Замъкът Бран (на немски:Tцrzburg; на унгарски:Tцrcsvбr), разположен до град Бран и близо до Брашов, е национален паметник и популярна туристическа атракция в Румъния. Замъкът е разположен на границите на румънските провинции Трансилвания и Влашко. Известен е още и като замъкът на Дракула, а действието в книгата Дракула на Брам Стокър също се развива в Бранската крепост. Освен това има много мнения, че някога той е бил домът на Влад Цепеш, владетел на Влашко, въпреки че няма сигурни доказателства за това.

Днес замъкът Бран е музей, отворен за посетители, които могат да разгледат предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица [|Мария]. В подножието на хълма, върху който е изграден Бран, има малък музеен комплекс, представящ традиционния румънски селски бит и къщи.

През 1212 година рицарите от Тевтонският орден построяват дървен замък с името Dietrichstein, служещ като укрепена позиция по пътя през планинската долина за южна Трансилвания, използван изключително от търговците , за по-бързо прекосяване на Трансилванските Алпи. Първото писмено сведение за Бранския замък е от документ от 19 ноември 1377 година, чрез който унгарският крал Луис I дава разрешение на саксонците от Кронщат (немското име на Брашов) да построят укрепление от камък на мястото на дървената постройка. Скоро град Бран се разраства около крепостта.

За пръв път замъкът Бран е използван през 1378 в защита срещу нападенията от османските турци, а по късно се превръща в митнически пост между Влашко и Трансилвания. За кратко Бран принадлежи на Мирчо Стари от Влашко. Въпреки че Влад Цепеш никога не е живял за постоянно в замъка, се смята, че е бил заключен за няколко дни в подземията му, във времето когато Османскатаимперия владее Трансилвания.

От 1920 година Бран e една от резиденциите на румънския крал. Той става дом на кралица Мария и е украсен с артефакти главно от нейно време, включително с традиционни мебели и гоблени, събирани лично от нея. Нейната дъщеря - принцеса Илеана го наследява, но комунистическият режим на Румъния го конфискува след свалянето и депортирането на кралското семейство през 1948 година.

През 2005 година румънското правителство гласува закон, чрез който се позволява реституция на такива недвижими имоти като замъка Бран. Затова през 2006 г. то дава право на собственост върху замъка на Доминик от Австрия, принц на Тоскана, известен като Доминик фон Хабсбург, архитект в щата Ню Йорк и син и наследник на принцеса Илеана.

Новата църква е построена на мястото на по-стара. Точната година на започването на строителството е неизвестна, но се знае, че е между 1383 и 1385 г.Строителните работници са били българи.Легендата разказва, че едно немско момче съобщило на един от строителите, че едната стена е наклонена. Работникът изхвърлил момчето от камбанарията и после зарил трупа му, за да прикрие злодеянието си.

Известно е, че първият свещеник, обслужвал църквата, се е казвал Томас (умрял 1410 г.). Неговият гроб днес се намира в мястото за хора в църквата.

Олтарът, по модела на католическите катедрали в Германия, първоначално е имал една колона и поддържаща арка.Строителството на кораба се проточило по-дълго от очакваното, тъй като нееднократно строежът е спиран за доста дълго време. През 1423 г. папа Мартин V издава индулгенция на работниците за продължаване на работата, но през 1473 г. папа Сикст IV я спира.

Приблизително около 1444 г. са завършени октагоналните колони.На една от тях е изрисуван Янош Хуняди, който е един от дарителите на църквата.

Най-интензивната фаза от строежа е около 1450 г., когато са построени множество порти, една от които е северната „Златна врата“ и прилежащият ѝ Олтар на Светата жертва. Източният портал, построен с пожертвования на крал Матияш Корвин е завършен през 1476 г.Църковното светилище е построено в периода 1500-1515 г.

Сградата предсталява типичен образец на готическата архитектура - трикорабна базилика, чиито кораби са еднакво високи. Такива са църквите в Германия, родината на по-голямата част от архитектите и строителите. Църквата има много общи черти с църквата в Себеш, църквата „Свети Михаил“ в Клуж-Напока и доминиканската църква в Кошице.

Католическият период свършва по време на Реформацията, когато под влияние на проповедите на Йоханес Хонтер по-голямата част от населението на града станали лутерани. Днес църквата е протестантски храм.

Сградата е значително повредена от пожар при навлизанието на австрийските войски по време на Голямата турска война. Поради тогавашния си вид църквата получава названието „черна“. След пожара, през 1689 г. църквата е възстановена с помощта на каменоделци от Данциг (дн. Гданск), които я превръщат в барокова постройка. Тогава оригиналната архитектура е силно изменена според модата от 18 век.

Черната църква е дълга 89 м и е висока 39 м. Височината на цървата от основата до най-високата точка на единствената камбанария е 65 м. На камбанарията се намира шесттонна камбана, най-голямата в Румъния. Освен това в цървата има орган с 4 000 тръби, направен през 1839 г. от майстор Карл Бухолц и голяма колекция от анадолски килими, дарения от саксонските търговци през Средновековието.

По-голямата част от външния изглед на църквата е създадена от рохък пясъчник, поради което резбите силно са пострадали от времето. Най-старите украси са различни скулптури, сводове и каменни резби, украсяващи многото портали. Най-старата скулптура е тази на свети Йоан Кръстител, намираща се в хоровата част.Други скулптури изобразяват основателя на цървата Томас и небесния покровител на Трансилвания Свети Николай. По-новите скулптури, които изпитват влияние от ренесансовото изкуство, се намират на северната стена. Основната изобразява Исус във Втория храм. Статуите на Исус и Мария украсяват герба на Брашов, обърнат към кметството, и се считат за патрони на града.

Частично разрушена фреска (завършена около 1477 г.) се намира на югоизточния портал на църквата. Създадена е по поръчка на крал Матияш Корвин и жена му Беатрис.Сюжетът ѝ е Рождество Христово.

Църквата е главна забележителност на града и музей, открит за гостите му. Всяка неделя се води евангелистко богослужение на местната немска общност.