Феодализъм е политическа и военна социална система, изградена на взаимоотношенията по отношение на собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класически смисъл феодализмът е характерен за Средновековна Европа и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между военни благородници, която се основава на три елемента: синьори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от къснолатинската дума feudum, (на свой ред заета от германския корен *fehu — термин, често използван през Средновековието) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от феодал, терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през 17 век, когато описваната система вече била в процес на разпадане или изчезнала.

Съществуват различни и понякога противоречиви дефиниции на термина. Най-тясната от тях се основава на правните отношения: феодализмът е система от двустранни юридически и военни задължения между военнатааристокрация в Европа през Средновековието, концентрирана около тройната концепция за васали, сюзерени и феоди. Друга е: обществен строй, при който земевладелците са разполагали с труда на селяните, които по това време са с несвободен статут, който някъде и в някои отношения се доближава до робския.

При феодалните отношения собствениците на земя (феодали) са подредени по стълбица: низшестоящият (васал) получава за службата си поземлен имот (лен, феод) и крепостни селяни от вишестоящия (сеньор, сюзерен). Начело на феодалната стълбица стои монархът, но неговата власт е доста по-отслабена от тази на едрите сеньори, макар в началото монархът да е запазвал собствеността и да е отдавал имотите само за ползване (по-късно обаче започват да се наследяват). Сеньорите на свой ред нямат пълна власт над всички земевладелци, намиращи се под тях по стълбицата (принципът «васалът на моя васал не е мой васал», действащ в много от държавите на континентална Европа). Селяните са закрепостени към земите на феодалите на всички нива; като са длъжни да плащат за правото си да живеят на тях и да ги обработват с безплатен труд в полза на феодала, като и с данъци.

Феодализмът в Западна Европа започнал да се установява още през V век при късната Римска империя. Характерни за него са високата степен на политическа децентрализация, дуализмът на светската и духовната власт, специфичната роля на европейския град като център на занаятите и търговията, ранното развитие на хоризонтални обществени структури, публичното частно право. Феодализмът господства в Европа през цялото Средновековие, до буржоазните революции, които довеждат нов строй — капитализма.

Съществуват различни мнения за това, имало ли е феодални отношения (в класически смисъл) в другите части на света. Според някои феодализмът е предимно, ако не и изключително западноевропейски феномен, зародил се поради специфични исторически условия. Главните критики на концепцията за феодализма като универсален стадий на развитието на обществото се състоят в това, че при повечето общества извън Европа отсъстват такива важни елементи като едрото частно земевладение, крепостното право и имунитетите и привилегиите на съсловието на военните.

В античния свят най-сходна с феодализма система е имала Персийската империя, в която на тежковъоръжените конници се раздавали земи, подобно на феодалния лен.

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC


Имало ли е феодализъм в България?
Лекция в рамките на “История и съвременност”. Лектор: доц. д-р Цветана Чолова. 16 декември 2010 г. ...
www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/history/research/Microsoft%20Word%20-%20sait_feodalizm.pdf



Феодализмът в средновековна България!
www.referati.org/feodalizmyt-v-srednovekovna-bylgariq/47820/ref