01.11.11

Друга причина за все повечето застигнати българи от двете психически заболявания е информационният поток, който изтича от медии и социални мрежи. “Стига се свръхинформираност, която също разпалва стрес. Дори трудът ни днес е по-интензивен заради повечето възможности, които дава компютърът. А подобен темп на работа води до “ненормален живот” и лавинообразното нарастване на психични разстройства”, каза още професорът.

Изводите от неговата практика и на колегите му се потвърждават от най-новото проучване, направено през 2010 г. сред 27-те страни членки на ЕС, Швейцария, Исландия и Норвегия. Според него от психични разстройства и ментални увреждания вече страдат 38,2% от европейците. В изследването е участвала и България. Пет години по-рано (т.е. през 2005-а) засегнатите от ментални проблеми на Стария континент са били 27,4%.

Данните, които са предоставени за публично ползване, не дават информация за България, както и за останалите страни, нито има сравнителна статистика между тях.

“Резултатите бяха представени официално на европейски конгрес в Париж в началото на септември т.г. В изследването, по инициатива на ЕС, са участвали учени от цяла Европа с водещ екипа проф. Ханс Улрих Уитчен от епидемиологичния център към техническия университет в Дрезден”, съобщи пред “Труд” проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в столичната Александровска болница.

Учените анализирали психическите заболявания, регистрирани през цялата 2010 г. и наблюдаваните хронични случаи. “За съжаление се установи, че хората с умствени оплаквания са много повече от очакваното”, добави проф. Миланова. И според еврорезултатите най-много от психоболестите се падат на тревожните разстройства. А те водят до изпадане в състояние на силно безпокойство, в очакване да се случи нещо лошо, до панически атаки, фобийни преживявания, страх от определени ситуации, предмети и др.

Оказва се, че тревожните разстройства мъчат 14% от европейците или всеки 7-и. Инсомнията (безсъние) пък е диагностицирана при 7% от хората, депресия - при 6,9%, други невротични оплаквания - при 6,3%, а алкохол и други зависимости - при 4 на сто. Обезпокоителното е, че по-малко от една трета от всички болни получават лечение.

Точни данни какво е менталното здраве на българина няма, тъй като подобни проучвания не са правени. “У нас не съществува и регистър на психично болните, затова екстрапулираме европейските данни”, коментира проф. Миланова.

Сред заключенията на евроизследователите са, че психичните заболявания са подценявани и че трябва да се отделят много повече средства за ранна диагностика, лечение и превенция.

Тревожните разстройства и депресия повалят все повече българи. “За това са виновни несигурността в днешния живот, кризата и други психологически причини”, разясни проф. Миланова. Не на последно място са нарушените отношения между членовете в семейството, дори между интимните партньори, които обръщат все по-голямо внимание на финансовата обезпеченост. А ние няма как да се изолираме от проблемите на близките ни, което пък ни се отразява, добавиха психиатри.

Тревожните разстройства, агресор №1 за мозъка ни, често съпътстват други заболявания. Например застигат пациенти с диабет или високо кръвно налягане. За щастие подобни ментални състояния нарушават социалното равновесие, но не водят до трайни последици, както е при шизофренията и афективните разстройства (виж по-долу).

“Дали статистиката е по-добра при децата или не, още не може да се каже. Но десетките нови изпити, за които учителите им съобщават, че трябва да издържат, не може да не им оказват влияние”, завърши проф. Миланова. Напрежение предавали и родителите, защото те също били в паника дали синът им или дъщеря им ще издържат препитванията.

Тежките психически заболявания, които се онаследяват, са с постоянен брой на засегнатите. Около 1% от населението ни са болните от шизофрения и още толкова са с биполярно афективно разстройство (състояние, при което се редуват приповдигнато и потиснато настроение).

Тези две заболявания водят до трайни психически увреждания и при тях не може да се мине без болнично лечение и последващи грижи. Докато при другите психозаболявания се предвижда терапия извън болница.

Заради душевен проблем през изминалата година в лечебни заведения са били настанени 51 881 българи. През 2009-а те са били по-малко - 51 859 българи.

Липсата на общи цели и идеи съсипват човечеството и водят до увеличаване на броя на хората в стрес. “Американската мечта и светлото бъдеще при комунизма бяха утопии, към които човечеството се стремеше, а те го мобилизираха и крепяха. Днес от двете няма и помен, а те не са и сменени от нови цели”, заяви д-р Йордан Йорданов, психиатър от ВМА. На този фон уволнението и безпаричието се превръщат в още по-мощен източник на стрес, отключващи тревожните разстройства.

Със съвремената безпътица д-р Йорданов обяснява и постоянно появяващите се съобщения за предстоящ апокалипсис. “Той трябваше да се състои през 2000 г., сега се “измести” за 2012 г. Истината е, че апокалипсисът отдавна е настъпил. Хората не се чувстват психически добре и страдат от сериозни нарушения в душевното си здраве”, категоричен е психиатърът. И добави, че ако се попитат 100 души дали се чувстват щастливи, сигурно и стоте ще заявят, че не знаят за какво става въпрос. “Те няма да ви кажа да или не, а ще попитат как се определя щастието. Това е най-лошото! Защото днешните хора нямат идея какво представлява то. Да не говорим дали някога са били щастливи”, завърши д-р Йорданов.

Депресиите вземат все повече “жертви” сред всички социални слоеве у нас.

