VESTI.bg - водещи новини25

Политически циклон в Гърция, Европа против решението за референдум 01 Ноември 2011 / 08:11:13  Анастасия Балездрова
 

Двадесет и четири часа, след като гръцкият премиер обяви намерението си за организиране на референдум за ратифицирането на новия договор за заем цяла Гърция тръпне в очакване той и правителството му да подадат оставка. Действието на Георгиос Папандреу да постави под преценката на гърците приетия миналата седмица план отприщи поток на политически събития, които по всичко личи, че ще го отведат до края на неговото управление.

В момента тече заседание на министерския съвет, без никой от политическите анализатори да е в състояние да предвиди неговия изход. Георгиос Папандреу се намира в кръг от натиски да се оттегли от властта, и то не само от страна на политическите му опоненти. Шестима от членовете на Националния съвет на управляващата партия ПАСОК и младата депутатка Ева Кайли поискаха оставката на премиера, а по-рано парламентарната група на партията остана със 152 членове, след като бившият заместник-министър на земеделието Милена Апостолаки я напусна, без обаче да предаде депутатското си място.

Ако премиерът удържи до петък, за когато е програмиран вотът на доверие, ще бъдат нужни отрицателните вотове на само двама депутати от ПАСОК, за да падне неговото правителство. От друга страна обаче е почти сигурно, че ако се стигне дотам Георгиос Папандреу няма да има подкрепата на още един от депутатите – Васо Папандреу, която призова президента Каролос Папуляс да предприеме инициатива за сформиране на правителство на националното спасение, „поради опасността страната да фалира”. Характерен за хаоса в кабинета и управляващата партия е фактът, че сътрудници на заместник-председателят на правителството и финансов министър Евангелос Венизелос разтръбиха, че той не е знаел нищо за намерението на премиера да свика референдум. Според някои коментатори е много възможно той да поиска оставката на Георгиос Папандреу и да поеме ръководството на партията. Други пък очакват политически инициативи от страна на тримата министри Анна Диамандопулу, Андреас Ловердос и Янис Рагусис, които преди две седмици издадоха общ текст с призив за промени. Много анализатори бяха определили това тяхно действие като подронване на премиера.

Въпреки че до момента възможността за провеждане на референдума продължава да съществува поне формално, опозицията е решена да не позволи това да се случи. След срещата си с президента Каролос Папуляс по-рано днес лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас заяви, че провеждането на предсрочни избори е въпрос от национално значение. „Ние сме решени да направим каквото е нужно, за да не позволим да бъдат засегнати по никакъв начин европейската перспектива и бъдещето на страната” каза Андонис Самарас, без да конкретизира какви ще бъдат следващите ходове на основната опозиционна партия. За момента от Нова демокрация изчакват развитието на събитията в правителството. В случай, че то не подаде оставка очакванията са, че Андонис Самарас ще предизвика избори, след като всички депутати от неговата партия се откажат от мандатите си и напуснат парламента.

Не е изключено по подобен начин да реагират и депутатите от крайнодясната партия ЛАОС, чийто лидер Георгиос Карадзаферис поиска да се срещне с Андонис Самарас. Той отправи публичен призив към президента Папуляс за сформиране на правителство на националното спасение или за обявяване на пресрочни избори през ноември, със съгласието на лидерите на политическите сили. Според някои източници той също обмисля варианта депутатите от ЛАОС да напуснат парламента.

Оставката на правителството и предсрочни избори поискаха и лидерите на Демократичния алианс Дора Бакояни и Демократичната левица Фотис Кувелис.

Край на управлението на Георгиос Папандреу предричат всички европейски медии, които следят от много близо събитията в гръцката столица. Според икономическото издание Financial Times „правителството на Георгиос Папандреу може да падне още тази вечер”. Като „склонност към самоубийство” определи действията на гръцкия премиер френският вестник Le Figaro.

Дали те ще се окажат крайно катастрофални за Гърция все още не ясно, но със сигурност успяха да предизвикат огромно сътресение в световната икономика. Днес показателят на атинската борса падна с със 7 на сто, а банките се намират в състояние на свободно падане. Показателят на немската борса DAX се понижи почти с 5 на сто, подобни са загубите и за френския CAC 40. Загубите за лондонската борса са в рамките на около 3 на сто. На фона на тези сътресения гръцки правителствени източници обявиха, че френското президентство е отправило покана към Георгиос Папандреу да присъства на срещата на лидерите на 20-те най-силни икономики в света в Кан, на която ще се обсъдят и събитията около проблема с гръцкия дълг.  

