Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2013 10:26 - Един американец в Стражица: България е невероятно красива страна с огромни възможности
Автор: aidasv Категория: Други   
Прочетен: 1792 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
© novinite.bg

В днешно време, когато много българи мечтаят за зелена карта и за нов по-добър живот в САЩ, един американец избра да напусне „обетованата земя“ и да се установи в България.

Запознайте се с Реймънд Стиърс от Портланд, Орегон, САЩ, който сега живее в собствения си дом в селце близо до малкия град Стражица.

Интервю на Novinite.com и Novinite.bg с американския филмов режисьор в България Реймънд Стиърс.

Кажи нещо за себе си. Кой е Рей Стиърс?

Този въпрос е винаги много труден, но май мога да кажа твърдо, че в момента правя кино. Въпреки че в миналото съм бил музикант, певец, композитор на песни, китарист, звукозаписен инженер, дизайнер на цифрова електроника и най-последно – системен администратор на Linux и консултант дизайнер за няколко софтуерни фирми в САЩ. Така че списъкът е доста дългичък, но сега се старая да го огранича до един основен фокус.

Как се озова в България?

Това е дълга история, затова накратко: след като пообиколих малко Европа, преди около 7 или 8 години си дадох сметка, че просто се чувствам повече у дома в Европа, отколкото изобщо някога съм го усетил в САЩ. Когато се върнах в Портланд, останах там само няколко месеца и вече знаех, че трябва да започна да се оглеждам за друга страна, където да живея. Няколко познати ми казаха, че България била наистина много красива. Направих някои проучвания и установих, че в България се снимат и много филми. И така, предприех пътуване до Истанбул и след това с автобус до Бургас, където взех кола под наем, пообиколих с нея и отрих тази много стара къща в малко селце с най-невероятната гледка на света.

Липсва ли ти Америка?

Всъщност не. Разбира се, трябва да кажа, че ми липсват директните контакти и срещи с приятелите ми там, но пък непрестанно си говоря с тях и съм в течение какво им се случва, осведомявам се ежедневно по интернет, но Америка не е нещо, за което мисля постоянно, освен понякога за дреболии, които не са пък чак толкова важни. Например, когато съм в някой магазин тук, в България, и търся нещо, което го няма, и продавачите не знаят кога ще го получат и отказват да ми помогнат, да ме насочат към друг магазин, където мога да го намеря. Мисля, че първата дума, която научих тук, е „няма“. От друга страна, такива случки ми напомнят да спра да мисля като американец, защото така сам си поставям капани за провал. Поради тази причина може би тези случки са дори до известна степен нещо добро.

Какво е ежедневието на един американец от голям град в място като Стражица?

Никога не съм бил много добър американец, затова може би не съм правилният човек за отговор на този въпрос. Може би е трудно да обясня какво имам предвид, но аз израснах в Хавай, което е САЩ, но в действителност не е Америка. Това е американски щат, но културата е изцяло различна. Това е културата на целия тихоокеански пръстен, омешана в едно, където хората говорят развален английски и ядат странна храна. Това не е онзи Хавай, който познавате от телевизора.

И все пак, с какво се занимаваш? Много хора мислят, че градче като Стражица трябва да е доста скучно...

Има една приказка, че само скучните хора скучаят, и си мисля колко е вярна. Никога не скучая, толкова много неща имам да правя. В момента сканирам и редактирам около 2000 метра 35-милиметрова филмова лента, която заснехме в Портланд за пилотно телевизионно предаване точно преди да се преместя да живея тук. Сега завършвам скрипт за филм. Казва се „ИМУНИТЕТ“. Написах сценария и ще му бъда и режисьор. Ще го снимаме тук, във и около селото. Това е черно-бял филм, от типа филм ноар (film noir), психологически трилър. След няколко седмици започваме кастинг в София. Много съм въодушевен за него, защото диалогът е смесица между български и английски, а никога досега не съм режисирал чуждоезични актьори. Също и заради възможността да снимаме в черно и бяло, което е нещо съвсем различно. Освен това подготвям пътуващо кино с голям прожекционен апарат и голям екран, което ще обикаля и ще показва кино на хората, които нямат възможност да гледат филми на голям екран. Така че скуката е нещо, което не ме тревожи.

Наскоро създаде база данни, наречена балкански таланти (balkan talent database). Разкажи за този проект?

