Закон за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи     Обн., ДВ, бр. 105 от 19.12.1991 г., в сила от 19.12.1991 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.     Чл. 1. (1) Обявява за незаконно придобитото имущество на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи, получено след 9 септември 1944 г. Имуществото по предходното изречение се отнема в полза на държавата от правоприемниците на тези организации - Българската социалистическа партия, Българския земеделски народен съюз (е), Отечествения съюз, Българската демократична младеж, Съюза на антифашистите, Конфедерацията на независимите синдикати в България, с изключение на недвижимите имоти, които тези организации са получили като компенсация за конфискувани им недвижими имоти през 1934 г. (2) Имуществото по ал. 1 включва: недвижими имоти и вещни права върху тях, движими вещи, ценни книжа, вземания, парични средства, дялово участие в търговски дружества, създадени фирми, вноски в сдружения с нестопанска цел, както и всички други права и обекти, които представляват имущество на юридическо лице, и приращенията към тях до датата на влизане на този закон в сила. (3) Имуществото по ал. 1 включва и всички имущества с изключение на движимите вещи, които не са основни средства, прехвърлени от организациите по ал. 1 на физически и юридически лица в страната и в чужбина от 10 ноември 1989 г. до влизане на този закон в сила, освен имуществата, прехвърлени на общините и държавата. Първоначалните и последващите сделки по предходното изречение се обявяват за нищожни. (4) Цялото имущество на партиите и организациите по ал. 1, намиращо се в тяхна собственост или прехвърлено на трети лица, което се намира извън пределите на страната, по силата на този закон става държавно. Чл. 2. Министерският съвет и общините осигуряват на Българската социалистическа партия, Българския земеделски народен съюз (е), Отечествения съюз, Българската демократична младеж, Съюза на антифашистите и Конфедерацията на независимите синдикати в България помещения и движими вещи, необходими за осъществяване на тяхната дейност. Чл. 3. (1) Общините могат да поискат възстановяване на общинско имущество, придобито от организациите по чл. 1, ал. 1, което по силата на този закон става държавно, в едногодишен срок от влизане на този закон в сила. В същия срок физически лица, чиито недвижими имоти са били отчуждени и са включени в имуществото по чл. 1, могат да поискат отмяна на отчуждаването, ако обектите, предмет на отчуждаване, съществуват. (2) Физическите лица, чиито недвижими имоти са били отчуждени и включени в имуществото по чл. 1, след възстановяване на собствеността им, връщат полученото обезщетение. Чл. 4. (1) Лицата, които представляват организациите по чл. 1, от които се отнема имущество, са длъжни да подадат пред министъра на финансите декларация за притежаваното от тях имущество, както и за прехвърленото по чл. 1 имущество на трети лица в едномесечен срок от влизане на този закон в сила. В същия срок такива декларации са длъжни да подадат и физическите лица в страната и в чужбина и членовете на управителни органи на юридически лица в страната и в чужбина, които са получили в собственост или владеят имущество по чл. 1, включително и чрез неравностойни сделки. (2) Министърът на финансите може да изисква от физически лица и от членове на управителни органи на юридически лица декларации дали са им известни данни за прехвърлено или предадено имущество от организациите по чл. 1 на трети лица. Срокът за подаване на декларациите е определеният в ал. 1. Чл. 5. Обявява договорите за наем, сключени от организациите по чл. 1 за посочените в него имоти, включително и за тези, които са били върнати или прехвърлени на държавата или на общините след 10 ноември 1989 г., за сключени без определен срок. Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Имуществото, което по силата на този закон е държавно, се изземва със заповед на министъра на финансите, която подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.  Чл. 7. Министерският съвет и общините са длъжни да изпълнят задълженията си по чл. 2 в едномесечен срок от влизане на закона в сила. В този срок изземването по чл. 6 не може да бъде изпълнено освен спрямо имуществото, предадено на фирми, и Партийния дом на Българската социалистическа партия в София. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на финансите. § 2. Законът влиза в сила от обнародването му в "Държавен вестник"

pravoto.com/site/zakonodatelstvo/zakoni/13315-zakon-za-imushtestvoto-na-balgarskata-komunisticheska-partiya-balgarskiya-zemedelski-naroden-sayuz-otechestveniya-front-dimitrovskiya-komunisticheski-mladezhki-sayuz-sayuza-na-aktivnite-bortzi-protiv-fashizma-i-kapitalizma-i-balgarskite-profesionalni-sayu


Общ работнически професионален съюз

Общият работнически професионален съюз (ОРПС) е създаден през 1945 г. на учредителния конгрес в София, като обединява създадените на доброволни начала след 9 септември 1944 г. 32 масови браншови профсъюза.

Третият конгрес през 1951 г. създава нов ръководен орган - Централен съвет на професионалните съюзи, който от седмия конгрес (1972) е преименуван в Централен съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС).

Съществува до февруари 1990 г., когато XI извънреден конгрес учредява Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7



Независими работнически професионални съюзи За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия.

Независимите работнически професионални съюзи са професионални организации, свързани с Българската комунистическа партия, създадени след априлските събития в България през 1925 година.

Забраната на Общия работнически синдикален съюз от Закона за защита на държавата принуждава дейците му да работят в полузаконни условия. Правителствените репресии след атентата в църквата „Света Неделя“ от 1925 налагат прекратяване на нелегалната дейност.

Дейци на ОРСС създават НРПС, които не се обединяват в една организация, тъй това е забранено от закона.

НРПС участват активно в работническите борби през 20-те и 30-те годинина 20 век. Организират множество демонстрации и стачки. В международен план поддържат съдействието с Профинтерна.

Забранени са след Деветнайсетомайския преврат от 1934 година. Известно време дейците им се борят срещу влиянието на Българския работнически съюз. През март 1936 година ЦК на БКП взема решение всички бивши дейци на НРПС да се включат в дейността на БРС, като се опитат да спечелят влияние в него и да овладеят ръководни позиции.

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%B8