1.Политологията като академична дисциплина

І.Определение и историческа ретроспекция – занимава се с уменията как да се управлява държавата. Политическите взаимоотношения възприемани като обществени отношения поради развиващи се в упражняването от държавната власт, са обект на политическите изследвания и представляват онзи клон от политическата наука и икономика се нарича политология. Политологията е наука за властта и държавното управление. На запад политологията се нарича политическа наука.

ІІ.Историческа ретроспекция – като значение за политическа практика е стара, но като наука е сравнително нова. Произведение на Аристотел “Политология” изследва се държавното устройство на 157града. Целта му е да докаже как функционират те. “Държавата” – трактат на Платон. По-късно Древен Рим възприема държавното устройство на Древна Гърция. Никола Макиавели е родоначалник на тази политическа наука.

Просвещението е период, през който философите обясняват традициите с тяхната рационалност. Утвърждава се значението на разума като отправна точка и критерии на всички неща, които протичат в света. Чрез Ренесанса и Просвещението настъпва разума, който измества каноните.

ІІІ.Представители – Хобс, Спиноза, Пок, Монтескьо, Русо, Кант, Хил и др. Те утвърждават националната школа и развиват политически концепции и доктрини. Това води до първите практически действия. Русо – за него е важна тезата за обществения договор. Държавата трябва да прави нещо за хората, но и те трябва да допринасят за нея. Монтескьо - свързва се с разделение на властите. Това води до гарантиране правата на гражданите. Политологията е едновременно и история на политическата мисъл, но и анализира политическото развитие и устройство.

Развитието на Политологията минава през 3 етапа: 1)Исторически аспект; 2)Еволюционен аспект; 3)Сравнителен подход. Вторият подход е най-сполучлив. Той подпомага за установяването на демократични идеи. Чарлз Мерим се счита за един от основателите на съвременната политология. Набляга на социалните изследвания като метод за проверка на ефективността. Използва различни техники за изучаване и оценяване на политологията.

Към 60те години се появява бихевиористична теория. Нейните привърженици уподобяват политическите процеси с тези в природата. Те считат, че политиката трябва да бъде чиста наука. Утвърждават се три основни раздела: 1)Исторически; 2)Нормативен; 3)Емпиричен. Основен представител на бихевиоризма е Дейвид Истън.

Теорията за рационалният избор е противоположност на бихевиоризма. Според нея основа на политическата наука е анализ на икономическите предпоставки и форми за развитие на обществото. Вторият елемент е изтъкване на значението й съобразно с основната й универсалност. Третият елемент е съобразно с общите и частните интереси на субектите.

В САЩ политологията е дисциплина, която се изучава в колежи, университети, институти. Теорията се разработва в научно-изследователски институти.

В Западна Европа е традиционно изучаването на различни аспекти на политическата теория и практика. Популярни са американските школи. Подхода на сравнението е изключително важен. Политологията е стара и нова наука. Тя е важна и необходима. Служи като метод и средство за изследване и анализ, а също и като практичен инструмент за въздействие върху поведението на субектите.

2.Политика и власт

ІV.Политика – едно от основните понятия в политиката. Понятието политика: 1)Обхваща начини, способи, средства и форми за осъществяване дейността на изпълнителната власт. 2)Характеристика на решения или избор между две или повече възможности. Примери: Политика на замразяване на дохода; политика на увеличаване на раждаемостта. 3)Характеристика на решения засягащи интересите на отделни групи или прослойки от населението. 4)Характеристика на отношенията на различни групи от обществото по даден важен въпрос. 5)Различни отношения между класи, раси, нации. Обобщение: Осъществяването на поредица от действия, при които се вземат решения, произтичащи от тактическите и стратегически програми и планове.

Политиката е връзката между понятията определящи политика и власт. Има икономическа и съдебна власт.

V.Власт – много често властта се сравнява със сила. Макс Вебер дава определение на държавата- организация, която успешно поддържа монопола за легитимна употреба на сила върху определена територия. Под “сила” се разбира не просто ограничаването, а премахването на възможността за действие, личност или класа.

“Принуда” е ограничаване избора на субекта до две възможности “или”, “или”.

Средството е силата. В този случай едната страна постига подчинение над другата. Властта е подчинение.

Разлика между власт и сила.

При равновесието на силата А и Б решават конфликта заедно. Когато А или Б е по-силно краен резултат е на страната на по-силният дори и да не е прав. Във взаимоотношенията между два субекта се търси свобода на действията. Свободата е способността да се избира и да се взема решение.

Енгелс: Свободата е осъзната необходимост. Властта се изразява и чрез насилието. Силата сама по себе си не е власт, а средство. “По-лесно можем да вземем, отколкото да дадем”. Силата има висока цена.

Русо: “И най-силният човек не е достатъчно силен да бъде господар през цялото време, ако не превърне силата в право, а подчинението в дълг.” Властта и силата се нуждаят от узаконяване, което произтича директно от правото. Като контрабаланс на силата служи влиянието. Решението взема не този, който влияе, а върху който се влияе. Влиянието въздейства върху съзнанието, а силата върху физиката. Насилието е винаги умишлено, а влиянието може да бъде неумишлено. Влиянието може да прикрива някаква манипулация.

Разлика между влияние и манипулация. При влиянието автономността при субект Б се увеличава.

