Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2013 13:09 - РАБОТНИ ЗАПЛАТИ - ПАЗАР НА ТРУДА - ИКОНОМИЧЕСКА, ДАНЪЧНА И БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА - ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ - УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
Автор: aidasv Категория: Новини   
Прочетен: 1555 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.10.2013 15:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image   
Цената на труда и системите на заплащане в реалния сектор на България

На провелата се днес пресконференция на тема: „Цената на труда и системите на заплащане в реалния сектор“, президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че „ за пръв път се прави подобно изследване в България и основните изводи от него са, че  относителния дял на нископлатените работници е 27.5% от всички наети на пълно работно време на българския пазар на труда. Това означава, че близо 600 000 наемни работници в страната са нископлатени. Нископлатени са онези работници, които получават 67% от средния доход в нетен вид, т.е. лицата, които получават под 352 лв.
В пресконференцията Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ представи резултатите от изследването в отраслите: металургия, шивашка промишленост, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, машиностроене, минно-добивна промишленост, строителство, транспорт и селско стопанство.
В изследването е направен пълен структурно-икономически и социално-демографски профил на нископлатените работници. Изследван е рискът от безработица и бедност, както и условията на труд на нископлатените работници. Анализирани са спецификите в структурата на заплатите и използваните системи на заплащане.

www.knsb-bg.org/index.php


Работните заплати в застой

07 Октомври 2013 | 16:17

image

/КРОСС/ Все още не е ясно дали догодина ще бъдат увеличени заплатите на бюджетните служители. Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов каза, че се обсъждат варианти.

"Едната вероятност е на този етап от началото на годината да няма нови размери на работните заплати. Другата възможност е, както предлага КНСБ, 10 процента, но това на този етап е трудно постижимо. Третата опция е 5 процента в началото на годината, другата възможност е от средата на годината. Тези, които работят в Спешната помощ, там Министерство на здравеопазването търси възможности за по-различни нива, но не искам да коментирам други сфери", каза социалният министър.

Партиите, подкрепящи правителството, са съгласни догодина майките с деца от една до две години да получават месечно по 340 лева, има и вариант детските добавки да бъдат увеличени с пет лева, посочи социалният министър и уточни: "От 35 на 40 лева, но там подоходният критерий от 350 лева е единият вариант, а другият вариант е с подоходен критерии от 400 лева".

Има и предложение таванът на пенсиите да се запази за всички. Министерство на финансите предлага да има ограничение 35 процента от максималния осигурителен доход, включително и за новоотпуснатите пенсии.

Максималният осигурителен доход ще се увеличи с 200 лева, което ще гарантира максимум 840 лева пенсия. Останалите ще бъдат индексирани по швейцарското правило. Индексацията на всички пенсии по швейцарското правило през следващата година ще формира ръст от около 3 процента, посочи Адемов.

Аз разбирам притесненията, че тези 3 процента са унизително ниски. Аз знам, че очакванията са много по-високи, но нека на първо място да въведем принципа и от там нататък да се опитаме да вземаме и други решения, включително такива, каквито са вземани през годините. Пак повтарям, златното швейцарско правило, въведено като принцип, е нещо добро, каза още Адемов.

Според министъра на този етап не може да мисли по предложението на КНСБ за увеличение на осигурителната вноска. Той коментира също, че през този отоплителен сезон няма да се променя размерът на енергийните помощи.

www.cross.bg/leva-protzenta-ademov-1378987.html#axzz2h34Z2YY2



image
  Не можем да си позволим необлагаем минимум, отсече Адемов КНСБ с нови мерки за по-високи доходи
Обновена: 7 окт 2013 12:58 | 7 окт 2013 12:58,
Евгения Европейска image  
image Хасан Адемов Снимка: БТА

Кабинетът и финансовото министерство не могат да си позволят въвеждането на необлагаем минимум на равнището на минималната работна заплата, каза министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов в отговор на пакета от мерки, обявен от КНСБ.

Той посочи, че това ще увеличи разполагаемия доход на голяма част от гражданите, но ще доведе и до „огромен дефицит” в приходите на бюджета - между 600 и 700 млн лева.

„Ясно е, че правителството и Министерството на финансите няма как да си позволят коригирането на данъчната скала и въвеждане на необлагаем минимум на равнището на минималната работна заплата“, каза министърът пред журналисти.

В коментар на предложението за увеличение на пенсионните осигуровки Адемов каза, че в условия на икономическия растеж, който имаме, и на тази събираемост, не може да се говори за увеличаване на пенсионните осигуровки.

