Съюзите и медиите, за разлика от либерално-демократичните системи, не са партийно-независими автономни актьори. Доминиращи са партиите, а съюзите и медиите като цяло са допълващи елементи в налагането на партийната политика. По този начин например проф-съюзите служат като цяло за това, да мобилизират и дисциплинират всички работници в името на изпълнението на поставените от партията стопански планове. Заемането на важни постове в рамките на проф-съюза протича чрез партията. По правило проф-съюзни членове са същевременно и важни партийни функционери. Това, което с особена сила се отнася за проф-съюзите, може да се прехвърли и върху други сфери от обществото. Партията упражнява изцяло въздействие върху назначенията на постове във всички области на обществото. Медиите също не са действително автономни институции. Те трябва да възпитават населението в духа на партията и биват контролирани и управлявани от нея. Те са подложени на цензура и играят допълваща роля в осъществяването на партийните цели. 

Друг, четвърти аспект, който се набива на очи и е от огромно значение, засяга "размера" на партията: Политическата система изцяло се управлява от партиите. За разлика от политическите партии в западните демокрации, при които тези организации навлизат само в политическата система, партията в социалистическите системи оказва влияние върху сформирането на политическата воля и въздейства върху решения в политическата система; тя доминира много повече в процесите на вземане на решения в рамките на политическата система както персонално, така и относно конкретното съдържание. По този начин партията много повече навлиза в обществените сфери. Това води до ръководната и контролна роля на комунистическата партия в сфери, които се квалифицират като обществени. Нейното влияние не се ограничава само в стопанската сфера, а се простира и до личния живот на хората.