Да, balkantalent.com е готов и може да се използва! Сайтът е място за всеки, който има някакъв артистичен талант, да намери работа в сферата на изкуството или да си създаде профил, който е достъпен за хора, които търсят таланти. Исках да започна кастинг за моя нов филм и отидох на craigslist.org, както бих направил, ако бях в САЩ, с идеята да кача там обявата за прослушванията. Всички в САЩ правят така и актьори и музиканти обикновено проверяват често за такива съобщения. Разбира се, веднага ми стана ясно, че този сайт е достъпен и от тук, но никой не го използва, а и не навсякъде на Балканите го има. И така започнах да си говоря с мои приятели актьори тук, с разни други хора в Скопие, които са модели и музиканти, за да видя как те намират хора за проекти, и всички ми казаха едно и също, и то беше: „Виж, трябва просто да познаваш всички“, а аз просто не ги познавам. И тогава предложих идеята за базата данни на много хора и те всички казаха, че е добра, и така създадох сайта.

Това е безплатна услуга, без реклами, и ще си остане завинаги такава. Не се интересувам от печелене на пари по интернет. Правя филми, интересувам се от изкуство, не от бизнес. Ако отидете на сайта, ще видите, че бях първият, който го е използвал, за да пусна съобщението за прослушванията за моя филм, и досега съм получил много чудесни предложения от актьори и актриси.

Само за няколко седмици след пускането на сайта почти 200 души се записаха, най-вече актьори от София. Почти всички са се записали чрез Хубен Нурев, който е актьор и мой приятел от София, и ужасно ми помага. Има и няколко души от Скопие, с които се запознах, докато бях там. Очаквам сайтът да се разрасне, след като го пуснем и на възможно най-много балкански езици. Засега е само на български и английски.

Сайтът позволява да се търсят хора с големи подробности. Ако ви трябва актьор с ръст над 180 см,на възраст от 26 до 29 години, с дълга, къдрава, черна коса, който може да кара едно колело, докато жонглира с брадви и да пее на хърватски, ами ето, може да потърсите такъв човек. Смешно звучи, но наистина тази база данни дава такива възможности.

Много интересно, наистина... Подобен сайт може ли да направи кастинг агенциите остарели, те дали са ви конкуренция?

Съвсем не. Трябва да знаете, че има голям брой актьори, които се опитват да си създадат име, като започват с малки проекти, с почти нулев бюджет и им трябва просто опит, или пък бюджетът е сравнително малък, до няколко хиляди лева, и това им помага да намерят хора, които не могат да намерят по друг начин. Агенциите предлагат един куп допълнителни услуги, като организиране на прослушване или пък да се свържат и да прегледат какво предлагат кандидатите вместо теб. Освен това познават лично талантите си и тази вътрешна информация не може да бъде включена в сайт с база данни.

При всички тези проекти, намери ли време да попътуваш из България?

Не толкова, колкото ми се иска, но все пак съм бил в повечето големи градове, и на места като Шипка и Перперикон. Чакам с нетърпение пролетта, за да посетя и другите невероятни места, които ги имаме тук.

Имаш ли български приятели?

Всичките ми приятели тук са българи. Искам да кажа, че тук, в България, нямам нито един приятел, който е чужденец. Имам приятели и в Стражица, и в Лясковец, и във Велико Търново. Кметицата на селото и цялото й семейство бяха и са толкова, ама толкова добри с мен. Опитвам се да опозная по-добре съседите си, което вече става по-лесно, понеже и българският ми става все по-добър.

Имаше ли много бюрократични пречки при получаване на разрешение за постоянно пребиваване?

Ужасно много. Бях в България вече от три месеца и след това бях принуден да замина, да отида в Скопие, да наема малък апартамент и да чакам 2 месеца, докато българското посолство обработи молбата ми за виза. Това е толкова идиотско, като се замисли човек. Изобщо не виня посолството. Те всъщност бяха прекрасни и приключиха седмици преди крайния срок, но е тъпо да има правило, че трябва да отидеш в друга страна и там да си подадеш документите (МНОГО документи), които те после така или иначе изпращат в София...

Почти ме принудиха да се върна обратно в САЩ и да подам молба от там, а това щеше да бъде адски скъпо, защото означава, че трябваше да остана с месеци или в Ню Йорк или в Лос Анджелис.

Какво най-много харесваш в България?