Властта е израз на едно отношение или съвкупност от социални взаимоотношения. Властта може да бъде вземана, давана, наследявана, изгубвана и т.н. Властта не е вещ, а опосредствена от вещи и други социални форми отношения на субекта. Характерна за властта е асиметрията, която може да бъде конфронтация или сътрудничество. Обикновено единият субект властва, защото контролира нещо, в което другият субект цени. Форми: геополитическа, демографска, религиозни, венни, комуникационни, технологични и т.н. За разлика от силата въздействието на властта е насочено към субективната природа на човека. Властта е отношение на субекти, свързана със конкретни ценности.

Критерии на властта: 1)Субект на властта, класата, обществото, държавата. 2)Обект на властта, обществени и политически формации, отделни прослойки. 3)Наличието на ценности – променлива величина. В зависимост от ценностите има различни класи. Най-важни при политиката е устройството и разпределението на властовите ресурси. Следователно политическата власт е с такова отношение е на зависимост между субектите, при което ценността е самата власт. Политиката е контролиране на ценности.

3.Демокрация и политика

І.Определение:

Идва от “демос” и “кратос” –народовластие. Понятието определя кръг от идеи, тип държавно управление. В наши дни демокрацията означава принципи на държавно управление. Науката “демокрация” идва от Древна Гърция. За пръв път с този термин се обясняват взаимоотношенията между държавата и гражданите. Това е време на полисите. Целта е била хармония.

Херодот – баща на историята. Той пръв разграничава демокрацията от олигархията и монархията.

Перикъл – определя демокрацията като определение в полза на обществото. Той е един от най-дълго управляващите и Атина при него достига своя апогей. Той очертава принципите на демокрацията: - равенство пред закона; защита на изпадналите в беда; уважение към съда; общите дела стоят над личността; дискусиите трябва да водят до мъдри решения; отхвърля се тиранията.

Свободата е основно благо на демокрацията. Аристотел смята, че има 5 вида демокрация: 1)Равенство на имащите и нямащите. 2)Еднакво отношение към властта. 3)Всички граждани по произход имат право да участват във властта. 4)Всеки гражданин има право да заема длъжност. 5)Върховната власт принадлежи на закона.

Решенията се вземат от Еклесията(НС), а се осъществяват от демагозите(народни водачи).

Еклесията – сбор от всички граждани на агората(градския площад). Аристотел въвежда термина полития – държавна уредба. Политията съчетава най-добрите страни на олигархията и демокрацията.

Тома Аквински – счита, че когато един порочен режим се осъществява от мнозинството се казва демокрация.

Никола Макиевели – разделя формите на държавно управление на правилни и неправилни. Демокрацията е правилна.

“Демокрацията на зависимостта”(Томас Джеферсън) – осигурява правата и свободата на хората.

Идеите на Монтескьо за равенство на властите.

Русо: народен суверенитет и политическо равенство; обществен договор.

Кои опасности съпътстват демокрацията?

-Гражданските войни;

-Вътрешните смутове и смущения;

Ейбрахам Линкълн – “Демокрацията е власт на народа”.

Мил – “Демокрацията е тирания на обществото”, “За личността е все едно дали се подчинява на един или множество тирани”.

Карл Попър- “Отговорното общество и неговите врагове”. Демокрацията се определя от това кой управлява и кой потребява властта”.

Полър: Система от институции. Правото на народа да сменя правителството. “Демокрацията се предпочита не защото е порочна, а за да се избегне тиранията”.

Чърчил – “Демокрацията е най-лошата форма на управление, но по-добра не е измислена”.

Морис Дюберже – кн. “Политически партии”. Нереално е да се счита, че съществува управление на народа чрез народа.

Ралф Дарендор – Действително демокрацията не е управление на народа. Според него реалната демокрация е плурализма на гр. общества на независими организации и институти като звена на правния институт.

ІІ.Антична полисна демокрация.

1.Елинска демокрация – след старите монархии се установяват демократичните, олигархични и аристократични държавни форми.

Властта в полиса се дели на три вида. 1)Събрание на свободни граждани – еклесия. 2)Единични или повече съвети. 3)Магистратите.

Реалната власт в Еклесията. Събранието контролира дейността на съветите. Взема решение чрез декрети. Има пряко участие на народа.

Значение на ораторското изкуство(риториката).

Събранието се свиква 4-5 пъти. Не се изисква форум, освен при по-особени случаи. Обсъждането става чрез заявяване на несъгласие. Всяка година на 6то събиране се решава дали да се използва острахизъм. Най-често острахизмът бил заточение.

Значение са имали демократичните съдилища.

Елинската демокрация е пряка демокрация. Съвременните демокрации са непреки.

2.Римска сенатска република – разновидност на атинската демокрация. Всеки римлянин е имал право да участва в управлението на полюса. Властта е в ръцете на Сената и консулите – първите писани закони и създадените институти на трибуните. Длъжността на трибуна е допускала те да спират действия на патриците и да предотвратяват лична или обществена злоупотреба със закона. Консула може да осъди на смърт.

Има разпространение на трите власти: 1)Сенат. 2)Консули. 3)Трибуни.

Макиевели – “Равновесието на трите власти е направило републиката съвършена”.

Консулите – Олицетворяват изпълнителната власт – квестори; единни ковчежници – общо-финансови форми; цензори – наблюдава правата на гражданите.

Сената – “селекс” – улегнал, солиден(директно, представително). В състава му влизат патриции. Сената участва активно в живота на хората. Той ръководи консулите, урежда назначаването на ректори и квестори. Приема и изпраща посланници.

Комиции – след І век н.е. западат. Корумпират се.

 
 

4.Съвременна политическа демокрация.

1.Историческа ретроспекция.