„В годините на икономически растеж имаше инвестиции, но истината е, че България изостава в растежа на доходите. Стремим се да догонваме средноевропейските доходи, независимо от ситуацията на криза и да поддържаме социалния диалог, за да постигнем устойчиви решения”, каза министърът на труда.

Въпросът за минималната работна заплата предстои да бъде допълнително дискутиран в Националния съвет за тристранно сътрудничество, каза още Адемов, но уточни, че идеята на правителството е минималната работна заплата от 2014 година да бъде повишена до 340 лв.

Въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица, равен на минималната работна заплата, въвеждане на елементи на семейно подоходно облагане, на данък върху финансовите транзакции, на здравна осигурителна вноска върху доходи от собственост, са някои от мерките, които КНСБ предлага на кабинета.

От синдиката са изготвили пакет от искания, групирани в пет раздела - работни заплати, пазар на труда, икономическа, данъчна и бюджетна политика, обществено осигуряване и усъвършенстване на законодателството, които днес ще бъдат връчени на премиера Пламен Орешарски, съобщават от синдиката.

Доходите

Повишаване на минималната работна заплата на 340 лв. от 1 януари 2014 г., като наред с това въвеждане на необлагаем минимум от 340 лв. и таван на осигурителния доход от 2500 лв., иска КНСБ. Въвеждането на необлагаем минимум за доходите на физическите лица, равен на минималната работна заплата, ще струва на бюджета около 650 млн. лв. за годината, но ще увеличи нетните месечни доходи от труд на повечето работещи с между 30 и 34 лв., изчисляват от синдиката.

Предлага се и изработването на механизъм за ежегодно договаряне на минималната работна заплата на базата на икономически параметри. От началото на 2014 година се иска и увеличение с не по-малко от 10% на заплатите в бюджетните дейности, като в средното образование увеличението да е 14 на сто, в центровете за спешна медицинска помощ, психиатричните центрове и центровете за кръвопреливане - 20 на сто, в Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане и в сферата на културата /музикални и танцови състави, музеи, галерии, библиотеки и читалища/ - също ръст от 20 на сто.

Увеличаване минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи персонал във всички дейности, в които няма споразумение между социалните партньори със средния процент увеличение, постигнат при договарянето – 2,5 на сто.

Данъците

Въвеждане на елементи на семейно подоходно облагане - връщане на процент от платения данък върху дохода (с оглед стимулиране на декларирането на реалните доходи) с високи стимули за първо и по-малки за второ дете.

Въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Повишаване на данъка върху дивидента от сегашните 5 на 10 на сто. Завишаване на данъчните стимули за повишаване квалификацията, допълнителното осигуряване и застраховане.
Запазване на стимулите на младите семейства с ипотечни кредити за жилище, са други предлагани стъпки.

Осигуровките

Предлага се въвеждане на здравна осигурителна вноска върху доходи от собствености и други подобни източници за хора, които нямат доходи от труд и не са задължени да се осигуряват на друго основание (не са работещи,
не са социално слаби, не са самонаети).

Да се увеличи осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО с 1% с цел постепенно възстановяване на загубите от намаленията от предходни години е друго искане.

Незабавно да се придвижи законопроектът за криминализиране укриването на задължения за плащане на осигурителни вноски, искат от синдиката.

Пенсионната реформа

Да се спре нарастването на пенсионната възраст за заетите в масовата трета категория до постигането на консенсус между социалните партньори.
Въвеждане на „швейцарското правило“ при осъвременяване на пенсиите през 2014 г. Определяне максималния размер на пенсиите, съобразно ръста на максималния осигурителен доход (от 2200 на 2500 лв.).

www.dnes.bg/politika/2013/10/07/ne-mojem-da-si-pozvolim-neoblagaem-minimum-otseche-ademov.201807



Искания на КНСБ към правителството за 2014 г. image   image   image   image  
На 7 октомври 2013 г. в централата на КНСБ на пл. „Македония” 1, ет. 2, конферентна зала, се проведе дискусионен форум на тема: „Достойният труд в България”, посветена на 7 октомври – Световен ден за достоен труд. Във форума взеха участие министърът на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, заместинк-министърът на труда и социалната политика Росица Янкова, заместник-министърът на финансите Людмила Елкова, социални партньори, представители на Европейския работнически съвет на Хюлет-Пакард и на немския синдикат IG Metall и други.

