МОЕТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:

Финансовата криза в Европа и настъпващите събития

Държа да кажа откровено мнението си по разширяващата се дългова държавна криза в Европа и респективно какви последствия тя може да има за отделните хора.

От редица години и много пъти информирах и предупреждавах какво ще се случи, без официалните институции да анализират това, което казвах.

И досега, информациите и анализите в българските средства за масова информация не отразяват реалната действителност, а продължават да успокояват българина, че всичко е наред, че „няма опасност от сриване на европейската банкова система”,  че сме „стабилни” и т.н. 

Преди седмица завърши поредната Среща на Г20 в Кан, Франция, на която за съжаление държавните ръководители и лидерите на страните произвеждащи над 85% от БВП на планетата, не успяха да намерят конструктивни решения за излизане от кризата и най-вече на кризата в Еврозоната. Моят подробен анализ на решенията (Финалната декларация) на Г20 бе публикуван във Facebook на 5 ноември 2011 г. 

Всички сме свидетели на последните политически събития в Гърция, в Италия и в Еврозоната”: неочакваното обявяване на Референдум от страна на досегашния гръцки премиер Папандреу по отношение на налаганите на Гърция мерки от страна на т.нар.Тройка; невероятният за европейската демокрация безпримерно груб политически натиск върху Папандреу да се откаже от Референдума; довеждането на гръцкия кабинет до политическа криза; съгласието за оставка на Папандреу и формирането на временен Кабинет на националното единство с нов министър-председател и с дата за следващи, предсрочни парламентарни избори в Гърция на 19 февруари 2012 г.; предложената оставка на Берлускони и т.н.

Моето обективно мнение, е, че след всичко което се случи през последните месеци; след прословутите няколко исторически срещи на Върха на Ръководителите и Лидерите на страните-членки на ЕС и на Еврозоната, след обещаният и нереализиран исторически „master” план от германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози; след незапомнящата се с нищо особено среща на Г20 – Европа вече не може безкрайно да отлага; да забавя; да „забранява” излизането на Гърция от Еврозоната, а може би и на други страни-членки.

Този етап, с изтичането на 2011 г. – отминава.

Какъвто и да е нов, „нечуван” и „неизмислен” досега финансов инжиниъринг да бъде задействан; нови мъдри решения и сътрудничество между световните лидери да се формират – те не могат да извадят няколкото икономики в Европа от огромните дългови и валутни дупки в които те са паднали. Аз смятам, че без това да е декларирано официално въобще, за редица европейски и световни лидери процесът на внимателно и възможно най-безболезнено оттегляне от еврозоната на минимум една или две икономики е вече започнал.

Няколко важни индикатора за това:

1. На първо място отново бих подчертал безцеремонната интервенция на редица от европейските лидери и най-вече на тези на Франция и Германия върху политическите и респ. електорални процеси в Гърция и в Италия, но без да се предложат никакви солидни решения, чрез които да се поеме отговорност за поетапното разрешаване на дълбоките, финансови и социални проблеми на гръцката и италианската икономики. Характерът на тази интервенция – бе прецедент в европейските политически отношения и това за мене показа, че до голяма степен „разводът’ с Гърция (а може би и с Италия?) вече е почти „де-факто” решен. По същество, мога да кажа, че гръцкият суверенитет миналата седмица получи редица политически удари, които не се „вписват” в нито един от договорите на ЕС. 

2. Миналата седмица за първи път (след повече от година и половина – от април 2010 г. отричания, манипулации, празни обещания и противоречиви спасителни пакети), европейските лидери открито започнаха да говорят (спекулативно, разбира се, но нищо не е случайно!) за евентуалното излизане на Гърция от еврозоната. Тази тема, която до скоро беше табу, от миналата седмица тя бе спокойно дискутирана, включително и в Кан по време на Срещата на Г20, което показва, че този вариант на решение вече съществува в списъка от решения. Разбира се, изцяло в „демократичния стил” на ЕС, френският министър на европейските отношения Жан Леонети, заяви публично в петък, 4 ноември, че „ако Гърция излезе от еврозоната, ще трябва да излезе и от ЕС”.  Вчера, 7 ноември германският Spiegel публикува много значително интервю, озаглавено „В интерес на Гърция е да въведе отново драхмата”, с един от най-големите икономисти на Германия Hans-Werner Sinn, който е и Директор на водещия германски икономически мозъчен център Institute for Economic Research (ifo). Всички тези изказвания и позиции, според мене значително ускориха динамиката на кризата в Гърция, Италия, Испания, Португалия и Франция.

3. Налице е вече официален политически климат в почти всички страни-членки на Еврозоната, в който открито се обсъжда излизането от еврото и завръщането към предишните национални суверенни валути. А съвсем доскоро – тази тема не се докосваше по политически причини (въпреки секретно водените от няколко месеца консултации между основнитеевропейски институции и ЕЦБ).