Едва през 17-18в. се формират; либерална демокрация; представителна демокрация; плуралистична демокрация и т.н. До 18в. в Европа – власт е абсолютната монархия. Монархията олицетворява и трите власти. Преходът от автокрацията към модерната политическа демокрация свата под влияние на икономическите, политически и културни фактори. Това води до създаване на средна класа.

2.Основни етапи. 1)Индустриална революция. 2)Великата Френска политическа революция. 3)Американската борба за независимост. 4)Създаване на малка харта.

Благодарение на Великата Френска революция се възприема идеята за свободата. Също се заражда фиберализма.

Форми на пряка демокрация: избори, референдум, плебисцити. За съвременната политическа демокрация е присъща мирната конкуренция. Мирната конкуренция намира израз в изборите. Истинската демокрация означава строго разделение на властите.

Другата характеристика на съвременната демокрация е наличието на плуралистична система. Партиите са между най-практикуваните институции. Присъщ е принципа на подчинение на мнозинството. Според Артър Силинджър: “Опозицията е същността на демокрацията”.

Милтън Фридмън: “Единствените хора, които имат истинска свобода на словото са университетските професори и предпенсионирани”.

Атанас Буров: голям англофил и русофил. “България не бива да се лишава от две дървета в българската градина”. “Демокрацията е голям лукс, тя е цвете, което вирее на богата почва”.

ІV.Видове демократични конституционно-плуралистични режими.

Имаме два типа:

1)Парламентарна монархия

Белези:

-обвързване на законодателната и изпълнителната власт, парламент и правителство и липса на реална власт на парламента и държавния глава;

-особена функция на някой министър председател в някои страни – Англия, Италия, Испания, Гърция;

-малките партии служат за балансьори, което може да бъде слабост на парламентарните режими;

-президентите се избират от парламента – Гърция, Италия.

2)Типична парламентарна монархия – Англия, Холандия, Испания, Белгия.

3)Типична парламентарна република – Германия, Италия, Гърция, Израел.

4)Президентски режим – типичен пример е САЩ, където има най-висока степен на разделение на властите. Конгресът и президентът имат приблизително еднаква власт. По конституция президентът е първата власт. Изпълнителната власт се олицетворява от парламента. Президентът е и министър-председател.

5)Полупрезидентски режим – съвместно управление на правителството от парламентарен тип със държавна глава от президентски тип. Примери: Франция, Австрия, Португалия.

V.Недостатъци и опасност на демокрацията:

-криза на политическото представителство – голяма част от гражданите не са представени в изборния процес;

-апатия и безразличие – желание за участие в изборния процес;

-опасност от корпоративно управление – да бъдат представени интересите на корпоративните групи;

-елитът може да манипулира обществото.

Франсис Фокояма “Ендизъм” – край на историята. Той твърди, че с края на Студената война настъпва края на историята. Този край на историята не важи за Китай и др.

Самюел Хънтингтън: кн.”Списъка на цивилизациите”.

Алвин Тофлер: “Вълнова теория на конфликтите”.

1)Вълна – цивилизацията е неизбежно свързана със земята.

2)Вълна – цивилизацията на фабричното производство.

3)Вълна – цивилизацията на информацията, която се олицетворява компютъра.

5.Политически процес и политически системи

Бертран Шнайдер определя демокрацията като една мъдрост, идеал.

І.Политическият процес(ПП) има четири етапа. 1)Анализ на структурата на обществото. 2)Генезис на политическия процес. 3)Внасяне чрез държавната власт на ред в обществото. През този етап възникват политическите партии. 4)Въздействие и отражение на ПП върху взаимоотношенията между социалните групи и обществото.

ІІ.Политическия процес се характеризира със: 1)Рационалност. 2)Динамика – взаимодействие между участниците в ПП. 3)Цикличност – едно политическо решение води до друго. 4)Многообразие на формите на политическата дейност. 5)Индикативност(показателност) – дава се информация за различните политически режими.

ІІІ.Фази или етапи в ПП. 1)Идентифициране и поставяне на проблема. 2)Подготовка за решаването на проблема. 3)Вземане на решението. 4)Действия по изпълнение на политическото решение. 5)Политически изводи и равносметка. 6)Евентуална поява на нов проблем.

Политическа система(ПС).

ПП минават през еднакви етапи и стадии, но се изявяват различно в различните общества. На лице са алтернативи на формите, които взема ПП чрез различните видове режими. Говорим за либерална демокрация, партокрация, автокрация, теокрация, корпоративна демокрация.

Съществуват различни определения за ПС.

ПС представлява съвкупност от сложни, многостранни взаимовръзки между обективните фактори, социалните групи и структури, обуславящи ПП. Понятието ПС разширява своето значение и освен като научен термин то става реалност в политическата и реална сфера.

В Западна Европа и САЩ ПС дори измества държавата като централен регулатор на механизмите и взаимоотношенията между социалните групи на обществото. Дори се говори за разтваряне на държавата сред останалите институции. За редица народи държавата е основния елемент на общественото устройство. Държавата е една огромна сила.

І.Елементи на ПС(на конституционното инженерство): 1)База – тя е съставена от икономиката; историческите традиции; политическата култура; международното положение на държавата; политически идеи и теории. 2)Структура – ПС в една държава трябва да има конституция; партийната система; групи за натиск(лобизъм); бюрокрация; средства за масова информация и комуникация; МИК. 3)Ефективност – видове: *икономическа – анализ на съвкупният национален продукт, инфлация, безработица и др.; *социална – анализ на жизненото равнище, наука, образование, социална осигуреност; *политическа ефективност – ролята и значението на ПП, място и дейност на партиите, сила и значение на опозицията.