В същото време продължават и негативните отзиви от останалите европейски столици. Ирландският министър за европейските дела изрази недоволството на кабинета в Дъблин за решението за провеждане на референдум в Гърция, който „ще отнесе усилията на еврозоната за решаване на кризата с дълга назад, в началната им точка”.

„Срещата на върха, която се проведе миналата седмица имаше за цел да се справи с несигурността в еврозоната и тази бомба падна само няколко дни по-късно. Нормално е да тя да предизвика недоволство” заяви министърът пред агенция Reuters. Според нея дори ако гръцките граждани гласуват за договора, самотният път на премиера Георгиос Папандреу ще предизвика дълъг период на несигурност, който ще повлияе отрицателно на финансовите пазари и икономическото развитие. „Щетата ще бъде предизвикана от сега до тогава. Трудно е да направим нещо положително”, добави тя. Някои левоцентристки партии в Ирландия предложиха на правителството да последва примера на гръцкия премиер и да свика референдум за плана за спасение на Дъблин. Министърът обаче отхвърли подобна възможност и посочи, че парламентарните избори, които се проведоха по-рано тази година са дали възможността на гражданите да се произнесат относно пакета за спасението на страната.

Испанското правителство също прецени, че изборът на Георгиос Папандреу за провеждане на референдум „не е правилното решение нито за Европа, нито за Испания”. В изявленията си говорителят на испанския кабинет Хосе Бланко предупреди, че това ще доведе до забавяне в приемането на решенията и ще причини проблеми в цялата еврозона и в Испания. „Решението на Гърция да забави решението на парламента не помага по никакъв начин на икономиката и създаването на нови работни места” посочи той.

От другата страна на Атлантическия океан определиха решението на гръцкия премиер като доказателство за това, че „Европа трябва да обработи допълнително и да приложи възможно по-скоро пакета за подкрепа, който европейските лидери приеха миналата седмица”. Говорителят на Белия дом заяви за пореден път, че САЩ вярват в способността на Европа да се справи с кризата за дълга и ще го направи.

Обратно в Атина, особено остри коментари предизвика фактът, че правителството избра именно днешния ден, за да проведе извънредно заседание на Правителствения съвет за външни работи и отбрана, по време на което министърът Панос Беглитис промени изцяло ръководствата на всички военни щабове. Въпреки уверенията от страна на източници от министерството, че провеждането на заседанието на конкретната дата е било програмирано от много време, не бяха малко коментарите, които свързаха промените в ръководството на армията с очакваните политически промени. 

Още от "Новини"

• Фалитът е възможен при негативен гръцки вот
• Гръцките депозити в Швейцария на мушката на данъчните
• Папандреу обяви референдум и поиска вот на доверие за новия договор за дълга
• Съкращават 150 000 служители през 2012, 550 000 остават на работа във фалиралата гръцка държава
• Мнозинството гърци отхвърлят решението на Европейския съюз

 
www.grreporter.info/Politicheski_ciklon_v_Grciya_Evropa_protiv_reshenieto_za_referendum/9491




"Монд": Има ли Гърция място в еврозоната?

01 Ноември 2011 | 21:51

Париж, Франция /КРОСС/ Влиятелният парижки вестник "Монд" в своя редaкционен коментар относно решението на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да организира референдум за европейския план за помощ на Атина отбелязва, че сега се "поставя въпросът дали мястото на Гърция е в еврозоната", пише "Курир".

"Каква муха ухапа Георгиос Папандреу? Дали гръцкият премиер отказа да даде право на всички онези, които както в Германия, така и на други места се оплакват от присъствието на Гърция в еврозоната? Заканвайки се чрез референдума на плана за излизане от кризата, без да предупреди европейските си партньори, ръководителя на гръцкото правителство във всеки случай засили бурята, която рискува да го отнесе", коментира "Монд".

Вестникът подчертава, че всички са наясно, че компромисът, постигнат в Брюксел е крехък и договора е сложен, защото има в него много пропуски.

Предлагайки да се проведе референдум за европейския спасителен план, Папандреу направи "луд" залог...

Това ни кара да се запитаме дали за Гърция има място в еврозоната, отбелязва наблюдател на френския вестник.

