Цяла година,

а само за малко есен...

Смокинята -

кога ще я видиш такава:

топли, уморени листа.

Светлината -

кадифе и покой,

докосвам с края на пръстите

Въздухът -

златни нишки,

паешка стълба към Слънцето,

мечта за път.

Тополите -

най-жълтото жълто,

тръпчиво-сладко ухание.

Дишам...

Димът

по дворовете,

малки клади от лятото

очите ми стоплят.

Земята

лятно-есенна,

чака снега...