопия и колкото пропастта между надеждите и очакванията от промените става по-голяма, толкова “социализмът” се “съживява” като нещо хубаво, в което имаше работа за всички, здравеопазването и образованието бяха масово достъпни, животът бе предвидим и сигурен, макар и несвободен, а обществото бе почти социално еднородно.      Тежкият и сбъркан преход, станал под знака на голям компромис и някак зад гърба на хората, ролята им на статисти във водовъртежа на събитията, преобърнали уредения им свят, неудовлетвореността и себепреценката за себе си като за губещи от наложеното Ново,  генерира носталгични настроения и подхранва мита. Има и друго. Целенасоченото подтискане и неглижиране на ценността на “свободата”, разбирана като смелост, отговорност, способност за избор, отстояване на позиция и на собственото “аз”, свобода на стопанската инициатива, на изразяването, пътуването и паралелното поощряване на конформизма и скриването зад анонимното “Ние”, Партията, Държавата, е факт с дългогодишна история, свидетелстващ за осакатена демократична култура, за чиято промяна очевидно е необходимо още историческо време.      Митът за Европа и ЕС. Целеполагащ мит за периода на Прехода, обединяващ и мотивиращ усилията, притъпяващ неудобствата на ежедневието. Клубът на богатите бе нужен като легитимиращ ни пред света в ново качество,  като гарант и допълнителен стимул  за модернизирането ни. Европа получи вълшебни качества едновременно на наблюдаваща, помагаща, знаеща кое е правилно и кое не е, поощряваща и санкционираща. Всемогъществото на ЕС бе така хиперболизирано, че разочаровани от реалността на неслучването, ние прехвърлихме надеждите си за налагане на правила и справедлив ред в държавата на нея - “Европа ще ни оправи”. Днес, колкото и да е болезнено неприятно да го осъзнаваме, вече трябва да сме наясно, че Европа няма да свърши онова, което трябва да свършим само и единствено ние – българите.       Митът за демокрацията. Един разколебан мит, поради наложения модел на фасадна демокрация, в който официалните легитимни държавни и общински структури до голяма степен са подвластни, ръководени и обслужващи скрит групов, частен, олигархичен интерес в ущърб на обществения. Демокрацията бе напазарувана, така както се пазарува вота на суверена. Тя стана зависима  от нормата на парите, неглижирайки нормата на правото, а нейната първа жертва бе Справедливостта, оставена на ниво идеал и добро пожелание.      Митът за пазара. Разколебан мит. Наложеното разбиране за могъществото на свободния пазар, способността му да се саморегулира, катастрофира в българската икономическа действителност, изобилстваща от лицензионни, разрешителни, регистрационни и всякакъв вид ограничителни режими, псевдо открити процедури за обществени поръчки, несанкционирано тайно картелиране, липса на прости, ясни и достъпни процедури за защита на потребителите от монополите.      Митът за равния старт и приватизацията. Абсолютно катастрофирал мит. Възниква в самото начало на прехода като обещание за справедливо ново начало за всеки. Успял да концентрира надежди и очаквания, постепенно загива, удавен в скандални касови приватизационни сделки (процедурата на 94% от тях е “преговори с потенциален купувач”, останалите 6% - открит търг!),  краха на масовата приватизация, РМД и т.н.      Митът за силната (здравата) ръка. Периодично появяващ се в публичното пространство мит, черпещ силата си от дефицита на справедливост, вялото правораздаване, неравнопоставеност пред законите, както и от това, че жадуваните “демокрация” и “свободен пазар”, изродени в ерзац форми – “фасадна демокрация”, “псевдопазар”, се обърнаха срещу гражданите. Осъзнали се в капана на “хартиените права” и “хартиената свобода”, бездушието и анонимната (без)отговорност на институциите, без особени възможности да променят ситуацията, хората са склонни да жертват хартиените придобивки в името на елементарна справедливост, сигурност и ред.       Митът за Царя. Умело експлоатиранмит, добре преценен във времето. Обещанията за “нов морал в политиката” и за 800 дни, които разтърсващо ще преобърнат живота ни в по-добра посока, донесоха изборна победа. После реалността, с безпощадното си свойство да отрезвява, върна нещата на мястото им. “Новият морал” не се състоя, а поредицата скандали около реституирани имоти помрачиха славата на мита.      Митът за Бойко. Мит, който се роди и развива пред очите ни он-лайн в буквален и преносен смисъл. Харизматичната фигура на Борисов, демонстрираната решителност, простият изказ, декларираната воля за борба с корупцията, внушавани  ежедневно от медиите, омаяха избирателите, които, разочаровани от управлението на Светата Троица (БСП, ДПС, НДСВ), пренебрегнаха миналото му и заложиха на “твърдата ръка” на генерала. Колкото по-дълго е във вихъра на властовия връх, толкова заплахата от демитологизиране става все по-нарастваща. Дано не се окаже прав А. Михник, че най-страшното на комунизма е онова, което идва след него …      Митът за … Шенген, Еврозоната,  “дъното на Прехода”,  “излизане от кризата”, поредния Спасител. Има ли значение за кого или за какво.            За съвременните политици не е тайна, че днес много по-лесно се управлява чрез силата на въображението, отколкото с физическа сила (Е. Касирер)    и те умело се възползват от това. Ние ставаме жертви на митовете, без особена съпротива. В един миг се оказваме победени и покорени, преди да осъзнаем какво се случва и е само въпрос на време и PR технологии нашите действия да бъдат насочени в определена посока. Докога ли обаче?  

05.01 23:31 - Банки, хляб и бомби Автор: aidasv Категория: Политика   
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.01 23:31
                                                          www.dilok.net/






07.08.2010 08:38 - Икономика, банки, пари и накрая принципа/ефекта на доминото Автор: aidasv Категория: Бизнес   
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.08.2010 08:41
  Кой определя с колко фигури ще се изпълни принципа на доминото?
        Кои реди фигурите изправени?
                Кой определя кога трябва да се събори първата фигура?
                        Кой определя кой да събори първата фигура, за изпълнение принципа на доминото?
                                Кой определя това изпълнение от кого да се наблюдава?
                                        
Кой?
Принципът на доминото

КОНСПИРАТИВНА ТЕОРИЯ: Спасителният план на САЩ с ефекта на доминото към по-добър свят

aidasv.blog.bg/biznes/2010/08/07/ikonomika-banki-pari-i-nakraia-principa-efekta-na-dominoto.587831






20.07.2010 22:35 - Вместо средна класа, среден ..... Автор: aidasv Категория: Политика   
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 20.07.2010 23:15 aidasv.blog.bg/politika/2010/07/20/vmesto-sredna-klasa-sreden.579792