/НИ/

www.cross.bg/1258925





Щатските индекси на червено след новината за референдума в Гърция Пониженията следват най-доброто октомврийско представяне на S&P 500 от 1974 г.

Щатските индекси се понижиха във вторник, след като с решението си да насрочи референдум за последната спасителна сделка за Гърция, премиерът на страната успя да подкопае усилията на европейските лидери за овладяването на дълговата криза в региона, пише MarketWatch.

Вторият ден на загуби за Wall Street изтри печалбите за 2011 г. на S&P 500 и Nasdaq, но въпреки това акциите слабо се възстановиха след новината, че официален представител на гръцката социалистическа партия е определил предложения от министър председателя референдум, като „практически мъртъв“.

„Вчера и днес фокусът е върху Г-20 и Гърция - ще подкрепят ли сделката или ще я провалят“, казва Марк Падо, пазарен стратег на Cantor Fitzgerald.

Dow Jones Industrial Average приключи сесията със спад от 2,48% до 11658 пункта.

S&P 500 изгуби 2,79% до 1218 пункта, като финансовият сектор се оказа най-тежко засегна сред 10-те индустриални групи на индекса. Миналия месец S&P 500 отбеляза 11% ръст - най-доброто представяне за октомври през последните 37 години.

Nasdaq Composite се понижи с 2,89% до 2607 пункта.

Разпродажбите станаха факт, след като гръцкият премиер Георгиос Папандреу в понеделник неочаквано обяви, че Гърция ще проведе референдум за сделката постигната с европейските лидери и кредиторите на страната, според която частните инвеститори ще отпишат 50% от стойността на притежаваните от тях гръцки облигации.

Референдумът, създава несигурност около плана за овладяването на европейската дългова криза. Особено силно нарастват опасенията за все по-високата цена за обслужването на италианския дълг.

Ако гръцките гласоподаватели отхвърлят спасителния план, това може да доведе до неконтролируем фалит на страната и фалити на банки в цяла Европа, казва Падо.

Повишаването на доходността по италианските облигации „сега прави по-скъпо евентуалното спасяване на Италия. Италия и Франция държат прекалено много гръцки дълг. Всичко се обръща от организиран частичен доброволен фалит в напълно не контролирано заличаване на 100% от гръцките актив за всичките тези банки“, допълва Падо.

„Това разколебава и доверието, което Европейският съюз (ЕС) може да има на Папандреу и гръцкото правителство", допълва той.

www.investor.bg/news/article/125438/337.html

Пазарите рухнаха заради Гърция Вторник | 1 Ноември 2011 | 17:51 Снимка: LiveBiz Масова паника и разпродажби бележат днешната борсова търговия по целия свят

Изявлението на гръцкия премиер Георгиос Папандреу, че ще организира референдум за антикризисния пакет, договорен миналата седмица от лидерите на ЕС, ЕЦБ и финансовия сектор, се преобразува в масова паника на пазарите. Основният страх на пазарните играчи е, че гърците масово ще гласуват против. Подобни резултати вече обявиха някои гръцки социологически агенции, като техните резултати показаха, че 60% от гърците не са съгласни със спасителния пакет.

Водещите европейски борсови индекси потънаха с между 3% и 5%, а само половин час след отварянето на американската сесия вече бяха регистрирани загуби от 2%. Германият DAX потъна с 3.82% до 5 906 пункта, френският CAC 40 с 4.53% до 3 096 пункта, а във Великобритания загубите FTSE 100 загуби 2.5% от стойността си до 5 397 пункта.

Към 17.30 ч. широкият американски индекс S&P 500 вече губеше с 2.1% до 1227 пункта. Индустриалният Dow Jones слезе с 1.9% до 11731 пункта, а високотехнологичният Nasdaq достигна 2629 пункта, което е понижение от 2.1%.

Опасенията, че Гърция може и да се откаже от споразумението, което намалява дълга й с над 100 млрд. евро, не подминаха и еврото. Единната валута поевтиня спрямо долара с 1.4% до 1.3658 долара за евро. Загуби бяха регистрирани и спрямо японската йена, като курсът достигна 106.98 йени за евро или с 1.3% по-малко от затварянето в понеделник.