На форума президентът на КНСБ Пламен Димитров представи исканията на КНСБ към правителството във връзка с икономическата, данъчна и бюджетна политика, работните заплати, пазара на труда, общественото осигуряване и усъвършенстване на законодателството.

 

I. РАБОТНИ ЗАПЛАТИ

Безпрецедентната по своя обхват и продължителност политика на „замразяване на доходите” имаше не само изключително тежко отражение върху жизненото равнище на населението, но тя действаше и проциклично – забавяйки потреблението и вътрешното търсене. Освен това КНСБ счита, че трябва да се прекрати порочната практика на тенденциозно поддържане на ниска цена на труда, с оглед постигането на по-добра „разходна конкурентоспособност” на българската икономика. Нашите искания са:

1. Повишаване на минималната работна заплата за страната от 310 на 340 лв. от началото на 2014 г. при две съпътстващи промени (необлагаем минимум от 340 лв.; таван на социално-осигурителния доход от 2 500 лв.) и реализиране в следващите години на предимствен ръст, с цел достигане на съотношение 50% спрямо средната работна заплата. Изработване на механизъм за ежегодно договаряне на МРЗ за страната на базата на социални и икономически критерии/показатели и ясно разписана процедура.

2. Оказване на логистична подкрепа на бипартитния социален диалог при провеждането на ежегодни преговори по препоръчителни индекси за нарастване на работните заплати в отделните отрасли и браншове, вкл. предоставяне на необходимата по обем, дълбочина и разрези статистическа и отчетна информация.

3. Ръст с не по-малко от 10% на средствата за работни заплати в бюджетно финансираните дейности от 1 януари 2014 г., като в: средното образование увеличението да е 14%; ръст с 20% в центровете за спешна медицинска помощ, психиатричните центрове и центровете за кръвопреливане; 20-процентен ръст в Агенцията за заетоста и в Агенцията за социално подпомагане, а в сферата на културата (музикални и танцови състави, музеи, галерии, библиотеки и читалища) – ръст с 20%. Ревизия на въведения от предишния кабинет „нов модел на заплащане на служителите в държавната администрация” и гарантирано нарастване на работните заплати във всички структури на държавната администрация.

II. ПАЗАР НА ТРУДА

КНСБ счита, че трябва да се развиват и прилагат политики и мерки, генериращи икономически растеж чрез повишаване на заетостта, доходите и социалното включванe, като приоритет на националното финансиране бъдат целевите групи на младежи до 29 годишна възраст, безработните над 50 години и регионалните програми за райони с висок процент на безработица.

1. Увеличаване на средствата за заетост и квалификация в новия НПДЗ в размер на не по-малко от 145 млн. лв., за да се спази правилото за допълняемост и за да се осигури заетост на около 38 000 безработни, в т.ч.:

  • 30% от средствата за активна политика на пазара на труда да бъдат насочени към програми и мерки за заетост и квалификация на младежи до 29 годишна възраст, като чрез тях се осигури заетост на 11 000 младежи и професионална квалификация и обучение по ключови компетенции за 10 000 младежи;
  • 30% за разработване и прилагане на програми и мерки, насочени към развитието на „бели” и „зелени“ работни места съвместно с Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието и храните, като акцент се даде на предаване на компетенции и умения от безработни над 50 години на младежи до 29 години;
  • -увеличаване на средствата за регионалните програми, особено в Северозападна и Североизточна България - райони с висок процент на безработица - насочени към решаване на техните специфични проблеми.

2. Въвеждане на ключовите характеристики на дуалната система за образование и обучение чрез: доразработване и надграждане с консенсусно приети елементи на дуалната система на ДОИ / стандарти във всички професионални направления и разработване и приемане на минимални изисквания към предприятия, предлагащи места за професионално образование и обучение, с цел гарантиране на качествено професионално обучение съобразно технологичния процес.

3. Разработване на механизъм за откриване на индивидуални сметки за обучение за лица с по-висока квалификация, по които да се акумулират ресурси (финансови средства, учебни часове и др.) от страна на различни източници - държава, работодател, заето лице, за обучение и кариерно развитие по специално разработен и законодателно уреден механизъм.

4. Въвеждане на индивидуални кредитни карти за продължаващо професионално обучение (формално или неформално, редовно или задочно), покриващи включително средствата за учебни материали, пътни и др. разходи, при нискодоходните лица с ниска квалификация.

