От Павлина Желева, Мишел Гутсузян Всички статии на автора
Служители и работници няма да изгубят в края на 2011 г. натрупаните с години платени годишни отпуски.
Това следва от решение на Конституционния съд (КС), отменящо текста от Кодекса на труда, според който "изгаря" неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни години, ако не бъде използван до 31 декември 2011 г. Официалното обявяване на решението и мотивите за него се очаква днес.

"Отменянето на текста ще затрудни предприятията, тъй като много хора, вместо да ползват отпуск, ще продължат със сегашната си практика - да излизат в болнични. Затова твърдо подкрепяхме приетата мярка за изгарянето на старите отпуски", заяви Лукан Луканов, шеф на надзорния съвет на "Арома" и член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците. Той посочи, че е важно отпуските да се използват навреме, за да се възстановят работещите и да се намалят болничните.

"Решението ще затрудни и оскъпи реформата в администрацията, защото при всяко съкращение държавните служители ще трябва да получават обезщетение за целия си неизползван отпуск", коментира зам.-председателят на стопанската камара Камен Колев. Според него за частния сектор няма да има толкова големи проблеми.

Министърът на труда Тотю Младенов каза само, че ще изрази мнението си, когато актът на съда бъде обявен официално.

Конституционният съд обаче поставя много голям въпрос, на който ще може да се отговори едва след официалното публикуване на решението. Причината за това е, че КС не отменя друг от текстовете, въведени през лятото в Кодекса на труда. Той въвежда двегодишна давност за всички отпуски, т.е. позволява да се пази платената почивка само за двете години преди настоящата.

Действието му обаче беше "замаразено" заради разпоредбата, която дава право почивните дни от стари години да се използват до края на 2011 г. Сега обаче в Кодекса на труда няма текст, който да спре действието на тази давност, и според юристи от момента на публикуването на решението на КС в Държавен вестник ще изгорят отпуските от преди 2008 г.

Така всички работещи ще останат само с отпуските си от 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Юристите, до които "Дневник" се допита за коментар, заявиха, че разчитат Конституционният съд да разясни възникналата ситуация в мотивите на решението си.

Според неофициалната информация КС се мотивирал отмяната на "изгарянето" на старите отпуски с аргумента, че не могат да се отнемат вече придобити права. Не е ясно дали този аргумент няма да се ползва и при тълкуванията на давността за ползване на почивните дни и така старите отпуски отпреди 2008 г. да бъдат "спасени" поне докато служителят не напусне работодателя, при когото ги е натрупал. Решението е подписано с особено мнение от Румен Ненков и Благовест Пунев.

Поправките в Кодекса на труда бяха приети, след като още в началото на мандата си кабинетът "Борисов" установи, че много от държавните служители имат натрупани десетки и дори стотици дни отпуска. Така се оказа, че заявените намерения за намаляване на администрацията няма как да се осъществят, тъй като трябва да бъдат платени милиони левове за обезщетения на съкратените.

Първоначалният вариант на промените предвиждаше старите отпуски да се изчистят до края на тази година. Това обаче предизвика острата реакция на синдикатите и те заплашиха със стачки и така правителството влезе в няколкомесечни преговори с тях и бизнеса, които завършиха с решение за удължаване на срока за използване на старите отпуски.

След приемането на текстовете 51 депутати от БСП и ДПС и президентът Георги Първанов поискаха КС да ги отмени, защото според опозицията конституцията не позволява да се отнемат гарантирани права освен по време на война. Освен това според тях поправките са дискриминационни, защото не важат за армията, полицията, Държавната агенция "Национална сигурност" и съдебната власт.

www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/11/992122_ks_otmeni_izgarianeto_na_starite_otpuski/

VVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVV
Позиция по Решение № 12 от 11 ноември 2010 г. по Конституционно дело № 15 от 2010

 

ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
НА  РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ

На ваш № 29 / к. д.  15/2010 от 30.09.2010 г.:


УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Чрез определения на Конституционния съд от 21 септември 2010г., по конституционно  дело  № 15/2010г. и № 16/2010г.,  Конфедерацията на независимите синдикати в България бе конституирана като страна по двете конституционни дела, чрез които Президентът на Република България и група народни представители искат обявяване  противоконституционността на § 8 (чл. 176, ал. 3); § 11 (чл. 224, ал. 1); § 20 (§ 3е); § 21 (чл. 59, ал. 5), § 21 (т.4, чл. 61, ал. 2); § 21 (т. 5, § 8а) от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 58 / 30.07.2010 г.).


