Напълно сме съгласни с притеснението, че изпълнението на тежки програми за орязване на социални разходи, доходи и права създава реална опасност от задълбочаване на рецесията.

Ето и позицията на ЕКП:

До правителствените и държавни ръководители на държавите от ЕС
Копие до:
- Г-н Херман Ван Ромпьой, Президент на Европейският Съвет
- Г-н Жозе Мануел Барозо, Президент на Европейската Комисия
- Г-н Ласло Андор, Комисар по въпросите на заетостта, социалната политика и включването
- Г-н Оли Рен, Комисар по икономическите и монетарните въпроси

Уважаеми ръководители на държавите и правителствата от ЕС,
Обръщам се към вас от името на ЕКП, за да предупредя за суровите програми на икономии, които се прилагат в повечето страни от ЕС, наложени основно в резултат на натиска на пазара.
Според нас тази паника под натиска на пазара ще навреди на и без това крехкото възстановяване и ще увеличи рисковете от потъването на Европа в рецесия. Синхронизираното орязване на разходите беше политика на президента Хувър и на неговите европейски партньори през 1931, която имаше катастрофални последици, които всички ние добре си спомняме.
Нашият основен въпрос е: откъде ще дойде бъдещият икономически растеж в Европа? По дефиниция не всички европейски страни ще могат да разчитат на експортите. Вместо това, в Европа ние се нуждаем от целеви растеж, който да се постигне в резултат на плана за възстановяване на ЕС чрез инвестиции на 1% от БВП в индустриални политики и изследвания, насочени към т.нар. зелена икономика.
Ние посочихме нови източници на финансиране, и по-специално данъка върху финансовите трансакции, (така наречения „данък на Робин Худ”), който да предостави съществени нови ресурси.  Нуждаем се също така и от разпростиране редуцирането на националните дефицити за по-дълъг и по-реалистичен период. Това трябва да включва реална финансова помощ към страдащите страни-членки, а не подпомагане на нереалистични нива на лихви и налагане на твърде жестоки стандарти на дисциплина.
В момента държавите-членки се борят с кризата чрез орязване на търсенето посредством намаляване на заплати, работни места и пенсии. Очакването на растеж в Европа и избягването на социалните дислокации на фона на всичко това е твърде безразсъдно. Надявам се на предстоящата среща на високо равнище на ЕС да одобрите стратегии за растеж, т.нар. „входящи стратегии” за създаване на растеж, а не само „изходящи” стратегии за излизане от дълговете.

Джон Монкс
Генерален секретар на ЕКП

www.knsb-bg.org/index.php