Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2011 22:36 - Кризата вече засяга в дълбочина световната финансова система
Автор: aidasv Категория: Новини   
Прочетен: 777 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 19.10.2011 19:01


image 16.10.2011 Макроикономистът проф. д-р Димитър М. Иванов: Кризата вече засяга в дълбочина световната финансова система Свиване на коланите – добре, но къде са тирантите, за да не ни паднат панталоните? image  
Проф. Иванов, знам, че темата е много мащабна и трудна за обяснение в няколко изречения, но все пак - какво се случва със света на капитала?В края на 2007 г. началото на 2008 г. вие отлично отговорихте на този въпрос, предсказвайки кризата.
Диагнозата е важна, защото нещата в света стават страшни. След колапса през 2008 г. световната икономика премина през 3 етапа: около година и половина на рязък спад; много крехко възстановяване вследствие на предприетите мерки по спасяване на банките и финансово-стимулационните планове – през 2009-2010 г.; и втори, тежък и критичен спад от края на 2010 г., който продължава през цялата 2011 г. и има всички сигнали, че ще се засили още. Кризата, която започна в края на 2007-2008 година, засегна главно банковата система. Днес тя вече е двойна криза–обхванала е най-развитите и богати икономики, но засяга вече в дълбочина световната финансова система. Нестабилността на пазарите е вече хронична. Паниката се разраства на фона на дефицита на силни политически решения за кризата. В нейния „епицентър” е дълговата криза. Америка, ЕС, развитите държави, МВФ не могат да обуздаят вихъра на кризата. Във фискален план Америка е парализирана, а Европа, целият ЕС е на ръба на огромна финансова, социална и политически криза.
Шефът на ЕЦБ определи кризата като системна, но виждаме недоволство и протести и в САЩ срещу банките, във Франция, Великобритания и в други европейски държави.
Вярно е и ще кажа, че то ще се засили. Глобалната икономическа несигурност, все по- задълбочаващото се социално неравенство нямаше как да не роди социална и политическа нестабилност. Цялата 2011 г. бе изпълнена с все по-нарастващи социални и политически сблъсъци и недоволства, с масови протести навсякъде по света, даже и на Уолстрийт. Не може да се скрие, че „язвите” от света на капитала вече дълбоко навлязоха и се смесиха с живота на хората, и то навсякъде. Щетите, нанесени от кризата от 2008 г. досега, са огромни. Днес като цяло световната икономика е по-бедна с над 12%, а в редица развити и развиващи се страни ерозията на благосъстоянието надхвърля 35%. Така че потенциалът за избухване на огромно социално недоволство навсякъде – от Америка до Азия, от Африка до Европа не само че расте, а бих казал, че е опънат до „натискане на спусъка” на социалното търпение.

Преди 4 г. в началото на кризата предупредихте, че тази криза не е като другите, че ще продължи доста дълго и че би могла да има катастрофични последствия за световната икономика. Сега, 4 години след това, научихме ли нещо повече за кризата и как да се борим с нея?
Да, преди 4 години, някои разбраха, че идват тежки години за световната икономика. И Пол Кругмън, и Нуриел Рубини, Джо Стиглиц, Боб Шилър, Рагурам Ражан, Дийн Бейкър и други, включително и аз предупредихме тогава, че кризата ще бъде изключително дълга и тежка и ще се разпространи върху цели икономики. Мерки бяха взети, но се загуби много ценно време в люшкане на антикризисните политики между това да се стимулират с допълнителни финансови средства банки и икономики и между това да се вярва сляпо в ефективността на политиката на свиване на коланите. Разбра се най-сетне, че ако едновременно публичният сектор и частният свиват коланите, то не само се ликвидират „лошите инвестиции”, а се убива цялата икономика. И затова смятам, че ако частният сектор се намира в силна задлъжнялост и в условията на една, както аз я наричам „кредитна пустиня”, то държавата следва да „запали” мотора на инвестициите, за да задвижи икономическия живот. Защото само растежът на икономиката може да намали нейната задлъжнялост.