Демократическа е онази политическа система, която създава условия за най-високи показатели и в трите сфери.

Конституцията – основен елемент на ПС. Съществуват различни теории за мястото и ролята на К. 1)Формалистична концепция – свързана е главно с юридическата интерпретация, с ролята и мястото на К. Според нея К е набор от форми с върховна юридическа сила. 2)Социалистическа – според нея важни са не толкова юридическите норми, колкото фактическите отношения между субектите на политиката, а тези отношения се променят лесно. 3)Смесен тип – тя се свързва с изработването на практически правила в политическата игра, основаващи се на правни норми.

К винаги се счита за основен закон и е абсолютно необходима. Но тя не е панацея(лекарство за всичко).

К е основна съставна част на ПС, обхващаща многообразието от писани и неписани правила, съдържащи принципите, структурите и процедурите на държавното волеизявление както и фактическото протичане на този процес.

Основната функция на К е да определи структурата на обществото, а именно способите, методите и механизмите за предотвратяване и разрешаване на конфликти между социалните групи произтичащи от обективните интереси. Това става чрез: 1)Механизъм за контрол. 2)Механизъм за постигане на консенсус(чрез компромиси).

Консенсус - постигнато съгласие чрез цената на всички постъпки.

Втората функция е да определи начина на определено поведение и действие на участниците в ПС. Това става чрез: 1)Формите на държавно устройство – унитарна държава, -федерация, конфедерация. 2)Форми на държавно управление – монархия, -парламентарна или президентска република. 3)Правомощия на определени държавни органи. 4)Конституционни принципи.

Конституционни принципи.

В основата на всяка К залягат определени политически теории, концепции, възгледи, от които произтичат определени принципи. За това, когато настъпват радикални промени в обществения строй, най-напред се правят промени в К.

Има два типа системи от КП. 1)Произтича от марксистката политическа доктрина.

Човешкото мислене и поведение зависят от икономическите фактори и развитието на обществения живот – може да бъде разбрано само чрез анализ на икономическата инфраструктура. Обществото е класово. То се състои от противоположни класи и между тях стоят неизбежни социални конфликти. Резултатът е революцията или завземане на политическата власт от пролетарията като то произтича в две фази: -диктатура на пролетариата и комунистическото общество.

Практическият резултат е т.нар. народна демокрация.

2)Гражданското общество – тя води началото си от борбата против абсолютизма. С гражданското общество е свързана идеята за самоуправление и то в две насоки: 1.Като обществено явление, изразяващо взаимоотношенията между публичната власт и гражданското общество.

Гражданско общество – структури, институти и дейности.

Контрол и влияние на гражданите върху властта – 2.Гражданското общество като основна фундаментална категория, въздействаща върху анализа на взаимоотношенията между управляващия и управлявания.

Принципи при народна демокрация: 1)Народовластие – експлоататорските класи не участват във властта. 2)Социална собственост върху основните средства за производство – национализация и установяване на държавна и корпоративна собственост. 3)Единство и неделимост на държавната власт. Основните държавни правомощия са в ръцете на представителни органи, на които са подчинени изцяло и изпълнителната и съдебната власт при ръководната роля на компартиите. 4)Социалистическа законност – основно начало в дейността на държавния апарат и метод за осъществяване на пролетарската диктатура с приоритет на обществения интерес.

Принципи на либералната демокрация – чрез примера на ЗЕ и САЩ. 1)Народен суверенитет – т.е. държавната власт функционира чрез делегиране на права от страна на управляваните. Осигурява се възможност за участие им в процеса на упражняване на държавната власт.

2)Либерална икономика – свободен пазар и гъвкави форми на собственост. Не се допуска груба намеса в икономическата дейност.

3)Разделение на властите – то се осъществява чрез механизми, които предотвратяват възможността да се монополизира политическата власт. Намира израз в три насоки: един човек не може да участва в повече от една от трите власти; държавните органи са независими при упражняване на функциите.

4)Правова държава – наличие на хармония между индивидуалната свобода и общественият ред. Върховенство на закона и изключване на възможността законите да нарушават правата на човека.

Правовата държава като ПК.

След 1789г. датират първите опити за създаване на правова държава.

Целта на ООН е търсене на юридическо основание за защита правата на човека. Това означава търсене на баланс между личните и обществени интереси. Принципът на правовата държава не е функция, а насока и начин на мислене, които намират израз в конкретни юридически документи.

Социалната държава като КП.

СД е по-ново понятие в Политологията. За СД се говори от средата на 19в. насам. Това понятие е една реакция на индустриалната революция, водеща до отрицателни явления и последици в социалната област.

Първите социални закони са приети във Германия, която е първата страна възприела СД като КП. При СД се търси баланс между силната централна власт.

Задължението на управляващите да насочват и регулират управлението по посока на социалната справедливост, и да коригират във възможността различна степен.

Конституционен съд.

Той е израз на засилената функция на съдебната власт и изравняването на съдебната власт с другите. В САЩ трите власти са равни от самото създаване. В Западна Европа КС възниква след Втората световна война. В Германия – 1949г., в Италия – 1956г., във Франция – 1958г. Той е орган на съдебната власт. От друга страна е политическа институция, която осигурява баланса между властите. Смята се за върховен съдебен орган.

Правомощия: *решаване на конфликти между граждани и държавата; *спазване на конституционността; *решаване на конфликти между държавните органи; *правото му да отменя неконституционно съобразните решения на законодателната и изпълнителната власт.

7.Управляващ елит  

Определение: Управляваща прослойка, чийто състав и характеристика могат да бъдат твърде разнообразни.