И вече не става дума само за Гърция. Става дума за икономики като италианската, френската, испанската, португалската. Става дума за нещо далеч по-голямо, отколкото излизането на икономика като гръцката от Еврозоната. Все повече и повече политически и държавни ръководители на страните-членки на еврозоната, започват да разбират нейната основна генетично заложена болест, а именно невъзможността на отделна страна-членка да коригира самостоятелно търговските и ценови равнища на своята икономика. Ако вие не можете да девалвирате своята валута, ако не можете да осигурите растеж на икономиката си, ако не можете да стимулирате една дефлация, която да намали стойността на вашата валута спрямо курсът на останалите валути, - то тогава единствената валидна опция, която ви остава, е да се откажете от еврото,и да се върнете обратно към лирата и към останалите национални валути.

И както подчертава Nouriel Roubini във Financial Times от 10 ноември 2011 г.: “Еврозоната може да оживее чрез преструктуриране на дълга и напускане на една малка страна, като например Гърция или Португалия. Но, ако Италия и/или Испания трябва да преструктурират своите дългове и излязат от Еврозоната, то това в действителност ще означава сериозно разпукване на монетарния съюз.”

За съжаление, днес с нарастваща скорост се върви към тази катастрофа. „Разтапянето”  на Еврозоната е процес, който вече започна и той според мене, не може да бъде спрян. По мои собствени изчисления, комбинираните финансови нужди на Испания и Италия (за техните банки и за плащанията по националните им задължения) са около 460-485 милиарда евро на година за следващите 2 до 3 години. Ясно е, че такива суми, еврозоната не би могла да осигури, както и че монетарният „империализъм” на еврото започва да намалява. При положение, че страните-членки на Еврозоната не могат да девалвират своята валута, то тогава продължаването на стоенето в нея е равнозначно на самоубийство, при което те ще продължат да трупат нови и нови дългови задължения, които никога няма да могат да изплатят.

Заради тази ситуация, това счупване или „пропукване” на Еврозоната не е въобще немислимо, след като е ясно, че няма монетарен съюз в света, който да е оживял без наличието и на фискален такъв (както е случаят с Еврозоната). Евентуалното създаване на фискален съюз е в противоречие с досегашния Лисабонски Договор за ЕС, което означава, че евентуалното формиране и конституционализиране на фискален съюз би отнело не по-малко време от три години.

В този смисъл и на фона на нарастващите и невъзможни за плащане дългови задължения – единственият на настоящия етап път за спасяване на отделниъте икономики е: частично разделяне; „пропукване” на сега съществуващата Еврозона; напускането й от страна на задлъжнелите икономики от периферията на Европа и започване на процес в тях на дългово преструктуриране, девалвация на националните валути придружена с дефлационни механизми, намаляващи номиналните заплати.

Да, възвръщането към националните суверенни валути ще бъде болезнено, но, то ще даде възможност на икономиките да растат по-бързо.

Разбира се, съществува и вариант, при който не-слабите и кризисни икономики да излязат от Еврозоната, а Германия да излезе от Еврозоната, което би било още по-добре, тъй като германската икономика би се върнала към една валута, която ще има незабавно доверие на световните пазари, за разлика от драхмата, италианската лира, испанската пезета и т.н. и където правителствата ще трябва да се борят от първия ден с една масивна инфлация.    

Големият въпрос е как ще стане излизането на отделни страни от Еврозоната и какви последствия това би имало върху всеки един.

Няма съмнение,че всяка страна излизаща от Еврозоната ще трябва да се откаже от своя апетит към растящи нови и нови дългове и да започне да изчиства своята фискална къща. Банковата система ще трябва да се „разтовари” от излишните активи, а много бизнеси и сектори, поддържани досега от евросубсидии, ще трябва просто да загинат. Това е по принцип и е повече или по-малко ясно че ще се случи. 

Това, което не е ясно, как точно ще се случи на практика преминаването към националните валути.

Дали това ще се случи по един регулиран начин или чрез паника и анархия? Проблемът е, че не съществува никакъв правен механизъм на излизане от Еврозоната. Такъв вариант просто не е бил предвиден.

Отговорът на този въпрос е твърде важен, тъй като засяга в действителност ефектите и последствията за обикновените граждани, включително и за нас в България, където над 86% от банковата ни система е чужда собственост и то на банки от страни, които най-вероятно ще излязат от Еврозоната.       

Засега, това, което е видно е, че изтеглянето на кеш от гръцките банки в Гърция продължава с голяма скорост. За последните месеци – от юли 2011 до октомври 2011 г. депозитите в тях са намалели с над 23%. Всичко богати гърци са изнесли вече капитала си. По същия начин е налице огромно бягство на капитал от Италия, Испания, Португалия и Франция. Само през август и септември тази година над 80 милиарда евро капитал са напуснали Италия. Подобна е и ситуацията в Испания.

