АТИНА - След ултиматума на Европа - никакви пари, докато не решите дали ще останете в еврозоната и Европейския съюз, ситуацията в Гърция се обърна.

Тъй като премиерът Георгиос Папандреу се изправи пред опасността да загуби властта, той почти се отказа от референдума по спасителния план.

Това стана, след като заради допитването Папандреу изгуби мнозинството си в парламента, негови съпартийци поискаха оставката му, а на извънредна среща на кабинета четирима министри се обявиха срещу допитването, включително от влиятелният министър на икономиката Евангелос Венизелос.

Отстъпление

“Референдумът никога не е бил самоцел. Трябваше ни съгласие по спасителния план. Ние трябва да приветстваме решението на опозиционната Нова демокрация да подкрепи сделката”, заяви Папандреу в четвъртък след заседание на кабинета.

По-рано консерваторите, които бяха против постигнатия план на 26 октомври, предвиждащ отписване на 50% от дълга на Гърция към частните кредитори и отпускане на нови 130 млрд. евро кредит в замяна на допълнителни мерки за затягане на колана, казаха, че ще подкрепят споразумението. Техният лидер Андонис Самарас обаче поиска формиране на временно правителство, което да организира предсрочни избори и да организира ратифицирането на сделката. Той настоя и за оттегляне на Папандреу.

В четвъртък премиерът прати свои представители да преговарят с опозицията. Няма да има референдум за спасителния план на ЕС, ако големите партии постигнат политическо споразумение, съобщи източник от кабинета на премиера, цитиран от Ройтерс.

Все още обаче не е отменен насроченият за петък вот на доверие на кабинета на Папандреу, чийто изход остава неясен, след като още трима депутати напуснаха парламентарната група на ПАСОК. Така социалистите загубиха мнозинство и останаха със 150 избраници в 300-местния парламент.

Атина няма да получи поредния шести транш от спасителната помощ на ЕС и МВФ, докато не реши дали да остане в еврозоната, предупредиха излезлите от търпение европейски лидери. Това стана ясно след извънредната среща в сряда вечерта на френския президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел с Папандреу преди срещата на върха на Г-20 в Кан. Шестият транш от първия спасителен пакет, който сега ЕС задържа, е в размер на 8 млрд. евро и е крайно необходим на Атина, за да избегне изпадането си в неплатежоспособност.

Заплахи

Ако правилата не се спазват, нито Европа, нито МВФ може да даде и един цент, посочи Саркози. Двамата с Меркел дадоха ясно да се разбере, че спасяването на еврото е по-важно от спасяването на Гърция. “Предпочитаме да стабилизираме еврото заедно с Гърция, отколкото без нея, но стабилизацията на еврото е по-важна”, заяви Меркел след края на срещата в Кан. “Гръцките приятели трябва да решат дали искат да продължат пътешествието си с нас”, допълни Саркози.

Самият Папандреу призна, че на практика референдумът ще е за оставане на Гърция в еврозоната.

Точно страхът от изгонване от еврозоната, респективно от ЕС, накара няколко гръцки министри, които ден по-рано подкрепиха референдума, да размислят. “Гръцкото място в еврозоната е историческа победа за народа, която не може да бъде поставяна под въпрос. Това не може да зависи от референдум”, заяви финансовият министър Евангелос Венизелос.

Изглежда натискът от Европа е накарал и консервативната опозиция да преосмисли отношението си към спасителния план. Сега тя обаче се опитва да извлече дивиденти от подкрепата си за него.

Съобщенията в четвъртък за среща на Папандреу с президента Каролос Папуляс породи спекулации, че или смята да подаде оставка, или да поиска мандат за съставяне на коалиционно правителство.

И кабинетът на Берлускони е на ръба

РИМ - Кабинетът на Силвио Берлускони е на ръба на оцеляването заради спешната нужда от нови икономически рестрикции, съобщи Ройтерс.

В четвъртък няколко часа след късното заседание на италианския кабинет бивши негови сподвижници в парламента се обявиха открито за оставката на премиера.

Трима от тях изпратиха открито писмо до Берлускони, което бе публикувано във в. “Кориере дела сера”. В него те заявяват, че Италия се нуждае от нов етап в политиката и от ново правителство. “Искаме от вас да предприемете подходящите в съответната ситуация действия. Да бъдете поддръжник на нов политически етап и на ново правителство, което ще има задачата от сега до края на мандата на настоящия парламент да приложи мерките, договорени с нашите европейски партньори, и заедно с това да изпълни препоръките на Европейската централна банка”, се казва в писмото.