Решението на гръцкия премиер не подмина и българската фондова борса. И петте индекса днес се оцветиха в червено, като най-голяма загуба регистрира широкият BG 40 - 0.81% до 113.87 пункта. Индексът на най-ликвидните компании - Sofix загуби 0.41% до 340.23 пункта. Софийската борса не е свързана директно със случващото се по света, но неминуемо се влияе от случващото се в Гърция и отражението на евентуално отражение върху България плаши инвеститорите.

www.livenews.bg/Pazarite-ruhnaha-zaradi-Gartsiya-22334




Гърция само ЮИЕ страна, посочена като "пълна демокрация" в индекса на Economist 24/11/2006 24/11/2006  

Greece"s best marks are for electoral process and pluralism and for civil liberties, while its lowest is for political participation. Гърция най-добрите марки са за избирателния процес и плурализма и за гражданските свободи, а най-ниската си за участие в политическия живот. [SE Times] [SE Times]

translate.google.bg/translate


windowsnikolai - Николай Николов 31 октомври 2011, понеделник ЗАЩО ИСЛАНДИЯ ВЕЧЕ НЕ Е В НОВИНИТЕ.   Това не е моя статия, но хората трябва да знаят как стоят нещата и какви други възможности има пред страната ни, а не само това което непрекъснато се говори и как да се отървем от зависимостта и изкуствено създадената финансова криза.
Италианска радиопрограма относно течащата в момента революция в Исландия е шокиращ пример за това колко малко нашите медии ни казват за останалия свят. Може би американците помнят, че в началото на финансовата криза от 2008 Исландия банкрутира. Причините бяха споменати бегло, но след това този малко познат член на ЕС остана на заден план.

Докато една след друга европейските страни се провалят или рискуват провал, заплашвайки еврото, с въздействие върху целия свят, последното нещо, което биха искали властите, е Исландия да стане пример за това. Ето няколко причини:

Пет години неолиберален режим направи Исландия (320 хиляди души население, без армия) една от най-богатите страни в света. През 2003 всички банки в страната бяха приватизирани, и в усилията си да привлекат чуждестранни инвеститори предложиха онлайн банкиране, чиято минимална цена им позволи да предложат относително висока възвръщаемост. Сметките, наречени АйсСейв, привлякоха много английски и холандски малки инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличи и външният дълг на банките.

През 2003 дългът на Исландия беше равен на 200 пъти стойността на техния БВП, но през 2007 беше 900%. Световната финансова криза от 2008 нанесе финалния удар. Трите главни исландски банки – Ландбанки, Кауптинг и Глитнир, се срутиха и бяха национализирани, докато кроната изгуби 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.

Обратно на очакваното, кризата доведе до това исландците да възстановят суверенните си права чрез директна демокрация на участието, която в последствие доведе до нова конституция. Но това се случи след много усилия.

Геир Хаарде, министър-председателя на коалиционното правителство на социалдемократите, издейства заем от 2,1 милиона долара, към който скандинавските страни прибавиха още 2,5 милиона. Но Исландия беше принудена да приеме драстични мерки. МВФ и ЕС искаха да поемат дълга и, твърдейки, че това е единствения начин страната да се разплати с Холандия и Великобритания, които бяха обещали да обезщетят гражданите си.

Протестите и демонстрациите продължиха докато правителството не подаде оставка. Изборите се проведоха през април 2009, довеждайки до лява коалиция, която отрече неолибералната икономическа система, но веднага се съгласи с изискванията и Исландия да изплати 3,5 милиона евро. Това изисква всеки Исландски гражданин да плаща 100 евро на месец (или около 130 долара) за 15 години, с лихви 5,5%, за да изплати дълг на частни компании, причинен от други частни компании. Това беше камъчето, което преобърна колата.

Случилото се след това беше необикновено. Идеята гражданите да плащат за грешките на финансовите монополисти, цяла нация да бъде обременена да плаща частни дългове, беше разбита, променяйки връзката между гражданите и техните политически водачи и в последствие обръщайки водачите на Исландия на страната на избирателите им. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на банкерите си, и прие призивите за референдум.

Разбира се, международното общество увеличи натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашиха с ужасни репресии, които биха изолирали страната. Когато исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банки заплашиха да спрат всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплаши да замрази исландските спестявания и банкови сметки. По думите на Гримсон „Казаха ни, че ако откажем условията на международното общество, ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.” (Писала съм много пъти, че когато кубинците виждат ужасното състояние на съседите си от Хаити, считат себе си за късметлии.)