Критерии: 1)На базата на различията на умствените възможности. 2)На базата на имуществения признак.

Движение на елита. Макиавели: “Лъвовете и лисиците”(Силата и измама). На тази база се говори за движещи сили в обществото рецидиви, т.е. особени ирационални психически състояния. Най-важни рецидиви са: *институт за комбиниране – въображение, остроумие; *постоянство в целта – консервативно светоусещане за спазване на дадено състояние.

Възходът и падението на елитите се обясняват с различни пропорции в два рецидива. Това обяснява постоянното движение на елита. Гъвкавост; сила; твърдост и постоянство; редуване на сила и измама.

Управляваща класа – важи теорията на Моск. Във всяка общество има две класи хора: 1)Класа, която управлява – тя е по-малобройна, притежава политически функции, които й дават възможност да монополизира властта. 2)Класа на управляваните – тя има възможност да контролира първите по законни и незаконни начини.

Във всеки политически орган има един водач сред лидерите. Между двете възниква натиск отдолу на недоволство на управляваните, който повлиява политиката на управляващите.

Защо съществува ПЕ?

1)В организационен план – само един не може да се справи с управлението. Нужно му е малцинство, което да го поддържа, т.е. елитът е господство на организираното малцинство.

2)Във психологически – обикновено малцинствата се състоят от индивиди, които имат материално и интелектуално превъзходство над другите.

Аристократична и демократична тенденция при управляващия елит.

1)Ар. – тенденция на запазване на властта по наследство.

2)Д – тенденция за обновяване на властта чрез взаимстване на елементи от управляващата класа.

Ар.т. при създаване на УЕ се основава на: богатството; уменията; знанията; морални качества, които най-добре се запазват и развиват чрез традицията. Тя не е определяща в историческо развитие, защото настъпват ситуации, които водят до промени. При ар.т. се създава т.нар. клика – определено количество хора. Установява монополна власт и заема най-важните постове чрез ротация. Това е най-висшия слой.

Следва второстепенен, но много важен слой от управляващата класа. Той е по-многоброен и има всички качества да управлява. Без него е невъзможна социална организация на обществото.

Д.т. по отношение на УЕ. имаме няколко елемента: 1)Подновяване на УК чрез проникване във нея на елементи от долу. 2)Промяна във философските и военни доктрини. Те водят до едно подновяване и замяна в състава на УЕ.

Съществува и клика на парламентаризма. Освен като говорилня и като форум, защитаващ правата на богатите, то при избора приятелите на гласоподавателите ги избират. Мнозинството от гласоподавателите са пасивни.

Има организационни фактори обуславящи необходимостта от УК. *Техническа необходимост от ръководство. *Необходимост от бързо взимане на решение. *Необходимост от добра комуникация между представителите на социалните групи. *Необходимост от професионални знания и умения.

Железният закон на олигархията(власт на богатите) ”Първата проява на професионално ръководство бележи началото на края на демокрацията”.

Олигархията е организация, която ражда господство на избраните над избирателите.

На получилите мандат над далите, на делигатите над делегиращите, който казва организация казва олигархия.

Освен от вътрешно-партийни условия олигархичната тенденция се внася от вътрешно-партийна характеристика. Необходимостта от бързи решения и невъзможността да се консултират с обществото, хората от парламента вземат сами решенията. Тактиката се мени бързо, а стратегията е за дълго.

В името на победата и непосредствената борба, често пъти се жертва демокрацията. Организацията става близка до военното изкуство. Използват се термини като: фронт, позиции, тактическо отстъпление.

Безразличие и апатия на масата.

Тя предоставя на лидерите да вземат решение, което отразява една психологическа потребност от ръководство. Доведено до уродлива форма необходимостта от ръководство се превръща в култ към личността.

Има тенденция лидерите да се “канонизират”, т.е. да се славят и след смъртта си.

Интелектуален фактор за вождизъм.

1)Той се поражда от разликите в нивото на интелекта, обща култура.

2)Неравенство в организационната култура – ораторство, полемизъм.

Ако УЕ е неизбежен шансът за демокрацията е тяхната конкуренция, защото така коригират свои непоправими качества.То дава възможност народът да участва в ПП.

8.Парламентарно ръководство. Парламентаризъм

І.Историческа ретроспекция.

Историята на западната демокрация е свързана с историята на политологията и за това тя се определя като парламентарна демокрация. Корените са в Древна Гърция. Еклезия – народно събрание.

В полиса само неговите граждани са имали политически права и граждански права.

В еклезията решенията се вземат от народа. Това е първият парламент. В Рим(сенатска република) има форма на представителна демокрация-плебисцит. В Средновековието традицията се прекъсва. Съществуват духовно-представителни институции.

Държава       съсловни събрания

Във Франция  - Генерални щати

Германия – Райхстага

Испания – Кортесите

Полша – Сейма

             - Артинг

Англия - парламент

За родина на парламентаризма се счита Англия.

Деление на две камари.

Долна – общини;

Горна – лордове.

Парламентарната практика от Англия се разпространява от Европа и от там по целия свят.

Събития за развитие на парламентаризма. 1)Американската война за независимост. 2)Френската революция – 1789г.

ІІ.Парламента като народно представителство.

Произтича от многообразието на интересите в обществото. Парламентът(П) е свързан с общественото развитие и с определение на хората като свободни граждани.

1.Белези на П в отличие в съсловно-представителния институт: а)основава се на народната воля; б)П не е съвещателен, а разпоредителен орган; в)решенията на П не могат да бъдат отменени освен от самия него, независимо, че трябва преди да влязат в сила да се обнародват от държавния глава; г)За съвременният парламент е характерен свободният мандат.