“През първите девет месеца на годината преминалите болни са 970 души, а за същия период на м.г. са били със 100 по-малко”, казаха от психиатрията на Александровска болница. От приетите пациенти най-много са тези с депресия - 440 българи.

Един от най-потресаващите случаи бил с 45-годишна жена, която имала изключително успешен бизнес. Тя станала пациент на клиниката, след като заради кризата й се наложило да уволни 1000 души.

“Пациентката ни вади хляба си, като търгува с чужбина. Но започнала да получава един след друг тежки финансови удари. Въпреки усилията й да се справи с проблемите, единственият изход бил да уволни 1000 души”, разказаха психиатрите.

В резултат я застигнал жесток стрес. Всеки ден съобщавала на групи от работници, че не може повече да разчитат на нея и да търсят прехраната си другаде. “Така развива тежка депресия. Пациентката ни сподели, че не е могла да понесе как хората й се молили да не ги оставя без хляб, че са били лоялни към нея години наред”, казаха още лекуващите лекари.

Жената стигнала до състояние, в което не ставало дума само за безобидна умора и нежелание за работа, а и до отказ да се храни. Стресът се задълбочил още повече. Настанили я в психиатрията на Александровска болница за три седмици.

“Помогнахме й с комплексна терапия. Първо й изписахме медикаменти, а после я включихме в групи по обучение как да се справим с депресия - а именно как да разпознаем диагнозата и какво помага. Методът се нарича психосоциална рехабилитация”, обясниха психиатрите. Усилията им дали резултат и пациентката им си тръгнала в добро състояние. По данни на лекарите днес тя живее нормално.

Преди 10 г. най-много бяха пациентите ни с депресия, а днес водещи са тревожните разстройства. Това показва практиката на д-р Йордан Йорданов, психиатър от Центъра по психично здраве и превенция към Военномедицинска академия.

Най-разпространеното в света и у нас е посттравматичното стресово разстройство. “То наподобява психоза (тъй като е съпроводено с халюцинации и налудности), протича тежко и трудно се повлиява от лечение”, заяви д-р Йорданов. Отключва се от тежки критични събития като смърт на близък, катастрофа, заболяване, участие във военни действия, наводнения, земетресения и т.н.

“Други на пръв поглед по-леки разстройства са невротичните или т.нар. неврози. Такъв пример е обсесивно-компулсивното разстройство или постарому - натраплива невроза и хистерията”, каза специалистът. И продължи: “Фройд би казал, че тези разстройства се отключват от травми в детството, но съвременното разбиране е за виновник “жизнени събития” при подходяща основа”. Според психиатъра трябва да има отключващ елемент или с една дума “стрес”.

Специалистите във ВМА се сблъскват често и с т.нар. соматоформни разстройства. Просто казано те водят до имитиране на телесно заболяване. “Такива пациенти постоянно обикалят болниците, изследват ги, но не намират никакви промени в кръвта, урината им, нищо не диагностицират и образните методики като електрокардиограмите”, разказа д-р Йорданов. На практика човекът е здрав, но той не се чувства добре. “Това е доста тежко и травмиращо, често се случва на участвали в мисии”, обясни д-р Йорданов. Именно с такава диагноза - “соматоформно разстройство, а не с посттравматично се оказали върналите се от Ирак през 1991 г. български рейнджъри. “Те се оплакваха от различни телесни проблеми, мислейки, че са били засегнати от въздействието на отрови. А поражения не се откриха”, казаха от ВМА.

Психиатри от Военномедицинска академия дадоха съвети за читателите на “Труд” как може да се запази психическото равновесие. Ето какво помага:

- Препоръчително е всеки човек да си намери занимание, което да му носи приятни усещания. Още по-добре е, ако то е източник на доходи и директни блага.

- Правете редовно секс. Разбира се, с подходящия човек и с чувство на любов. Не прибързвайте с интимните ласки, ако не смятате, че им е дошло времето. “Не и срещу пари! Може да се стигне до изкривявания на психиката”, предупреждават специалистите.

- Четенето на книги осигурява сигурно удоволствие.“Ако обаче те водят до откъсване от реалността, в която живеем, има опасност и съответният индивид да изпадне в заблуди. А оттам - в ситуации, в които сам не може да се справя с житейските проблеми”, предупредиха специалистите

- Пътувайте, правете разходки.Според психиатрите, ако сте от София, достатъчно е да отидете до Витоша, за да се разтоварите от всекидневния стрес. “А най-добре е, ако хората живеят сред природата”, твърдят психиатри от ВМА. Според тях кислородът във въздуха на София е занижен, а правело впечатление, че на нито едно от таблата в София това не било показано. Посочвали се данните от други показатели. “Затова нека хората прекарват всяка една минута от свободното си време на чист въздух сред природата. Това е вид профилактика и срещу белодробни заболявания, защото проучванията доказват опасното въздействие на газовете от автомобилите върху белия ни дроб”, допълниха специалистите.

- Научете се да сте доволен от себе си.Песимизмът действа негативно върху психиката и задълбочава чувството за неудовлетвореност и от там води до различни депресивни състояния.

- Ако се почувствате зле или видите тревожни симптоми у ваши близки непременно се обърнете към специалист. Не е срамно.

- Не създавайте чувството за обреченост у децата си, ако не се справят с някоя задача или изпит. Това може да отключи сериозно психично заболяване у тях или най-малкото да ги направи нервни или емоционално нестабилни.