На референдума от март 2010, 93% гласуваха срещу изплащане на дълга. МВФ веднага замрази заема си. Но революцията (макар и да не беше излъчена в Щатите) продължи своя ход. С подкрепата на едно гневно гражданско общество, правителството разследва отговорните за финансовата криза. Интерпол издаде интернационална заповед за арестуването на бившия президент на Кауптинг, Сигурдур Еинарсон, докато останалите виновни банкери избягаха от страната.

Но исландците не спряха там: те решиха да издадат нова конституция, която да освободи страната от пресилената власт на интернационалните финанси и виртуалните пари. (Тогавашната конституция е била написана през 1918, когато Исландия извоюва независимост от Дания, като единствената разлика с датската конституция бе в думата „президент” вместо „крал”.)

За да напишат новата конституция, исландците избраха 25 от 522 партийно независими, но препоръчани от поне 30 души граждани. Този документ не беше дело на шепа политици, а беше написан в интернет. Срещите на авторите бяха излъчени онлайн и гражданите можеха да изпращат предложения и коментари, ставайки свидетели на раждането на документа. Въпросната конституция ще бъде предложена за одобрение на следващите избори.

Някои читатели може би помнят, че земеделският колапс на Исландия от 9 век е описан в едноименната книга на Джаред Даймънд. Днес тази страна се възстановява от финансовата си криза по начин, точно обратен на смятаните за неизбежни мерки, както вчера новия глава на МВФ, Кристине Лагарде подвърди. На гръцкия народ беше казано, че приватизацията на обществения им сектор е единственото решение. Тези на Италия, Испания и Португалия са заплашени от същото нещо.

Те трябва да забележат Исландия. Отказвайки да се подчинява на чужди интереси, тази малка страна заяви силно и ясно, че хората са независими.

Затова Исландия вече не е в новините.


Автор: Дийна Страйкър
Превод: Мая Лилова

nikolaijambol.blogspot.com/2011/10/blog-post_31.html#links

Защо под куп други, от глупави, по -глупави и наивни постове стоят толкова коментари,а тук нищо!!!
Съжалявам ,че не мога да се включа с коментар,тъй като не отбирам нищо от материята,но бих била заинтересувана и от други виждания ,коментари и интерпретации по темата.
Умират да се поздравяват за някое зле написано подобие на разказче или стихче
да си разменят сладникаво,любезни по махленски вежливости......позиьорство...
Омръзна ми да ми натрапват фотоси на есенни листа с настояване:) да се гледат в увеличен план...боже!
Предпочитам да знам какво става в Гърция ,как ще ни засегне това и каква развръзка да чакаме ..И какво в края на краищата наистина ще дочакаме.

Гърция - една съседна държава на която народа не е предсказуем. С няколко думи ще се опитам да обобщя нещата за нея - Къде е създадена демокрацията на това земно кълбо, и кой е измислил олимпийските игри? Тълкуване - Да накараш един народ да участва по определен начин в държавните работи и да накараш хората от цял свят да пренасочат бойни действия в които загиват хора, в най-различни състезания - т.е. да преобразуваш войната в друго действие което се гледа от много хора, т.е. същите пак участват в събитието, но като зрители. Е всичко това е уникално, но колко ли хора се замислят за това явление което е заложено в гена на данайци, византийци, гърци.
Класификациите за гърците ги знаем, но защо забравяме в случая българската поговорка - Не е луд този, който яде зелника, а този който му го дава, а от там и защо толкова време никой от толкова притеснените европейци и американци не е предвидил/предотвратил това което става в Гърция и с почти целия свят. Няма случайни неща, какви са точно те би следвало да отговорят хората, които уж са много учени и компетентни, а в същото време поне за сега немогат да се справят с това което става. В масмедиите, то е описано с най различни имена.
Това е мнение на човек, който е на Вие с всичките тези неща, но пък за сметка на това всячески потърпевш от всичко което става у нас и по света! Иначе Blog.bg с това е интересен, че всеки може да прочете или разгледа нещо интересно което на него му харесва, а тези които имат блогове в него влагат труд за да създадат определен постинг, което поне за мен значи, че не са комерсиални хора. По себе си го знам колко време е необходимо да направя определен постинг и колко време да чета най-различни неща, но по добре да чета и гледам това, което са направили колегите, отколкото да гледам и слушам по българските теливизионни канали неща в, които истинските проблеми на хората са на много заден план.

Гърция само ЮИЕ страна, посочена като "пълна демокрация" в индекса на Economist
24/11/2006 24/11/2006
http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/en_GB/features/setimes/features/2006/11/24/feature-01