ІІІ.Функции на П.

1.Вземане на политически решения заедно с подготовката за тях.

А)Подготовка за внасяне на проектозакони.

Б)Дебати по проекта.

В)Приемане на решението във: -комисии; -пленарно заседания.

2.Контрол върху изпълнителната власт.

А)Осъществява се още в подготовката.

Б)На етапа на изпълнение на решението.

В)Писмени и устни запитвания към правителството.

3.Получаване на информация и обнародването й.

Отношение към поставянето на политически проблеми и техните изводи.

Задачи: определяне значимостта на проблема; групи за написк и лобитата(групи от специалисти, които се застъпват или не за решаването на проблема); активността на депутата; дискусиите и дебатите в рамките на парламентарната практика.

Приемане на решения, създаване на закони. По определение П е законодателна институция. П има следните свойства: - право на отделните депутати на законодателна инициатива; право на П да гласува годишен бюджет; право на П да внася поправки в конституцията; когато законодателната инициатива произтича от правителството, П обсъжда не първоначалният вариант, а поправките; някои решения се вземат в определен случай не от П, а от народа чрез референдум.

Контрол на изпълнителната власт. Осъществява се в две насоки: 1)Принцип на отчитане на правителството пред П. А)На пленарни заседания и на комисии. Б)Въпроси и питания. В)Дебати по въпроси на депутати. Г)Получаване на информация от всички степени изпълнителна власт(екзикутив).

2)Принцип на отговорност на правителството пред П. А)П назначава и отстранява членовете на изпълнителните органи. Б)Различия в зависимост от това дали държавната глава, министър председателя и други постове на изпълнителната власт се попълват от П. В)Представяне законодателната програма за одобрение от П. Г)П може да разпусне правителството с вот на недоверие.

В някои страни властта на П се уравновесява с възможността на държавния глава или министър председателя да разпусне парламента.

Комуникационна функция на парламента. Възможности: -директно излъчване деня за парламентарен контрол; при открити дебати има възможност за израз на мнения; К функция на П подпомага първите две. Тя дава възможност за прозрачност на политическия процес. Правото на участие на всички граждани чрез информираност.

ІV.Видове мандати на народните представители.

1.Свободен мандат – народният представител е независим от поръченията на своите избиратели. Депутатът е представител на целия народ, а не само на своите избиратели. Избирателите не могат да го отзовават(отстраняват). Свободният мандат е трудно осъществим и проблематичен. Депутатът не може да няма ангажименти от името на други партии.

2.Задължителен мандат (императивен) – отговорност на депутата пред своите избиратели и целия народ. Той може да бъде отзован. Такъв мандат е имало и в съсловните събрания.

V.Парламентарни фракции и типове парламенти.

Чрез компромиси и конфронтация се търси обща воля на плуралистична основа. Чрез партиите се образуват малцинства и мнозинства. ПФ намират израз в работата на парламентарните комисии.

1.Типове парламенти: президентски; парламентарни – монархия, република; при полупрезидентски режим; унитарна държава; парламенти в условията на федерална държава.

При федералният парламент долната камара е орган на общо-федералното представителство. Горната камара отразява интересите на субектите на федерацията – щати, кантони.

VІ.Вземане на решения в П. Става чрез мнозинство – абсолютно; обикновен; висшегласие – 50% + 1%; квалифицирано – 2/3, ѕ, 3/5.

9. Изпълнителна власт(ИВ).

Правителство(Пр.)

І.Определение

А) ИВ- изследвано от:

Монтескьо: законодателната власт е общата воля на държавата, а ИВ се грижи за изпълнението на тази воля.

Решенията на ИВ се контролират от ЗВ. ИВ- постоянно работи.

Русо: ИВ е силата приложена към закона.

Б) Правителство

Монтескьо: ИВ е част от Пр.

Русо:Пр. е междинно тяло между поданиците и законите.

Пр. е синоним на ИВ. В съвременността Пр. и министерския съвет са равностойни. У нас е така още от ТК. В САЩ няма министър председател.

В ИВ съществуват два паралелни апарата:1)политически изпълнителен апарат- ограничен брой политици, които заемат определени постове в Пр., които подлежат на смяна след промяна на Пр.

2)постоянен граждански апарат (изпълнителен) голяма част от преобладаващите държавни административни служители, служещи на държавните интереси.

ІІ. Държавен глава (ДГ)- монарх, президент.

При М постът на държавния глава се наследява. При Републиката се избира за определен период.

Монарх:

Абсолютна монархия (АМ)

Конституционна монархия (КМ)

Парламентарна монархия (ПМ)

Според вида на монархията се променят прерогативите на монархията.

При АМ – абсолютна власт на монарха, при КМ и ТМ ЗВ се изпълнява  от ДГ и П. При КМ ИВ е подчинена само на законите. При ПМ ИВ зависи и от волята на парламента. При ПМ като разновидност на КМ се развива пълната контролна функция на П. При КМ монархът има право да назначава и освобождава министрите. При ПМ той съгласува решенията с П. При КМ ДГ притежава реалната власт. При ПМ, монарха има само представителна, символична функция. При ПМ -"монархът царува, но не управлява”.

Тук са налице два принципа: 1)Всички власти произтичат от народа и се управляват от Конституцията. 2)Монархът няма друга власт освен определената му в Конституцията.

Преимущества на ПМ.

Тя е пригодна при по-ниска политическа култура, израза на властта се възприема по-лесно при наличието на монарха. Има по-голяма приемственост във вътрешната и външната политика. Монархът е символ на национално единство. Съвременната МП не е антипод на демокрацията.

