Битката за запазване на водата извън вътрешния пазар – тест за демокрацията в Европа

• от winstonsmith
• март 26, 2013

Директивата за концесиите, която има заявена цел да отвори пазарите и да елиминира „несъответствията между националните режими”, би сложила край на изключението, което до момента съществува за доставката на питейна вода и за първи път би я поставила в подчинение на правилата на ЕС за единен, общ пазар.  Предишните опити да се постави водата под регулацията на правилата на общия пазар бяха неуспешни поради съпротивата на гражданското общество и членове на европейския парламент, които се противопоставят на това водата да бъде третирана като стока, но този път европейският парламент не беше толкова наблюдателен. Директивата няма да наложи директно на общините да приватизират, но може да доведе до „приватизация през задната врата”. Общините, които имат някаква форма на частно участие в доставката на вода, дори малка част, ще трябва да позволят в своите обществени поръчки за доставка на вода предложения от целия ЕС. Това би предоставило на частни мултинационални компании от водния сектор като Suez и Veolia нови възможности за разрастване. Всичко това доведе до силна загриженост в обществото в Германия, Австрия, Холандия и на други места. Тази загриженост се споделя както о от ляво, така и от дясно, и дори управляващата в Германия консервативна партия, ХДС, прие резолюция на своя конгрес, която отхвърля директивата за концесиите и призоваваща водата да бъде изключена от нея. Немският канцлер Ангела Меркел обаче до този момент игнорира тази загриженост. Директивата за концесиите в момента се намира в последната фаза на взимане на решение, т.нар. процедура на триалог, включваща Комисията, Парламента и Съвета на страните-членки на ЕС

Комисията бе обзета от нарастваща тревога, след като нейния натиск за приватизация беше тема на телевизионни програми с голяма аудитория в Германия и Холандия. Преди гласуването на директивата в Европейския парламент през януари,  комисарят по вътрешния пазар Барние обвини противниците си в „изкривяване на информацията” и в „умишлено грешен прочит” на предложената директива. През февруари, атаката беше допълнена с опит за лъскане на имиджа. Барние и комисарят по околната среда Поточник излязоха със съвместно прессъобщение, заявявайки, че Комисията „няма практика да принуждава държавите-членки да приватизират водните услуги”. Комисарите твърдят, че директивата за концесиите „няма да доведе, по никакъв начин, до принудителна приватизация на водните услуги”.
но това беше просто хитър начин за се отклони вниманието от критиката, която не говори за директна „принудителна” приватизация, а за много опасна първа стъпка в тази насока, обвинение, което остава без отговор до момента. По-късно през февруари комисарят Барние обяви в интервюта за немски и австрийски вестници, че е съгласен да промени директивата в тези й точки, които пораждат загриженост за водния сектор в тези две страни. По-конкретно, той предложи да промени член от директивата, чрез който директивата да обхване по-малък брой доставчици на вода. Това, разбира се, косвено означава, че Барние признава, че наистина има основания за страх, че директивата може да доведе до приватизация през задната врата.

Но предложението на Барние за ограничена промяна в директивата е прекалено малка за истинска промяна. Немската телевизионна програма „Монитор” миналата седмица показа случая на град Карлсруе, който има обществен доставчик на вода с ограничено частно участие. След промените, обявени от Барние, Карлсруе ще да трябва да предложи концесията си за доставка на вода за оферти от целия ЕС, споделя Матиас Майер от общинската служба в Карлсруе пред „Монитор”. „Приватизацията ще застраши качеството на водата, а печалбата вече няма да се реинвестира във водопреносната мрежа, а ще отиват при акционерите на мултинационалните водни дружества”, казва той. Депутатът в ЕП от групата на Зелените Хайди Руле казва пред „Монитор”, че „предложението на Барние не е нищо ново. Това е прах в очите, който да успокои общественото мнение”.  Целта на директивата, подчертава тя, остава същата: „отваряне на пазара и засилен натиск за приватизация”.

Твърденията на Барние, че Комисията не насърчава приватизацията изглеждат съмнителни също така на фона на факта, че Комисията действа прекалено агресивно в защитата си на исканията на „Тройката” за приватизация на водния сектор в Гърция и Португалия. Водните дружества в Атина и Солун, двата най-големи града в Гърция, както и водната компания на Португалия, са за продан в резултат на изискванията а „Тройката”. В отговор на писмо от НПО-та, питащи комисаря Оли Рен как Комисията (като част от „Тройката”) може да оправдае налагането на приватизация в тези засегнати от криза страни, миналата есен Комисията изрично заяви, че тя вижда приватизацията като пътя напред. Когато НПО-тата изпратиха ново писмо, питащо как това съответства на нейното задължение да бъде неутрална по отношение на приватизацията на водния сектор, съгласно договора за ЕС, Комисията не даде отговор.  След множество напомняния и петмесечно чакане, НПО-тата подадоха оплакване до Омбудсмана, който сега упражнява натиск върху Комисията за отговор на писмото.
Твърденията на Барние не успяха да впечатлят гражданското общество, коeто продължава да води кампания водата да бъде изключена от директивата за концесиите. Това на практика е единственият ефективен начин да се попречи на директивата да доведе до натиск за приватизация. Над 1,3 милиона души вече са подписали Европейската гражданска инициатива за водата като човешко право, която изрично призовава „доставката на вода и управлението на водните ресурси да не бъдат подчинени на „правилата на вътрешния пазар”” и „водните услуги да бъдат изключени от либерализация”. Единственият начин да се уважи желанието на европейските граждани е да се спре временно приемането на Директивата за концесиите или да се даде съгласие за изключването на водата от нея. Следователно битката срещу директивата за концесиите е голям тест за демокрацията в Европа.
saprotiva.org/bitkata-za-vodata/



 

Четвъртък, 9 май 2013

13:08
07.05.13 Павлова:
ГЕРБ започна реформата във водния сектор

За 1,5 г. поставихме началото за промяната в управлението на ВиК-сектора, той изисква огромни инвестиции и дори европейското финансиране няма да ни е достатъчно, за да обновим и подобрим сектор.

Това заяви Лиляна Павлова, водач на листата на ГЕРБ за Варна на среща с представители на бранша. На срещата присъстваха и областният координатор на партията за Варненска област Иван Портних и Валери Колев, които са и кандидат-депутати.

Павлова представи промените в закона за водата, както и Водната стратегия, разписана за пръв път в периода на прехода от правителството на ГЕРБ.

"Направихме сериозни промени в Закона за водите, за съжаление не достигна времето за бъдат гласувани от парламента", обясни тя. Според нея 28 водни дружетва са напълно достатъчни на България, затова трябва да се предприеме процес по сливането и окрупняването им. Заедно със Световната банка правим промяна и в самия воден регулатор, който е въпрос на време да бъде отделен в самостоятелен, а не както е в момента смесен, а фокусът пада върху енертийния, смята Лиляна Павлова.
Според нея трябва да се отдели приоритетно внимание на изграждането на пречиствателни станции за питейни води, в момента 20 области на страната са на режим на водата, посочи още Павлова. Сега ацентът е поставен върху пречиствателните станции за отпадни води.

Самият процес по утвърждаване на бизнес плановете отнема много време и много често исканията на ВиК се отхвърлят. Липсват инвестиции, трябва да се развива публично-частното партньорство, само европейското финансиране не достига. Не трябва да се стоят само пречиствателни станции, но трябва да се направи достъп до питейна вода. Трябват ни пречиствателни станции както за питейни води, така и за отпадни.
www.trud.bg/Article.asp