Всеки гледа да спаси, това, което има!

Какво ще се случи до Коледа е въпрос на дни да се разбере. Но, това което смятам, че вече не се нуждае от дебат, е, че рационалното за гръцките спестители е да изтеглят всеки цент от техните евроспестявания в гръцки банки, незабавно.

Как да речем Гърция би излязла от еврозоната (в този материал нарочно не третирам въпросът за излизането на Гърция от ЕС по смисъла на текста на член 50 от Лисабонския Договор), по начин по който да се предотврати хаосът и анархията?

Пътят общо взето би следвал както логиката, така и послествията, описани по-надолу:

1. Първо, задължително ще трябва да се реденоминират всички местни корпоративни и домакински задължения в новата валута (драхмата). Иначе всички местни длъжници ще бъдат буквално „удавени” във водовъртежа на падането на пропорцията на техните доходи спрямо задълженията им (тъй като курсът на драхмата ще падне веднага спрямо еврото).  
2. Възвръщането към национална валута ще трябва да бъде съпроводено с незабавен антиинфлационен механизъм.
3. Налице ще е необходимостта от редица бързи юридически решения, като например реденоминирането на жилищните заеми.
4. Активите на банките в Гърция, както и на тези извън Гърция, но притежаващи гръцки дълг ще трябва да бъдат девалвирани. И разбира се, за даден период от време, те няма да могат да теглят международни заеми.
5. Гърция, при всяко положение ще трябва да въведе контрол върху капиталът, който иска да напусне страната, по примера на Малайзия от 1998 г. от времето на Азиатската финансова криза.  
6. На практика, излизането от еврото трябва да стане бързо, за да няма паника. И най-вероятно Гърция ще трябва да замрази (да затвори банките) за няколко дни. Всички сметки, всички баланси и целият държавен дълг ще трябва да бъде преизчислен и конвертиран в драхми. След което драхмата ще намали стойността си (по оценки на експерти драхмата ще девалвира с около 38-44%). Кредиторите на Гърция (банки и други държави) ще загубят около 50 % от техните инвестиции, но това по същество вече е почти „възприето” с Финалната Декларация на Срещата на Г20 в Кан и с така наречения „master plan” на Саркози и Меркел.
7. Разбира се, има важни проблеми, които ще трябва да се решат. В момента, в който спестителите разберат, че техните депозити или спестявания ще бъдат реденоминирани в драхми, те незабавно ще искат да си изтеглят депозитите от банките, за да се опитат да запазят стойността на техните спестявания. В зависимост от възприетия механизъм, твърде малко ще могат да направят това, тъй като гръцките институции, за да предотвратят колапсът на своята банкова система най-вероятно ще замразят всички банкови депозити, преди собствениците им да могат да си изтеглят парите. Но, тъй като процесът на изтичане и бягство на капитала вече започна, както подчертах по-горе, то ясно е, че ще се влезе в една опасна спирала, при която рискът от банкова криза нараства, а заедно с нея и вероятността Гърция да затвори (замрази) временно депозитите и да напусне еврото. С други думи, рационалното поведение на отделните собственици на депозити би довело до катастрофални последствия. При подобна икономическа, финансова и социална ситуация, Мексико в 1994 г. и Аржентина в 2001 г. избраха коледния период, за да обявят техните девалвации. Колко дълго би продължила гръцката евроагония –трудно някой би могъл да прогнозира. Но според мене (независимо от поредният транш, който Гърция ще получи) краят на нейното членство в Еврозоната се вижда и е измерим: от няколко седмици до не повече от година.
8. Опасното в случая е, че гръцкият пример, най-вероятно ще доведе до ‘заразително” поведение на паническо изваждане на депозити от банките във всички останали рискови икономики. Сериозно затруднените малки и средни фирми, милионите домакинства в Италия, Испания, Португалия, Ирландия и Франция следейски новините – нямам как да не реагират по същия начин, както гръцките фирми, домакинства и спестители. Кой би продължил да вярва на правителствата на тези страни и на политиците, които от април 2010 г. вместо да спрат кризата в Гърция я засилиха до катастрофални размери и последици?  Ако този процес се ускори – то ще бъде безкрайно трудно да се запази в която и да е страна доверие към местната банкова система. А, нека да не забравяме, че в България са гарантирани само депозитите в лева, но не и депозитите в Евро?
9. Всичко това, означава – според мене, че Европа би следвало да има; задължително е да има някакъв вид координиран план за едно по-регулирано излизане от Еврозоната.
10. Така или иначе, настъпват спешни и сложни дни за всички, които имат евроспестявания в засегнатите от дълговата криза икономики.
11. При всяко положение, европейските банки от страните в силна дългова криза, притежаващи клонове в Централна и Източна Европа нямат голям избор и започват да продават своите подразделения.