Тук е невероятно красиво. И хората като цяло са страхотни. Тук все още има огромни възможности. Знам, че много българи са повече песимисти и мислят, че тук няма възможности, но аз не съм съгласен. Тук го няма пълното господство на големите корпорации. Няма ги ужасно инвазивните закони, които превърнаха САЩ наистина в полицейска държава.

Кое е най-лошото в България?

Настъпващото господство на корпорациите и полицейщината. Преди шест години, когато започнах да идвам тук на всеки шест месеца за по няколко седмици, за да работя по къщата ми, нямаше огромни магазини в американски стил, които да продават телевизори с широки екрани и неща, които хората не могат да си позволят. Нямаше „Макдоналдс“ във Велико Търново. Нямаше дебели деца. А сега забелязвам такива тук-там. Пакетираната храна и видеоигрите правят децата дебели, точка. Сега на българите се продава тази американска-западноевропейска мечта, която продадоха на американците преди повече от 20 години. А тя не съществува. Тя е просто фантазия. Големи коли, евтин бензин, и Уолмарт (Walmart – огромни магазини в САЩ, които продават всички възможни стоки на ниски цени и с ниско качество – бел. ред.) звучат добре, докато не си дадеш сметка, че унищожават малкия бизнес, трупат огромни дългове по кредитната ти карта и правят цената на образованието и здравеопазването цяло състояние. Ако мислите, че наистина има такова нещо като американска мечта, просто изгасете телевизора, качете се на самолет до САЩ и идете да си поговорите с моите приятели.

Те са грамотни, умни, образовани хора, в разцвета на силите си, но много от тях са страхотно задлъжнели заради заемите, които са взели за образование, и сега работят по разни кафенета и бързат да завият зад ъгъла всеки път, когато забележат ченге в огледалото за обратно виждане. Виждам как евентуално тези неща ще се случат и тук и това ужасно ме плаши.

Имаш ли съвет за други чужденци, които са избрали България?

Да, да научат български. Не е лесен език и аз още се боря с него, но е ужасно невъзпитано да живееш в нечия страна и да не говориш езика й. Виждал съм хора, които живеят тук от 10 години и още не говорят български, и това е нещо, което не мога да разбера. И може би това интервю е възможност да се извиня на всички хора, които срещам тук, и които ме гледат странно, когато пообъркам група думи и кажа нещо от рода на „малко врата“.

www.epochtimes-bg.com/


Тагове:   България,


Гласувай:
2



1. aidasv - Какво най-много харесваш в България?
26.01.2013 11:27
Тук е невероятно красиво. И хората като цяло са страхотни. Тук все още има огромни възможности. Знам, че много българи са повече песимисти и мислят, че тук няма възможности, но аз не съм съгласен. Тук го няма пълното господство на големите корпорации. Няма ги ужасно инвазивните закони, които превърнаха САЩ наистина в полицейска държава.
цитирай
2. aidasv - Кое е най-лошото в България?
26.01.2013 11:27
Настъпващото господство на корпорациите и полицейщината. Преди шест години, когато започнах да идвам тук на всеки шест месеца за по няколко седмици, за да работя по къщата ми, нямаше огромни магазини в американски стил, които да продават телевизори с широки екрани и неща, които хората не могат да си позволят. Нямаше „Макдоналдс“ във Велико Търново. Нямаше дебели деца. А сега забелязвам такива тук-там. Пакетираната храна и видеоигрите правят децата дебели, точка. Сега на българите се продава тази американска-западноевропейска мечта, която продадоха на американците преди повече от 20 години. А тя не съществува. Тя е просто фантазия. Големи коли, евтин бензин, и Уолмарт (Walmart – огромни магазини в САЩ, които продават всички възможни стоки на ниски цени и с ниско качество – бел. ред.) звучат добре, докато не си дадеш сметка, че унищожават малкия бизнес, трупат огромни дългове по кредитната ти карта и правят цената на образованието и здравеопазването цяло състояние. Ако мислите, че наистина има такова нещо като американска мечта, просто изгасете телевизора, качете се на самолет до САЩ и идете да си поговорите с моите приятели.

Те са грамотни, умни, образовани хора, в разцвета на силите си, но много от тях са страхотно задлъжнели заради заемите, които са взели за образование, и сега работят по разни кафенета и бързат да завият зад ъгъла всеки път, когато забележат ченге в огледалото за обратно виждане. Виждам как евентуално тези неща ще се случат и тук и това ужасно ме плаши.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aidasv
Категория: Други
Прочетен: 3012790
Постинги: 1607
Коментари: 1245
Гласове: 22779