Недостатъци на ПМ:

1)Ограничаване на избирателното демократично начало.

2)Монархът не носи пряка отговорност, няма гаранция, че наследникът на един монарх ще бъде избран.

3)Монархът има неприкосновеност на личността.

Президент:

Представлява държавата в международен план. Чл.91 – Президентът е държавна глава, олицетворява единството на нацията и представлява България в международните отношения. Изборът, функциите и отговорностите на президента се разглеждат според характера на политическия режим.

1)Президентска република. Изборът прилича на ръкополагането. Директно избран от народа. Изборът директно от народа го прави равнопоставен на парламента.

2)Парламентарна република. Президента е номинално висш изпълнител за това, защото правата му се определят от П. Няма реална власт, а е представител. При Пр.Р. има реална власт не може да нарушава законите или пък да пречи за функционирането на ИВ, ЗВ, СВ. В Пр.Р. партиите имат определена роля.

3)Полупрезидентски режим. Съществуват две възможности: - когато президента се избира от парламента, но има засилени функции.

Български президент. Анализ на правомощията. Не особено големи. Морис дьо Верже: Политическият режим в България подобно на този в Ирландия стои на границата между парламентарният и президентският режим.

Основни правомощия: 1)Насрочва избори за НС и органи за обществено самоуправление. 2)Определя дата за национален референдум при решение на П. 3)Отправя обръщение към народа. 4)Сключва международни договори в случаите подбрани по закон. 5)Утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториални единици по предложение на министерския съвет. 6)Обнародва законите. 7)Назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатически представителства и дипломатически постоянни представители в международни организации по предложение на министерския съвет. 8)Дава и възстановява българско гражданство. Освобождава и лишава от такова. 9)Опрощава несъбираеми държавни вземания. 10)Информира НС по основни въпроси в кръга на своите правомощия. 11)Отбрана на страната. Президентът е върховен главнокомандващ. 12)Президентът възглавява консултативният съвет на националната сигурност.

Конституционните правомощия на президента му дават възможност в различна степен да влияе върху дейността на трите власти. 1)Върху ЗВ – чрез отлагателното вето. Връщане на закони за повторно четене. 2)Въздействие върху ИВ – неговото влияние е свързано с възлагане на проучвателен мандат на отделни парламентарни групи – чрез консултативен съвет за национална сигурност както и чрез обръщения, декларации и съставяне на служебни кабинети. 3)Върху съдебната власт – чрез назначаване на главен прокурор, представител на върховния съд. Назначава шефа на национална следствена служба.

Президентът има своя квота в управителният съвет на БНБ.

ІІІ.Съставяне и стабилност на правителството.

Връзката между правителството и избирателите се осъществява чрез партийни и избирателни системи. Изборите легитимират правителството.

-смяна на еднопартийно правителство с друго;

-смяна на еднокоалиционно правителство с друго.

Такава смяна може да доведе до два вида правителство: стабилно и нестабилно. Формирането на правителството и установяването на неговата стабилност върви по няколко пътища: 1)Утвърждаване чрез избори на авторитарни ръководители, кандидати за президентския пост. 2)Утвърждаване на печеливша личност на президентските избори. 3)В други държави избирателите рядко играят съществена роля при определяне на министър председателя и избора на правителството.

Конституционните партии определят своите намерения преди изборите, но правителствата се сменят между изборите.

Във Финландия е силна ролята на президента при формиране на правителството.

Валонци – френско говорещ, говорещи белгийци.

Фламандци – холандци в Белгия.

Решението на министър председателя подлежи на обсъждане. Необходим е баланс между различните течения в парламента.

При нестабилно формираните правителства президентът има думата към програмата и състава на правителството и програмата.

ІV.Компетентност на правителството.

Римски клуб – Затворена структура, в която членуват всички видни политици, интелектуалци, учени. Неговите членове се събират и обсъждат проблемите на съвременността и се опитват да поглеждат в бъдещето. Според тях сегашните правителства се занимават повече с краткосрочни задачи, без да се интересуват за бъдещето и така се натрупват нерешени задачи.

Секторният клуб – при разпределяне на ресурсите министрите с желание и чар вземат повече за себе си и се стига до дисбаланс.

Вземането на решения в обстановката на несигурност води до грешки поради умора, недостатъчно време за размисъл. В резултат на това се счита, че съвременното управление е предвиден двоен риск – изключва се общественото мнение и лидерите се ограничават в тесен кръг на своите съветници. Този начин намалява броя на проблемите и техният действителен състав.

-нараства влиянието на експертите, чиито мнения не често се разбира от лидерите.

Според Р.клуб управлението вече не е монопол на правителството. Необходими са нови структури, нови механизми за реализиране на решенията. В правителствата има хоризонтални сектори разпределени по проблематичност.

Националната политика често е сбор от секторните политики. Това води до дублиране на дейностите и до конфликт на компетентностите, т.е. преплитане на проблемите, навлизане в други сфери и т.н.

Интеграцията на отделни приоритетни области е задължение на президента, министър председателя и парламента.

Р.клуб препоръчва – необходимо е хармонията между дългосрочно и краткосрочно планиране т.е. хармония между тактика и стратегия.

Важен въпрос за ефикасното управление на правителството е равнището на вземане на решения, като целта е да се постигне хармония между централизацията и децентрализация.

