Патафил и Филопат
Влезе вчера баба Пепа
в селсъвета кат ракета -
на кметицата ни Ани
телеграма да достави.
Те отвориха я славно,
па зачетоха я бавно -
търпеливо, ей го - на,
там стояла... новина,
че във селото пристигат,
за да чуят, за да видят,
как живее си народа
сред красивата природа,
зам.-министър, депутат,
(дето са си брат кат брат)
да погледат, поприкажат
и пред всинца ни покажат...

Най-отдолу - ден и час...
Ужас! Утре са при нас!
Хем подсказали когаш -
подир обед - чак тогаз...

Попотщ се баба Ана,
сложи гиздава премяна,
в суета се заоглежда
колко убава изглежда.
Сбра набързо първенци -
сите селски убавци
и задачи им постави -
кой какво биля шъ прави.
Щомту сводката привърши.
почна Ана да са кърши,
чи шъй утре тежък ден
за селяците, съвсем.

Шкафчо наш и дядо Ники
пиха няколко мастики,
кротко ничком се снишиха
и афиша съчиниха.
Изрисуваха плакат:
"Патафщл и Филопат"
с указания подробни
за особите особни
и поставиха го чинно
на место - за всички видно,
та в уречения час
да довтасат, ма - курназ
и въпроси да подготвят,
не по къщите да готвят...

Ей разгласата - готова,
ма... ши са сберат ли хора?
То, след толкоз разяснения,
безпокойства, притеснения,
взе, че и нощта отмина,
грейна слънцето над БДИМа
и са ширна ясен ден -
ден за среща отреден.

Подир обед, в три часа
пак настана суетня.
Всякой трескаво прогони
отредените му роли.

Дядо Або от баиря,
дет добитъка натиря,
обеща като се видят
да извика: "Идат! Идат!"

Славен дядо Нафарфорий
свойта реч си преговори.
Ех, юначен ни е той -
га чи готви се за бой.

На чардака на перваза
настани се баба Аза.
Обеща да ни подсказва
кой какво кога да казва.
Нъл е нашата певица
и неземна хубавица,
хорът БДИМски дирижира -
спира тя, ма той не спира...
Пеят наште глухи баби,
веки малко... изкуфяли...
Ма ку спретнеш им софра,
шъ останеш без храна.

Вездесъща, баба Краса
отговаря пак за маса.
Баница нощес одърпа,
докат сладко спа и хърка.
Ма със хремата се справи,
исполински се изправи -
за последен път си кихна,
сетне седна и притихна.

Дядо Даню приближи я
със шишенцето ракия.
Да си дръпне й подаде,
та дано да се оправи.

Чак тогаз и баба Мара,
нашта "кспертка по пи-а-ра,
мързеливо са курдиса,
понадуши, помириса
и разбра, чи шъ съ справим
с всичку дету гу пудфаним,
понадигна са, па седна
до една къпина вредна,
да ни земи да посегни
(с табиетите си ниедни)
и обара нанабързо
некой дедо, некой скръндзо...

Дядо Румен - сладкодумен,
иде грейнал, надундурен,
с нови вицове, задявки
за девойки и за... бабки...

Яка група от старчоци
се зададе кат мишоци,
с дядо Зозо най-отпред,
тръгнал сякаш на гурбет.
Носи своя дамаджанка
със ракийката от джанка,
щот не вярва вече той
в питиетата от сой.
А до него - бай Милан -
арен дедо - все засмян,
веселяк и младолик,
кат във отпуска войник.
Дядо Росен, със перото,
дет гуй мушнал зад ухото,
летописно ш"отразява
сичку дету в село става.
Още дедовци - юнаци
със накрщвени калпаци,
приближават се, мърморят
и за гостите ни спорят -
кви са тия аркадаши -
я айдуци, я апаши?!
Що в Софщя не стоят,
та проблемите решат...?

Но добрата ми съседка -
(как коя?), ми - баба Недка,
незлобливо ги подбра
да запазят тишина,
щот пресмята бод по бод
между толкова народ
и обърквали я в сметка
по поредната й плетка.

Кака Вътка, буля Гичка
са нареждат във редичка
и приканят всеки там
насред селския мегдан
да застане в строя чинно
и заеме поза мирно,
не да кривне към завоя,
дето почва се запоя...

И така след час и два,
после три и още два -
то съ веки подразбра,
че ни шъ я бъде тя,
тая среща обявена,
разгласена, натъкмена.

Свихме свойте знамена
и поехме със тъга
към любимата си кръчма,
дет нъ с нищо не измъчва.
Дядо Мицо ни посреща
със луканка, с боб и леща,
със усмивчица добра -
(ми... познава ни вкуса).
Пак запрята той ръкави
много кеф да ни достави
и изключва нет-а звучно,
да не ни е никак скучно.

● ● ●

Тъй че - срещата не стана -
не дойдоха на мегдана
тез човечета-конци
със обувки и глави.

Кой не сеща се за тях -
Патафил и Филопат.
Филопат водица пил,
Патафил пък я платил -
нищо че била вода -
най-безплатна при това.

Тук си мисля да завърша.
Никой да ни мъ попържа!
Щот ш"са върна и тогаз
пак (поемно) почвам аз.

www.stihovebg.com/Poeziya/Humoristichna/Patafil-i-Filopat/118015.html

автор: rosen_rosen
раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2010-10-10

То си е почти цяла поема,но в много увлекателен хумористичен стил!

Няма втори баш такъв
той сред първите е пръв...
Няма да изказвам Кой.
БДИМски дядо е от сой

Ама стига думи само
зачетете (ма усмяно)
и сам сами са убедете
кви редил ги е куплети

баба Ана
:) :) :)