Кликни за видео-> www.btv.bg/news/politika/story/1847217775-Tristrankata_zapochna_pregovori_za_uvelichavane_na_zaplatite.html

Работодатели, синдикати и правителството започнаха преговорите за увеличаване на заплатите, пенсиите и социалните плащания. В работата на тристранния съвет изненадващо се включи и соченият за глава на "Октопода" - Алексей Петров.

Бившият офицер от ДАНС влезе в Министерския съвет като шеф на една от работодателските организация.

„Година и половина правехме силна държава за сметка на пазарната икономика и демокрацията. Сега имаме силна държава, която е безпомощна срещу високите цени на стоки от първа необходимост и контрабандата. Благодаря, приятен ден”, коментира Алексей Петров, изп. дир. на Съюз за стопанска инициатива.

По думите на Петров държавата по странен начин фаворизира определени икономически субекти и от там се появява монополен натиск. Алексей Петров се включи в преговорите за справяне с ценовия шок и предложнията на синдикатите за вдигането на минималната работна заплата, пенсиите, социалните плащания и създаване на единен национален индекс за периодично вдигане на заплатите. Такъв единен национален индекс според работодателите е трудно осъществим.

„Предложението за МРЗ от средата на тази година, работодателите не споделяме това виждане, смятаме, че отново трябва да се върви по пътя на препоръчителни минимални прагове, по пътя на уговаряне на минимален осигурителен доход, а не рязко вдигане на МРЗ в средата на годината”, заяви Васил Велев, Асоциация на индустриалния капитал в България.

„Ние заявихме, че смятаме, че допълнителните пари, които влизат от по-високата инфлация е един от източниците за допълнителни харчения от бюджета – нещо, на което г-н Дянков не реагира негативно”, смята Пламен Димитров, КНСБ.

Социалните партньори са се обединили около идеята, че трябва да се ограничи монопола в някои сектори, чрез засилване ролята на контролните органи. Следващото заседание на националния съвет за тристранно сътрудничество е след 20 дни.

Започва дискусия за това как държавата в следващите месеци да стъпи върху истинска политика, която да доведе до възстановяване чрез растеж и заетост. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Работодателите обявиха, че не споделят предложението на синдикатите за ръст на минималната работна заплата от средата на тази година.

Алексей Петров, който присъства на заседанието на тристранния съвет като председател на Съюза за стопанска инициатива, подчерта, че цените на стоки от първа необходимост се повишават, защото държавата фаворизира определени икономически субекти.

Исканията на синдикатите за спешни мерки, които да овладеят ценовия удар, и компенсаторни мерки за доходите, ще бъдат обсъдени във вторник на заседание на Комисията по цени, доходи и жизнено равнище, са решили участниците в тристранката. След 20 дни на ново заседание на съвета за тристранно сътрудничество ще се обсъдят конкретните анализи и разчетите на предложените от синдикатите мерки.

По думите на Пламен Димитров има поне 15 мерки, които и сега са актуални. „Коментирахме отново това как да бъде по-голяма събираемостта на данъците, как да бъдат вкарани в продажба най-накрая емисиите (въглеродни емисии), миноритарните акции, които трябва да бъдат най-накрая продадени", каза Димитров, като припомни, че при приемането на пакета от антикризисни мерки през пролетта на миналата година се очакваше от продажбата на въглеродни емисии да влязат в хазната 500 млн. лв.

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев обаче трябва да се върви към препоръчителен индекс на нарастване на доходите. „Предлагаме той да бъде диференциран по браншове, по отрасли, тъй като картината е много различна в различните сектори. Някъде имаме възстановяване, ръст на продажбите, в други сфери като строителството например и недвижимите имоти застоят продължава", коментира той.

Алексей Петров посочи, че трябва да се създаде среда, при която държавата да се намесва по-малко в пазарната икономика, като така ще се създаде конкурентност, която да доведе до намаление на цените.

„Има, разбира се, един феномен, че понякога с действие или бездействие държавата по странен начин фаворизира отделни субекти и оттам се появява един монополен натиск. Мога да посоча в различни области: стоките от първа необходимост, в лекарствата има също такива примери, олиото и на други места. И по този начин решава някой, че няма да работи по правилата, другите му подражават и така става повишаване на цените", обясни Петров.

Бившата барета не пожела да каже дали ще се кандидатира за президент с думите: "Това по-нататък".