III. ИКОНОМИЧЕСКА, ДАНЪЧНА И БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА

Рестриктивната политика не може да бъде повече инструмент за лечение на икономиката в условията на тежка и продължителна криза. Нужни са ефективни стимули за развитие и те са свързани с повишаване на търсенето – най-вече вътрешното потребление и инвестиционната активност. Прилагането на надеждни механизми и инструменти за борба с контрабандата, данъчните и осигурителни измами, повишаването на събираемостта и въвеждането на някои нови данъци ще осигурят допълнителни приходи от над 1 млрд. лв., с които следва да се финансират част от предложените тук мерки.

Икономически мерки

1. Разработване на дългосрочна прорама за реиндустриализация на страната и създаване на Национален инвестиционен фонд със средства от европейски програми, който да предлага инвестиционни заеми. Ясно дефиниране (след публични дебати) на държавните приоритети за развитие на отрасли и браншове на националната икономика.

2. Увеличаване капитала на Българска банка за развитие. Приоритетно предоставяне на средства за банката по инициативата „Джереми“ за преференциално кредитиране на МСП. Създаване на преференциални кредитни линии за експортно ориентираните производства. Използване офисите на „Български пощи“ ЕАД за създаване клонова мрежа на банката.

3. Преглед на финансовото състояние на държавните дружества и съвместно със синдикатите изработване на необходимите програми за оздравяването им, в т.ч:

  • разработване на дългосрочен план за одържавяване задълженията на „НЕК“ ЕАД /около 2.5 млрд.лв/ и залагане на съответните средства в бюджета за 2014 г., с оглед предотвратяване фалита на дружеството;
  • осигуряване на бюджетни средства за нормалната дейност на БДЖ и търсенето на заем от финансови институции за решаването на дълговия проблем на предприятието и избягване на фалита му;
  • залагане в Бюджет 2014 на необходимите средства за изплащане на дължимата компенсация към „Български пощи“ ЕАД за извършваната от дружеството „универсална пощенска услуга“ (необходими средства – 22.5 млн.лв.);
  • оздравяване на ВМЗ – Сопот;
  • осигуряване на необходимите средства за „Напоителни системи“ ЕАД за извършване на неговата дейност по защита от вредното въздействие на водите общо 29 млн.лн. (от тях 16 млн.лв. дължими от 2011 г. досега).

4. Предприемане на спешни мерки за оздравяване на енергетиката. Освен поетапното оздравяване на НЕК, приоритетно да се търси: преразглеждането на дългосрочните договори за изкупуване на ел. енергия по високи цени – ВЕИ, американски централи; осигуряване на необходимото присъствие на българските ТЕЦ в регулирания пазар (енергийния микс); решаване на проблема с цените на българските въглища; договаряне на дерогация по квотите за въглероден диоксид, с оглед даване на възможност за инвестиции в очистващи инсталации и предотвратяване затварянето на мощности по екологични съображения.

5. Изработване на пакет закони с антимонополен и антикорупционен характер. Прекъсване монопола на малко на брой фирми, печелещи по принцип тръжните процедури по ЗОП. Извършване на промени в закона за защита на конкуренцията за осигуряване на равноправно третиране на българските производители от големите търговски вериги. Осигуряване на активност в дейността на държавните регулаторни органи – ДКЕВР, КЗК, КФН и др., както и на ефективен обществен контрол върху качеството на тяхната работа.

6. Недопускане на офшорни фирми до участие в приватизационни, концесионни и процедури по ЗОП.

7. Увеличаване капацитета и разширяване функциите на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия в посока експортно ориентиране на МСП и издигане на ранга й в държавна агенция към МС.

Данъчни мерки

1. Въвеждане на необлагаем минимум при облагане доходите на физическите лица, равен на минималната работна заплата за страната в размер на 340 лв. Мярката ще струва на бюджета около 650 млн.лв. за годината, но ще увеличи нетните месечни доходи от труд на повечето работещи с между 30 и 34 лв.

2. Въвеждане на елементи на семейно подоходно облагане / връщане на процент от платения данък върху дохода (с оглед стимулиране на декларирането на реалните доходи) с високи стимули за първо и по-малки за второ дете.

3. Въвеждане на данък върху финансовите транзакции – предполагаем приходен ефект от 150-200 млн.лв.

4. Повишаване на данъка върху дивидента от сегашните 5 на 10 на сто.

5. Завишаване на данъчните стимули за повишаване квалификацията, допълнителното осигуряване и застраховане.

6. Запазване на стимулите на младите семейства с ипотечни кредити за жилище.