В отговор Берлускони съобщи, че ще иска нов вот на доверие, който трябва да се проведе до 10-15 дни. После италианският премиер замина за Кан, където започна срещата на Г-20. На нея Берлускони ще представи на партньорите пакета от мерки, който се съдържа в 100 страници. В тях фигурират всички обещания, дадени седмица по-рано на останалите европейски лидери. Сред мерките са редуциране на броя на държавните служители, регулирането на пазара на труда, включително стимули за младите с цел редуциране на безработицата и други.

Джулиано Кацола, депутат от партията на Берлускони, се обяви за разпускане на сегашното правителство и съставяне на ново десноцентристко, което да поеме управлението.

Умберто Боси, лидер на “Северна лига” и доскорошен коалиционен партньор на Берлускони, заяви от своя страна, че е против съставяне на ново правителство. Според него ще е по-добре да има предсрочни парламентарни избори през 2012-а, година преди края на сегашния мандат.

Според Ройтерс инвеститорите са разочаровани, защото са очаквали от срещата на италианския кабинет в сряда приемането на спешен указ за антикризисните мерки.

БРЮКСЕЛ - Еврозоната подготвя “план Б” при провал на референдума в Гърция по антикризисния план, заяви премиерът на Люксембург и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, предаде БТА.

Той уточни, че в еврозоната се работи за възможното излизане на Гърция, като целта е да се гарантира, че от това няма да пострадат другите й членове.

“Работим по въпроса как да гарантираме, че няма да се стигне до катастрофа за хората от Германия, Люксембург, цялата еврозона”, заяви Юнкер.

Той уточни не би искал Гърция да напуска еврозоната, но и Гърция не бива да бъде задържана на всяка цена.

“Ние сме длъжни да направим всичко възможно, за да не изпадне от веригата нито един от 17-те членове на зоната, но ако това е желанието на гърците - а аз смятам, че то ще бъде грешка - ние не можем да принуждаваме гърците да спрат пътя към тяхното благополучие”, каза Юнкер. “Това не е любимият ми сценарий. Бих искал Гърция да остане на борда, но Гърция трябва да изпълни задълженията си.”

Според него Европа не може да бъде принуждавана да се върти в една постоянна въртележка заедно с Гърция.

Проблемите в Гърция и влиянието им върху еврозоната и общата валута хвърлиха сянка върху започналата среща на върха на Г-20 - тя обединява най-развитите икономики в света и нововъзникващите икономики.

В навечерието й почти всички лидери извън Европа, включително Барак Обама, настояха Европа да намери бързо решение на дълговата криза. Руският президент Дмитрий Медведев каза, че отговорността за преодоляването й е преди всичко на националните правителства в еврозоната. Той потвърди, че Москва може да помогне чрез МВФ. На отделна среща лидерите на Бразилия, Русия, Китай, Индия и Република Южна Африка (т. нар. БРИКС) обсъдиха проблемите, които има Европа, и как това може да им повлияе.

Европейската централна банка изненадващо свали в четвъртък основната си лихва на 1,25% от 1,50%. Банката намали и лихвата по еднодневните депозити на 0,50% от 0,75% и по маргиналните кредити на 2% от 2,25%, предаде кореспондентът ни в Брюксел Веселин Желев.

Новият председател на ЕЦБ Марио Драги, който едва е встъпил в длъжност, изненада пазарите с поевтиняването на кредита, което заплашва да ускори инфлацията.

Наблюдателите обаче виждат в хода на ЕЦБ жест на подкрепа към държавите от еврозоната с голямо дългово бреме и към икономиката с оглед на нарастващия риск от спад и рецесия. Евентуален хаотичен фалит на Гърция може да постави в затруднено положение ред европейски банки и да блокира кредитирането, както се случи след фалита на US банката “Лемън брадърс” през 2008 г.

Сваляне на лихвите преди дни препоръча и Организацията за икономическо развитие и сътрудничество.

Борсите веднага реагираха положително на понижението, като индексът в Париж скочи с 3%. Най-голямо повишение отбелязаха банковите акции, начело с тези на Бе Ен Пе Париба, известна с големия си портфейл от гръцки, италиански и испански дълг. Акциите й скочиха с 10,91% до 32,91 евро.

Това стана часове след като банката, която има клонове и в България, обяви, че печалбата й през третото тримесечие се е сринала със 72% заради очаквани загуби от гръцки, италиански и испански облигации.