1.Недостатък на съвременните правителства – ИВ е засилващата се тенденция към превишаване на правомощията на ИВ за сметка на парламентарния контрол макар и записана необходимостта от контрол във почти всички конституции във Европа – все по-малко ефикасен на фона на увеличаващата се тенденция на превишаване компетентността на изпълнителната власт.

10.Политически партии и партийни системи 

1.Историческа ретроспекция и определение.

Партиите са политически фракции, на основата, на които са се делили античните републики. Те са групите или клановете около военоначалниците. Те са аристократически групировки, действащи в съсловни представителства. Политически клубове на единомисленици. Масовите народни организации, които обединяват и разделят общественото мнение.

Същинските партии се появяват под влияние на три фактора: – възприемане на принципа за отговорност на правителството пред НС; разширяване на избирателните права; организиране на работническо движение.

Под партия се разбира група от хора за участие в управлението чрез избори. Партийни организации непряко свързани с политиката. Според либерализма ПП са идеологически групировки. Според марксисткия подход ПП са класово-партийните социални интереси над личните. Определяща роля имат материално-обществените отношения. Според институционалният подход определението на партията зависи от тяхната практическа роля в държавата. Според структурно-функционалният и социологическият подход – според мястото и ролята им.

Партиите са доброволни общности, които се стремят да получат властта или да участват при упражняването й.

2.Генезис на партиите. А)Теза свързана със структурно-функционалният подход. Развитието на всяка политическа система предполага обществени кризи: *Криза на легитимността – води до упадък на централната власт. Те възникват в условията на национално освободителни движения; *Криза на участието – тя е свързана с искания на вече съществуващи политически групи за по-голямо участие в сферата на управлението; *Криза на обединението и интеграцията(цялостност) – тя може да възникне във връзка с териториално обединение. Б)Теза свързана с организационно-институционален подход: *Партии, които имат изборен и парламентарен произход – парламентарни групи и изборни комитети; *Партии, които имат външен произход – мощни синдикати, от земеделски кооперации, от франкмасонски ложи, църквата, сдружения на бивши военни, индустриални и банкови групировки.

3.Основни етапи в развитието на ПП. А)Аристократическите критерии – отначало са чисто благороднически. Б)Политически клубове. В)Масови народни партии.

4.Функции и организации на ПП.

Без ПП демократичният политически процес е невъзможен. Неминуемо се стига до диктатура без партия. А)Универсални функции: участие във конкуренцията и борбата за спечелване на властта; изразяване и сплотяване различните интереси на социалните групи; институционализиране на социални конфликти чрез поставянето или в рамките на демократичния политически процес; подбор(секция) на политически лидери за важни постове и длъжности; предоставя най-важният канал за участие на гражданите в политическия процес; партията представлява връзка между правителството, парламента и гр.общество, формиране на обществено мнение; разработване на политически платформи и програми.

Б)Помощни функции: партията служи като средство за политическа социализация и възпитание чрез общуване по между си; партията е център на личността(отговорност и ангажимент). Център на обществен живот и гаранция за демокрацията.

ПП изпълнява функциите си чрез една ефективна организация. Структури, механизми въз основа на политическата организация. П е съвкупност от общности, групи и отделни индивидуалности. Комитети, секции, клетка(първични партийни организации ППО).

Комитета е ограничен по броя и членовете си. Той притежава голяма политическа сила. Включени са видни представители на партиите. Имат по-голяма географска рамка.

Секции – по-малка структурна единица, по-централизирана. Отворена структура. Чрез секциите се търсят контакти с масите. Има по-ясна йерархия и разпределение на задачите. Клетката обединява всички членове на партията в едно и също работно място. По местоживеене и по месторабота. Възниква по идея на комунистическите партии.

Милиция – изобретение на фашистките партии. Вид частна армия. Хитлер, Мусолини.

5.Парламентарните партии в Европа преминават през следните етапи: 1)Партийна организация за политическа подкрепа, критика. 2)Партийни организации………………………………………………..

………………………………………………………………………………………………………………………………………..

3)Национално-партийна организация.

6.Партиите създават спомагателни структури: младежки, детски, женски. Спортни организации, благотворителни дружества и т.н. Те получават подкрепа от партиите и обратно.

7.Класификация на ПП.

А)Критерии:

-според идеи на политическата ориентация и място в политическото пространство – реви, десни, центристки, ляво и дясно центристки;

-според идеологията – консервативни, либерални, социалистически, социалдемократически, християн и християнски, комунистически, зелени, фашистки;

-според мислене и действие – на общественото мнение; от различни социални слоеве; идеологически партии – дисциплина и монолитност. Партии обвързани с догматичните разбирания.

-според наличието и липсата на свобода – демократични, тоталитарни;

-според организационната си структура – директни-лично подава молба за членство; индиректни – членува се опосредствено чрез синдикати, клубове; централизирани – цялата дейност се направлява от един център. Строга йерархия и субординация: те са два вида: демократичен и автократичен централизъм; децентрализирани – по принцип големите решения се вземат от централната власт, а решенията се предоставян на по-долно равнище; кадрови – партии с не голям брой на членска маса. Масови – членска маса имаме. Финансирането почива на демократични принципи. Съществува система за регистриране на членската маса.

-според мотивацията по отношение на определени функции в политическата система – партии на легалната конкуренция; партии на промяната; партии на изборите – за да правят избори; партии на подкрепата – целта им е да не допускат промяна; партии на присъствието – целта им е да присъстват в живота на социалните групи, които представлява.

-според устава и практиката – партии с колективно ръководство без ясно изявен лидер; с ясно изразен лидер; с еднолично ръководство; с харизматично ръководство – партии с изключително голяма популярност; с консесуално ръководство.