Кризата като че ли не засегна държави като Китай, Русия, Бразилия, Турция...?
Южна Америка, Средният изток и Русия са тези, които се възползваха от бума на търсенето на суровини. Но и там нещата не са прости, тъй като от техните основни пазари–Америка и Европа – няма нарастващо търсене. Китай забавя растежа си, тъй като Пекин се опитва да овладее инфлационния балон в сектора на недвижимите имоти и защото неговият експортно мотивиран растеж зависи също от нарастването на американското и европейското търсене. Ако огромният апетит на Китай за суровини намалее, то растежът в Южна Америка, Средния изток и в Русия почти ще спре, което пък ще предизвика ограничаване на тяхното търсене на китайски стоки. Така че спиралата от икономически проблеми се разширява, а не се стеснява.

Ако при първата вълна на кризата отпреди 2-3 години се спасяваха основно банки и големи компании, сега в Европа усилията са насочени към спасяването на цели държави. Защо?
Това, което се случва в Европа, няма аналог. Европа е на прага на не само разпад на Еврозоната, но и пред риска от разпад на Евросъюза. Вижте какво се случва:
 Свидетели сме на колапса на държавните дългове в основни икономики на Европа – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Италия и даже Франция може да се окажат част от срутващото се домино.
Разбра се, че еврозоната е изкуствено и нелогично създадена.
Нещо още по-тежко. Падна едно 2-годишно табу: най-сетне се разбра, че ситуацията с европейските банки не е добра; не е такава каквато прочутите „стрес-тестове” преставяха. Всички европейски лидери отказваха да се усъмнят в солидността на европейските финансови институции. И трябваше новият председател на МВФ, Кристин Лагард, да сложи откровено „пръстта върху раната” и да се обезпокои за истината за европейските банки.
В началото на есента стана тревожно. Първо, френско-белгийската банка Dexia е на път да изчезне. Само преди три месеца тя също така като мнозина други банки бе „приятно” присъстваща сред списъка на здравите (според „стрес-теста”) банки. Последва свалянето на кредитния рейтинг на 12 британски банки от Moody"s. Почти всички европейски банки са в списъка на рисковите. Рискът от фатален колапс на редица американски банки се засили заради огромната им експозиция към високорискови деривативи и връзката им с потъващите европейски банки.

И всичко това не се ли знаеше досега?
Правителствата и ЕС криеха истината и именно в това е и причината вече за огромните социални протести. Две години караха хората да вярват, че дълговете на икономиките от Югоизточна Европа, които се търгуваха за по 40 цента от долара – струват 100% от тяхната начална стойност. Излъгаха 500 милиона граждани на ЕС за положителните резултати от „стрес-тестовете” на банките. Излъгаха Гърция и себе си, че тя ще се оправи след налагането на плановете за съкращаване на разходите, а сега виждаме, че Гърция е пред официален фалит. Само миналата седмица президентът Саркози и канцлерът Меркел обещаха, че ще формират един голям план за спасяването на Европа и на европейската банкова система, но и вчера след заседанието на финансовите министри от Г-20 в Париж виждаме, че това е мисия невъзможна. Защото рекапитализацията на банките; консолидирането на дълговете на отделните европейски страни; засилването на финансовата мощ на Европейския фонд за финансова стабилизация; и механизмите за една нова координация– са в противоречие с европейската конституция, с Лисабонския договор и ще е необходим сложен период от консултации по неговата промяна. Не всяка европейска страна ще се съгласи с посоката, очертана от германо-френския план - към по-нататъшна федерализация на ЕС.

В тази връзка – каква трябва да бъде нашата политика по отношение на финансите и икономиката, имайки предвид очакванията за нов пик на кризата? Предстои приемането на бюджет 2012-а?
За мене няма съмнение, че икономическата, финансовата и социалната ситуация у нас е крайно тежка. След 22-годишен преход, който очаквахме да завърши с един скок на българската икономика, с един скок на социалните стандарти, ние достигнахме още по-ниско дъно. И второ, България не е оазис. Имаме и псевдофинансова стабилност.

