10.1.        

Политика за нарастване на доходите и за подобряване на жизнения стандарт, провеждана чрез трипартитно договаряни принципи, критерии и механизми в съответствие с икономическите възможности на страната и осигуряваща догонващо развитие спрямо ЕС-25;

10.2.        

Провеждане на последователна национална политика в областта на социалната сигурност и социалната защита с цел подобряване на жизнения стандарт и качеството на живот на населението, борбата с бедността и социалното изключване;

10.3.        

Приемане до края на септември 2006 г. на Методика за определяне официална линия на бедност. След договаряне със социалните партньори – поставяне линията на бедност в основата на системата за социална защита;

10.4.        

Ежегодно договаряне повишаването на доходите от труд при отчитане на:

10.5.          

Ежегодно сключване на национално споразумение за препоръчителния индекс за увеличаване на работните заплати на заетите в реалния сектор на икономиката между национално представените организации на работодателите и национално представените организации на работниците и служителите. Препоръчителният индекс за увеличаване на заплатите в реалния сектор на икономиката трябва да превишава инфлацията и да осигурява реалното им нарастване. Това споразумение се сключва до края на първото тримесечие на годината след приемането на държавния бюджет на страната и след уточняване на прогнозите за развитието на съответните икономически сектори или браншове;

10.6.          

Ежегодно, в началото на бюджетната процедура договаряне на индекс за увеличаване на работните заплати в организациите и дейностите на бюджетна издръжка осигуряващ реалното им нарастване при отчитане на критериите по т. 10.4;

10.7.          

На основата на националното споразумение се провеждат преговори между социалните партньори на браншово ниво и на ниво предприятия за сключване на колективни трудови договори, в т.ч. за равнището на работната заплата. Увеличението на заплатите при тези преговори може да се отклонява от препоръчителния индекс, договорен на национално равнище, в зависимост от факторите, посочени в т. 10.4;

10.8.          

Разработване на механизъм за формиране на средствата за работна заплата в бюджетните системи и организации в съответствие с принципите на програмното бюджетиране с цел повишаване ефективността на разходите;

10.9.          

В зависимост от възможностите на държавния бюджет за съответната година осигуряване на приоритети до края на 2009 г. за повишаване заплатите на някои категории заети в бюджетния сектор – учители, медицински специалисти, преподаватели в държавните висши училища и др.;

10.10.          

Приемане съгласувано със социалните партньори на наредба за работните заплати, която да влезе в сила през 2007 г. На тази основа развитие по браншове и предприятия на системи за формиране цената на труда чрез колективно трудово договаряне и вътрешни правила за работната заплата при задължително отчитане на квалификацията, количеството и сложността на работата, риска и тежестта на труда, производствения опит и др.;

10.11.          

Разширяване на ежегодното браншово договаряне на минималните основни работни заплати по икономически дейности при отчитане на факторите, посочени в т. 10.4 и ползването им като минимални осигурителни прагове за съответните категории персонал;

10.12.          

Ежегодно определяне на минималната работна заплата за страната след преговори със социалните партньори, като се отчитат официалната линия на бедност и средната работна заплата за страната;

10.13.          

Усъвършенстване на прогресивното данъчно облагане на доходите от труд чрез увеличаване на необлагаемия минимум и последователно намаляване размера на данъка върху ниските и средните работни заплати.

11.1.           

Регламентирано задължение за предварително съгласуване с национално представителните организации на работниците и служителите и с национално представителните организации на работодателите на всички трудовоправни и осигурителни актове независимо от техния вносител;

11.2.           

Разкриване на възможности и условия за създаване на агенции за временна заетост;

11.3.           

Законова регламентация на работата от разстояние в съответствие с доброволното рамково споразумение, подписано от социалните партньори на ниво Европейски съюз;

11.4.           

Ратифициране на Конвенцията на международната организация на труда за надомните работници;

11.5.           

Подготовка на законопроекти за уреждане на конституционното право на стачка, усъвършенстване уреждането на колективните трудови спорове и за гарантиране правото на синдикално сдружаване;

11.6.           

Ускоряване на процеса и качеството на правораздаване по трудови спорове, чрез създаването на специализиран трудов съд с участието на представители на работниците и работодателите, при нова процедура със задължителна предварителна помирителна фаза на производството;

11.7.           

Подготовка и провеждане на преговори за изменения и допълнения в Кодекса на труда с оглед позициите на социалните партньори и на Европейската комисия за необходимите изменения.

13.1.           

Регламентиране на критерии за представителство на национално равнище на неправителствени организации, които са част от организираното гражданско общество;

13.2.           

Промяна на механизмите и критериите за установяване представителност на национално равнище на социалните партньори;

13.3.           

Насърчаване участието на социалните партньори и другите неправителствени организации във формирането на политиките и осъществяването им на различни равнища;

13.4.           

Разработване на нормативно решение за начина на излъчване на представителите на България в Европейския икономически и социален комитет, като се осигури правото на съответните организации да номинират и защитават техните кандидатури;

13.5           

Изготвяне на мотивирани отговори на неприетите предложения от страна на представителите на правителството при обсъждане предложенията на социалните партньори за нормативни актове от кръга на проблемите, обсъждани в рамките на Националния съвет за тристранносътруничество.