Предложения по бюджет 2014

1. Бюджет 2014 г. да стъпва на принципите:

  • Преразпределение през бюджета – 40% от БВП
  • -Бюджетен дефицит – 2% от БВП

2. Увеличаване годишната квота на необлагаемите ваучери за работническо хранене на 240 млн.лв.

3. Въвеждане на „Ваучери за помощ семейството“ на стойност около 60 милиона лева за година, чрез които да се подпомогнат политиките за създаване на заетост, особено младежка, както и да се обогатят политиките към семействата с деца и зависими членове, нуждаещи се от помощ и грижа.

4. Увеличаване на разходните стандарти за:

  • Финансиране на дете и ученик – с 18%
  • За издръжка на децата в детските ясли и училищното здравеопазване – с 18%
  • За издръжка на заведенията за социални услуги – с 20%. Мярката изисква 35.4 млн. лв.

5. Предвиждане на необходимите средства за оздравяване на НЕК, БДЖ и Български пощи;

6. Увеличаване на гарантирания минимален доход за подпомагане на 75 лв. Преразглеждане политиките на целево енергийно подпомагане, с оглед увеличаване от 350 на 500 квтч. ел. енергията, както и въвеждане на целева помощ за потребление на вода.

7. В Закона за Бюджет 2014 г. да се уреди правото на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация на парични средства за представително облекло, както това е уредено за държавните служители.

Допълнително напомняме за нашето предложение за изплащане на еднократна компенсаторна добавка към най-ниските размери пенсии (до 200 лв. вкл.) до края на ноември 2013 г. от бюджета за тази година.

IV. ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Състоянието на фондовете на ДОО, икономическите и демографски предизвикателства налагат предприемането на решителни и амбициозни мерки за постепенна финансова стабилизация на защитната система, за да може тя да изпълнява адекватно своите функции. Важно е мерките и действията, не само да се вписват в целите и възможностите на системата, но да се държи сметка за нейната перспектива, реформиране и ангажиментите на страната за ефективна битка за ограничаване и изкореняване на бедността.

1. С оглед важността на развитието на пенсионната реформа за гарантиране на здравословни публични финанси и дългосрочна финансова стабилност на системата НЕЗАБАВНО да се поканят социалните партньори и се пристъпи към преглед и преоценка на финансовите ефекти в краткосрочен и средносрочен план на мерките в Националното споразумение;

2. Незабавно придвижване на законопроекта за криминализиране укриването на задължения за плащане на осигурителни вноски ( очаквани приходи от дисциплиниране на субектите около 200 млн.лв.);

3. Въвеждане здравна осигурителна вноска върху доходи от собственост и други подобни източници за лица, които нямат доходи от труд и не са задължени да се осигуряват на друго основание (не са работещи, не са социално слаби, не са самонаети и пр.);

4. Увеличаване минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи персонал във всички дейности, в които няма споразумение между социалните партньори със средния процент увеличение, постигнат при договарянето – 2,5 на сто (ефект за приходите на системата около 30 млн.лв. т.ч. при МРЗ от 340 лв.);

5. Увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с 1%, с оглед постепенно възстановяване загубите от намаленията от предходни години (допълнителен приход около 190 млн.лв.);

6. Установяване на вноската за фонд безработица на 2 на сто (допълнителен приход не по-малко от 190 мл.лв.);

7. Увеличение на минималната работна заплата (тя и минимален осигурителен доход за най-ниско квалифицираните групи персонал) от 310 на 340 лв. (ефект за приходите на бюджета на ДОО около 8,9 млн.лв.);

8. Възстановяване захранването с вноска – 0,1% на администрирания от НОИ Фонд за гарантиране вземанията на работниците – сегашната ситуация на практика облагодетелства предприятия, които не се участвали във финансирането на този фонд;

9. Увеличаване на минималния среднодневен размер на обезщетението за
безработица от 7,20 на 9,00 лв. (около 35 млн.лв. допълнително, при запазване броя на безработните на ниво от 2013 г. за сметка на допълнителните приходи на фонда от 190 млн.);

10. Гарантиране правото на обезщетение за безработица в минимален размер и за срок от 4 месеца на заетите на сезонна и друга кратковременна работа при 6 месечен минимален период на осигуряване ( или 9 от последните 24 месеца). Мярката ще засегне 40-42 хил. лица и ще струва не повече от 5 млн.лв. за годината;

11. Преустановяване нарастването на пенсионната възраст за заетите в масовата трета категория, до постигането на консенсус между социалните партньори по принципното съдържание на Националното споразумение от ноември 2010 г. и развитие на мерките в него;

12. Въвеждане пенсионна възраст за всички категории заети лица и разрешаване проблемите на ранното пенсиониране на заетите в първа и втора категория труд единствено с оглед осигурителния принос на лицата;

13. Осъвременяване на пенсиите в 2014 г. с 50 % от инфлацията за предходната година и 50 % от ръста на средния осигурителен доход за същия период (около 28 млн.лв. разлика, спрямо осъвременяването само с инфлация). Определяне максималния размер на пенсиите, съобразно ръста на максималния осигурителен доход (от 2200 на 2500 лв.);

14. Преразглеждане на нормативната уредба на управлението на Сребърния фонд и реда и начина за инвестиране на неговите активи и за използване на натрупаните средства.

V. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

КНСБ констатира, че е налице дефицит по отношение практиката на прилагане на законодателството, контрола и санкциите при нарушаване или отнемане на трудови, социални и фундаментални права на гражданите. Считаме, че са наложителни редица законови изменения, дори в най-висшия закон на страната – Конституцията, за да бъдат уредени по подобаващ начин прававата на гражданите. В рамките на 2014 г. искаме да бъдат извършени следните допълнения и изменения в нормативни актове.

1. Да се гарантира изплащането на заработени трудови възнаграждения, с оглед формулираното конституционното право (чл.48, ал.5 от Конституцията на Република България) на “..заплащане, съответстващо на извършената работа ...“. За целта да се допълнят и изменят текстове:

  • в Кодекса на труда (чл.245 от КТ). В КТ да се създаде правна норма, с която при невъзможност на юридическото лице да поеме задължения при неизплатени заплати, то да се поема съразмерно и пропорционално от собствениците на юридическото лице;
  • в Гражданско-процесуалния кодекс (чл.417 от ГПК);
  • в Търговския закон (текстове, даващи право на работници да искат от съда обявяване на несъстоятелност на работодателя и въвеждане на нов ред на неудовлетворените кредитори);
  • в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите да се създаде нова хипотеза – финансова криза, при която да може да се изплащат суми от създадения със закона фонд;
  • в Наказателния кодекс да се създаде текст, предвиждащ наказателна отговорност за длъжностни лица, които осъществяват закононарушения, свързани с конституционното право за изплащане на трудовите възнаграждения;
  • пак там да се създаде и текст, предвиждащ наказателна отговорност за закононарушения, свързани с изграждането и действието на осигурителните системи и конституционното право на обществено и здравно осигуряване;
  • с промените в Закона за обществените поръчки да се гарантира, че няма да бъдат допуснати до тръжните процедури фирми с неизплатени работни заплати и неспазени клаузи по колективен трудов договор. Към подизпълнителите да бъдат прилагани същите изисквания.

2. Гарантиране правото на сдружаване, вкл. и на синдикални организации, като се допълни Наказателния кодекс и се търси наказателна отговорност на лицата, които пречат на гражданите, на работниците и служителите (включително и на държавните служители), да упражняват правото си на сдружаване (вкл. и на сдружаване в професионални организации).

3. Да се насърчи и развие правната рамка на колективното трудово договаряне, като изрично се уреди в Закона за държавния служител правото на колективно договаряне за държавните служители. В тази връзка да се ратифицират: Конвенция № 154 на МОТ за насърчаване на колективното трудово договаряне и Конвенция № 189 за домашните работници.

4. Усъвършенствуване на нормативната уредба на колективните действия за защита на интересите на работниците/служителите чрез: гарантиране правото на стачка за защита на социални и икономически интереси, регламентиране на национални и отраслови/браншови стачни действия, гарантиране на правото на ефективни стачни действия на държавните служители, издигане статута, ролята и мястото на Националния институт за помирение и арбитраж.

5. Да се даде възможност на представителните синдикални и работодателски организации, по тяхна инициатива, или по искане на държавата, чрез двустранни споразумения да се уреждат въпроси, свързани с предмета на сътрудничеството по чл.3 от Кодекса на труда, като държавата поема задължението правно-нормативно да ги уреди и гарантира. В тази връзка да бъдат приети, вече одобрени от представителните работодателски и синдикални организации, текстове, насочени към усъвършенстване и развитие на двустранния и тристранен диалог и сътрудничество.

7 октомври 2013 г.


ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ

www.knsb-bg.org/index.php
 


 

btvnews.bg/video/

Предстои
тежка есен
на социални бунтове ТУК

image


Тагове:   искания,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aidasv
Категория: Други
Прочетен: 2619962
Постинги: 1607
Коментари: 1245
Гласове: 22756