Но ето финансовият министър обещава нов растеж за тази година, малко по-голям за 2012 г.; още свиване на бюджетния дефицит. Всичко това друг вид сигнали ли са?
Какви са фактите: потребителският дълг, респ. дългът на домакинствата - продължава да се увеличава и всякакво заиграване със статистически данни, агрегиращи спестяванията на домакинствата - само показва неразбиране на проблема. Защото, първо, в спестяванията влизат взетите пари назаем, и, второ, спестяванията не стимулират търсенето в икономиката. Ще дам следния пример: Размерът на депозитите на домакинства (и на нетърговски организации, обслужващи домакинствата) към 30 юли т.г. е равен на 28 млрд. и 420 млн. лв. Размерът на раздадените кредити на домакинства (и на нетърговски организации, обслужващи домакинствата) към същата дата е равен на 18 млрд. и 980 млн. лв. (по данни на БНБ). Следователно от надутия (в медиите) обем спестявания на българските граждани – всъщност средно на човек има не повече от 1312 лева (спрямо 2007 г. същият показател е бил 1780 лв.). Реалната сума е доста по-малка (не повече от 800 лв.), тъй като от нея трябва да се извадят, респ. депозитите и кредитите на горепосочените НТООД, както и да се отбележи фактът, че около 200 семейства у нас имат около 1,726 млрд. лева спестявания. Бедността и острото социално неравенство се увеличават със свръхбързи темпове и съмнение в това няма.
Расте коефициентът на безработица, който към юли 2011 г. е 11.2%. Коефициентът на заетост за същия период е замръзнал на 58.2%. Намаляват крайното потребление; брутокапиталовото образуване в състава на БВП; оборотът в търговията; обемът на промишленото производство.
Растат фалитите на фирми; междуфирмената задлъжнялост; необслужваните кредити. Няма банка в страната, чийто баланс да не е вече сериозно разклатен заради увеличения им размер, и това води до ликвидна криза у нас.
Рисувате тежка социално-икономическа картина.
Това е обективната картина пред бюджета за следващата година. И затова толкова пъти задавам въпроса: да обясни финансовият министър откъде ще дойде търсенето в икономиката, за да генерира обещавания растеж? Възстановяването на една икономика става с нарастване на търсенето. При силно неустойчивите и дебалансирани траектории на публични дефицити и на фирмени и домакински дългове - откъде ще се появи това търсене? Няма отговор! Така че, не очаквам бюджет 2012 – да бъде нито бюджет-политика, нито радикален завой към нещо ново.
www.klassa.bg/news/Read/article/183754_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%82+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84.+%D0%B4-%D1%80+%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%9C.+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%3A+%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5+%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%B3%D0%B0+%D0%B2+%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0



image Dimitar M Ivanov Франция е следващата икономика в Европа, която бе предупредена от Moody"s, че може да изгуби своя престижен "ААА" кредитен рейтинг. Ако това се случи, а характеристиките на френската икономика са такива, че изгледите никак не са добри пред нея, то това ще означава, че Германия би могла да бъде следващата.
Нещо още по-сериозно, Франция е един от съставни членове на EFSF (новосъздаденият от 17-те ч...ленки на Еврозоната - Европейски Фонд (механизъм) за Финансова Стабилизация - респ. спасяване на рисковите икономики). EFSF - като финансов фонд е също с троен А рейтинг. Но, ако Франция загуби своя троен А рейтинг, това незабавно ще рефлектира върху кредитния рейтинг на самия спасителен финансов механизъм. Разбирате за какво става дума?


 
France Risks AAA on Expanded EFSF Bailout Fund: Euro Credit Q By John Glover - Oct 18, 2011 6:12 PM GMT+0300

image image parmstrong10@bloomberg.net




Тагове:   Криза,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aidasv
Категория: Други
Прочетен: 2619936
Постинги: 1607
Коментари: 1245
Гласове: 22756