Бе Ен Пе Париба е отписала 60 процента от гръцкия дълг или 2,26 млрд. евро. Това е повече от европейското споразумение за намаляване на дълговотобреме на Гърция от страна на частните кредитори с 50 на сто.

По-изненадващото е, както посочва Ройтерс, че банката е намалила портфолиото си с италиански книжа с 8,3 млрд. евро, или 40 на сто. И то, при положение че БНП Париба винаги е твърдяла, че Италия се справя с дълговете си. Банката е орязала с 2,2 млрд. евро (81,5%) портфолиото си с испански книжа.

Шефът на Бе Ен Пе Париба Бодуин Прот не изключва възможността от фалит на Гърция. Колкото и да е неприятен, той все пак ще бъде управляем, смята той. Според него състоянието на банката е адекватно.

Бе Ен Пе Париба обяви, че през третото тричесечие чистата й печалба е била 541 милиона евро спрямо 1,9 милиарда през същия период миналата година. Приходите на Бе Ен Пе са се свили със 7,6 процента до 10 милиарда евро.

ПАРИЖ - Китайският президент Ху Цзинтао заяви по време на срещата на Г-20 в Кан, че решаването на дълговия проблем на Европа зависи преди всичко от самата нея, предаде АФП.

На работна вечеря с френския си колега Никола Саркози Ху изрази увереност, че “Европа притежава необходимата мъдрост и капацитет, за да разреши дълговия проблем”.

В същото време представителят на комитета по валутно-парична политика на китайската централна банка Ли Даокуей заяви в интервю за в. “Фигаро”, че Пекин може да окаже финансова помощ на еврозоната на стойност до 100 млрд. долара. Това обаче може да стане, при условие че Китай ще получи гаранции, че Европейският фонд за финансова стабилност ще стане ефективна структура, реално полезна за осигуряване на стабилност в еврозоната.

Китай бе помолен за помощ от Еврогрупата във връзка с влошаването на дълговата криза в Европа.

ВАШИНГТОН - Часове преди да стартира срещата на Г-20 в Кан, Белият дом успокои американците, че икономиката на САЩ не е застрашена от случващото се в Европа.

“Директното влияние на кризата в еврозоната върху американските институции не е голямо”, се казва в изявление на Белия дом, цитирано от Ройтерс.

Междувременно президентът на САЩ Барак Обама, който пристигна в Кан в четвъртък, припомни, че най-важната задача на световните лидери, които ще участват в икономическата среща на върха, е да решат европейската финансова криза, предаде АП.

Обама посочи, че ЕС е предприел някои важни стъпки за всеобхватно решение, но трябва да бъдат очертани подробностите за това как планът ще бъде приложен изцяло и решително.

Президентът говори пред журналисти заедно с френския си колега Никола Саркози, с когото се срещна преди началото на форума. Двамата обсъдили как да решат ситуацията в Гърция, чийто премиер Георгиос Папандреу шокира Европа, обявявайки намеренията си да проведе референдум за европейския спасителен план за Атина.

Саркози изтъкна след срещата с Обама, че двамата споделят едно и също мнение по въпроса как да бъде накарана финансовата сфера да участва в решаването на кризата, съобщи АФП.

Преди срещата на Г-20 Обама разговаря и с германската канцлерка Ангела Меркел.

АП припомня, че Белият дом вече заяви, че може да помогне на Европа да преодолее финансовата си криза, но подчерта, че това е проблем, който тя трябва сама да реши.

Ако Гърция напусне еврозоната, тя може да изгуби и членството си в Европейския съюз, предупреди в четвъртък говорителка на Европейската комисия.

“Договорите не предвиждат излизане от еврозоната без излизане от ЕС”, каза Каролина Котова.

Правен експерт обясни, че Лисабонският договор предвижда само напускане на ЕС от дадена държава членка.

“Нищо не е споменато изрично за напускане на еврозоната”, каза той. “Това е нерегулирана материя, следователно са възможни различни тълкувания.”

“Всяка държава членка може да реши в съответствие със своите конституционни изисквания да се оттегли от съюза”, гласи член 50 ал. 1 от Договора на ЕС, който регламентира напускането на съюза.

Оттеглящата се държава трябва да съобщи намерението си на Европейския съвет - държавните и правителствените ръководители на страните членки.

Европейският съвет дава насоки, според които ЕС договаря и сключва споразумение с тази държава, което определят реда и условията за нейното оттегляне. В него се вземат предвид рамките на бъдещите отношения с ЕС.

Държавите членки сключват споразумението, след като го приемат с квалифицирано мнозинство и след одобрение от Европейския парламент.

Веселин ЖЕЛЕВ