И при финансови затруднения българите са най-малко склонни да се лишат от цигарите, алкохола, лекарства и разходите за телефон, показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 20 и 27 септември сред 1000 души, предаде БТА.

Ако имат парични проблеми, 74 на сто от хората ограничават потреблението на електроенергия, а 73 на сто се лишават от обичайното разнообразие в храната, която консумират. От цигари и тютюневи изделия през тази година са се лишавали 25 на сто при 20 процента през 2008 г.; от алкохол - 31 процента, при 24 на сто през 2008 г.; от лекарства - 39 на сто, при 34 на сто през 2008 г.; а от телефон - 42 процента - при 41 на сто през 2008 година.

Резултатите от проучването показват още, че икономическото състояние на домакинствата у нас се е влошило за последната година. Основните затруднения, които интервюираните изпитват в момента, са свързани с плащането на месечните им сметки и с ограничаването на храни и стоки от първа необходимост. През 2012 г. все повече хора са се отказали от почивка по време на отпуските си.

Най-голямото предизвикателство за последната година пред 60% от интервюираните е плащането на комунално-битовите разходи – електричество, отопление, вода и т.н. Затруднения да плащат тези сметки са имали предимно хората във възрастовите групи 40 - 49 години и над 59 години, нискообразованите, жителите на столицата, но и тези, живеещи в селата, етническите турци и ромите, хората с месечни доходи на домакинствата под 200 лв. и живеещите сами, съобщи "Фокус".

В сравнение с ноември 2011 г. делът на хората, които се затрудняват да плащат комунално-битовите си разходи, е нараснал с 5 процентни пункта.

Недостигът на финансови средства най-често кара българските домакинства силно да ограничат разходите си за луксозни стоки, услуги и развлечения. 87 на сто посочват, че при парични затруднения им се налага да се лишат от деликатесна храна, а 81 процента - от пътувания и почивки. Ако имат парични проблеми, 74 на сто ограничават потреблението на електроенергия, а 73 на сто се лишават от обичайното разнообразие в храната, която консумират.

Преди икономическата криза, в края на 2008 г., от деликатеси са се лишавали 82 на сто от българите, а от почивки - 66 на сто. За 80 на сто моментната или трайна липса на пари води до отказ от развлечения като гостувания, посещения на ресторанти, барове и т.н. Преди четири години този дял е бил по-нисък - със 16 на сто. От дрехи се лишават понякога 79 процента, а от обувки - 78 на сто от пълнолетните българи. Тези дялове са съответно с 12 и 14 пункта по-високи спрямо тези за 2008 година.

16 на сто от анкетираните твърдят, че през последната година са оставали без работа за период до 6 месеца. Този дял е с 4 процента по-висок в сравнение с есента на 2011 г. За същия период с 2 пункта са се увеличили и хората, които са останали без работа за повече от 6 месеца, като в момента техният дял е 15 на сто.

Същевременно 76 процента посочват, че в техните домакинства традиционно се приготвя зимнина. При хората със стандарт на живот около и над средния този дял е 74 на сто, а при крайно бедните - 77%. Това обаче не е в пряка зависимост от материалното състояние на хората, отчитат социолозите.

Сред жителите на столицата тези, които приготвят домашни консерви, са два пъти по-малко от средното за страната - 39 на сто. 6% посочват, че досега са приготвяли зимнина, но тази година няма да го направят. Сред тази категория най-често попадат хора на възраст между 50 и 59 години и жители на столицата.

16 на сто заявяват, че в техните домакинства няма традиция да се приготвя зимнина. Това са най-младите, високообразованите, жителите на столицата и хора с месечен доход на домакинството над 300 лв.