І.  Конфедерацията на независимите синдикати в България:
1. Споделя и подкрепя аргументите, въз основа на които са подадени исковете на Президента на Република България и групата народни представители.
2. Подкрепя и счита за обосновани исканията за обявяване противоконституционността на § 8 (чл. 176, ал. 3); § 11 (чл. 224, ал. 1); § 20 (§ 3е); § 21 (чл. 59, ал. 5), § 21 (т.4, чл. 61, ал. 2); § 21 (т. 5, § 8а) от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 58 / 30.07.2010 г.).


ІІ. С оглед на изложените аргументи в иск № 28 от 02.08.2010 г. на група народни представители и иск № 29 от 02.08.2010 г. на Президента на Република България, както и с целта да ги доразвием ще добавим следното:
1. Относно § 20, т. 2 от ЗИДКТ, чрез който в Кодекса на труда се
създава нов § 3е, гласящ: “Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.” Същата хипотеза важи и за държавните служители чрез § 21, т. 5 от ЗИДКТ, чрез който в Заключителните разпоредби на Закона за държавния служител (ЗДСл) се създава § 8а.

Натрупаните и неползвани платени отпуски до 2010 г. включват платения годишен отпуск по чл. 155 КТ,  допълнителните платени отпуски  по чл. 156 КТ, съответно и дните платен годишен отпуск по чл. 56 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Посочените видове отпуски са формирани на базата на отработено време, както в рамките на трудовото, така и в рамките на т.нар. „служебно” правоотношение (ЗДСл).
Минималният размер платен годишен отпуск, за всяка година (чл. 155 КТ, респ. чл. 56, ал. 1 ЗДСл) плюс минималния размер допълнителен платен годишен отпуск (чл. 156 КТ, респективно чл. 56, ал. 3 ЗДСл) са нормативно определени, но работникът/служителят може да се възползва от тях, т.е. той ги придобива в зависимост от отработеното от него време. Ето защо, ако даден работник/служител е работил/служил цялата година ще има право на целия платен годишен отпуск, но ако е работил/служил само 6 месеца, той ще е придобил, т.е. ще има право, само на половината от минималния размер, т.е. 10 дни.
Това означава, че правото на тези отпуски представлява нещо повече от придобито право от работниците и служителите – то е заработено право.
Зад всеки ден отложен и неползван платен годишен отпуск (основен и допълнителен) стои определен размер възнаграждение - финансов ресурс, различен за всяко лице, който е придобит в резултат на строго индивидуален труд. Зад общия размер на неползваните отпуски стои някаква сума пари, които са заработени и дължими от страна на работодателя, респективно съответната държавна администрация на работника/служителя (вж. чл. 177 КТ, респ. чл. 60 ЗДСл).
Правният ефект от новосъздадените §3е в КТ и § 8а в ЗДСл се свежда до това, че се отнемат тези придобити, заработени права.
В резултат на това след 31 декември 2011 г. натрупаните отпуски няма да бъдат :
а/ ползвани реално;
б/ обезщетени по чл. 224, ал. 1 КТ, респ. компенсирани по чл. 61 ЗДСл при прекратяване на трудовото/служебното  правоотношение.
Нещо повече, с дължимата сума пари, които стоят зад тях, неоснователно, по силата на съответните правни норми, ще се обогатят държавните администрации, респ. бюджет и съответните работодатели. Подобен акт от страна на държавата спрямо държавния и местните бюджети представлява национализация, а що се отнася до определени работодатели фактически е опрощаване на задължения по трудови правоотношения.

2. Същият ефект ще настъпи и в резултат на приложението на
разпоредбите на § 8 (чл. 176, ал. 3); § 11 (чл. 224, ал. 1); § 21 (чл. 59, ал. 5); § 21 (61, ал. 2) на ЗИДКТ, които предвиждат, че правото на ползване на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск, а заедно с това и правото на възнаграждение (обезщетение) за неползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото, респективно служебното правоотношение
Съществуването на подобни нормативни разпоредби не може да бъде оправдано с какъвто и да било държавен или национален интерес, още повече, че и самият Конституционен съд в Решение № 14 от 23 ноември 2000г. по конституционно дело № 12 от 2000г. е използвал като мотив следната теза: “oсновен конституционен принцип е обаче, че интересите на обществото не могат да служат като основание за ограничаване на основни конституционни права дори на един отделен гражданин (изключенията от това правило са изброени изчерпателно и изрично в чл. 57, ал. 3 от Конституцията на РБ). Правата, гарантирани от справедливостта, не са предмет на политическо споразумение или отчитане на обществени интереси. Обратната практика, характерна за общества, изградени върху тоталитарни принципи на организация, е отречена от съвременните демократични конституции, които издигат "във върховен принцип правата на личността...”


Президент на КНСБ:
/ Пламен Димитров /