Политическият морал - мит или реалност?

Или как старите лъвове в политиката бяха измамени от младите лисици

Ст.н.с. д-р Паньо Данев

Преди години, когато разгръщах страниците на една книга, попаднах на любопитни резултати от социологическо проучване на общественото мнение, извършено от Института "Галъп" в САЩ. На въпроса: "Искате ли вашият син, след като завърши образованието си, да стане професионален политик?" мнозина от анкетираните американци мотивират отрицателния си отговор по два начина - според първия - "В политиката има най-много мошеници, аморални, продажни, разложени хора; няма честна политика", и според втория - "В политиката дори добрият човек става мошеник". Мнозинството от хората открито изразяват отвращението си от нея и определят накратко основната й същност така: "Политиката - това е помийна яма!"
Не зная как другите граждани на изстрадалото ни отечество се чувстваха в онези дни, когато станаха свидетели на поредния политически спектакъл, наречен "Вот на недоверие", но лично аз имах неприятното усещане, че

от парламентарната зала блика нетърпима миризма

и мръсотия. Тя идваше от устата на мнозина депутати и министри, запълваше ефира и заливаше затрупаните в дълбока снежна белота селища на България. А там, вперили тревожен поглед в телевизионния екран, много наши обикновени сънародници сигурно си задаваха такива въпроси: "Това ли са нашите народни избраници?", "Това ли е новият морал?", "Това ли е дневният ред на обществото ни?"...

Българският парламент отново се размина с очакванията и вълненията на народа. Той стана арена на безпринципни политически борби за властови позиции и то на всяка цена, и с всички средства. Застрашени са нравствените основи на функционирането на политическия живот у нас, ако действията на групата депутати от "Новото време" се приемат за мяра на лидерско поведение, за принципи в политиката. Нещо повече: има опасност от ново и то българско издание на политическия макиавелизъм, който е несъвместим с ценностите на ХХI век.
За какво по-конкретно става въпрос?
Още през ХVI век италианският държавник и писател Николо Макиавели (1469-1527 г.) в своята книга "Князът" издига езуитската теза: "Целта оправдава средствата", т.е. поставените в политиката цели могат да бъдат постигнати с аморални средства. Според него в политиката може и трябва да има лицемерие, лъжа и измама. В зависимост от обстоятелствата тя може да приеме образа и на "лисица", и на "лъв". "От лисицата - поучава Макиавели - князът ще научи да подушва клопките, а от лъва - да не се бои от вълците". Това обективно води до противопоставяне на морала и политиката, тъй като техните закони са "несъвместими", до освобождаване на политиката от всякакви морални съображения.
Проблемът за морала в политиката е толкова стародавен, колкото и самата политика като особен, висш вид социална практика. Политиката е едно от най-сложните обществени явления. Айнщайн обичаше да напомня, че политиката е по-сложна от физиката, а много видни мислители от Аристотел до наши дни я определят като наука и изкуство. Политиката не е призвание и дейност на аматьори, а на образовани и можещи личности с безсъмнена нравствена чистота. В крайна сметка политиката

изразява не само икономическите интереси на хората,

но и обхваща въпросите на държавното управление, на отношенията между държавите, класите, партиите, и най-важното - на средствата за постигане на политическите цели. Въпросът за избора на средствата и методите на политическа борба винаги е бил и си остава нравствен; това е въпрос на политически морал.
Историята на моралното и политическо превъплъщение на "нововремци" е повече от банална: "Бунт" срещу своята "майка-хранилница" НДСВ и царят (без който младите носители на "новия морал" никога нямаше да седнат на депутатските банки); съюз със своите политически противници - т.нар. обединена опозиция (БСП, ДСБ, ОДС и БЗНС-НС) за съвместни действия за сваляне от власт на парламентарния шеф и на правителството. И изведнъж пълен обратен ход - отказ от подписите в споразумението, отново в прегръдките на старата майка. Този кратък и напрегнат отрязък от време между падането на проф. Герджиков и вота на недоверие към правителството с право може да се нарече

"седмица на голямата политическа измама".

Ако старият италианец Макиавели беше жив днес, той навярно би похвалил насърчително своите млади български ученици за голямото им старание в усвояването на уроците му по политика. А към лидерите на опозиционните партии би отправил укорителен взор: "Как е възможно, вие, старите и опитни "лъвове", да бъдете измамени толкова лесно от младите "лисици" в политиката?" Но когато фактите говорят, не само боговете немеят, но и политиците трябва да замълчат. Очевидно лидерите на БСП, СДС, ДСБ и БЗНС-НС не са натрупали още достатъчен исторически опит: всяко сдружение с "лисици" в политиката крие големи рискове и морални загуби.
Сега много политически анализатори определят действията на групата депутати от "Новото време" като "гъвкава", "хитра" и дори "печеливша" политика. Те отвоюваха за себе си нов политически статут - "равноправен коалиционен партньор" на НДСВ и ДПС и едно министерско кресло - това на Мирослав Севлиевски. Вероятно ще се борят и за съвместно участие в предстоящите парламентарни избори. В политическия живот обаче критериите - кой какво е спечелил или кой кого е надхитрил не се определят и не произтичат само от видимите резултати на текущия политически момент. Политиката е най-динамичната, най-бързо променящата се сфера на обществения живот; истинските резултати идват по-късно от дейността, от борбата за тях. В политиката

движението по йерархическата спирала на властта е най-илюзорно:

когато мислиш, че се движиш "нагоре", в действителност, вече си тръгнал "надолу", към политическото дъно.
В контекста на тези закономерности интересно е да проследим какво и докога ще бъде доверието на НДСВ към "Новото време" като имаме предвид, че премиерът Сакскобургготски е доказал завидна политическа памет. Ще прости ли на "нововремци" за острите критики на парламента и на правителството, за главата на парламентарния шеф?... И най-важното - за движението им с опасна скорост по "омагьосания кръг" на лъжите и мимолетните политически споразумения с опозицията?! По принцип измамата в политиката трудно се забравя и прощава, защото може да се повтори. Компромисите в политиката не трябва да прескачат онази невидима, вътрешна граница, наречена морал, която гарантира вярната посока на всяка човешка дейност. Когато се премине тази граница, политиката, по сполучливия израз на Бай Ганьо, се превръща в "алъш-вериш", в "келепир".
На съвременния етап всички родни политици обичат да се хвалят за приноса си в трасирането на все по-сигурния път на България към ЕС. Но се забравя или подценява въпросът, че високите европейски критерии се отнасят не само за икономическото развитие на страната, но и за политическите отношения. В тази сфера предстои решаването на

най-важната задача: да се прогони "байганьовщината"

в политиката и да се повиши моралната отговорност на политиците. Така ще се преодолее прословутият "балкански политически манталитет", който като "дамоклев меч" тегне върху нашенската действителност и пречи за развитието на консенсуалното мислене на политиците ни.
В очите на народа днес много от тях имат неособена привлекателна "морална физиономия". И това е обяснимо. Онзи политик, който сам нарушава юридическите и нравствените норми на обществото няма моралното право да изисква от другите да ги спазват. Практиката показва, че всяко нарушаване на общоприетите норми "отгоре" бързо резонира "надолу" и нанася непоправими "морални щети" на хората. Какъв политически и морален авторитет могат да имат онези министри и други висши държавни служители, които злоупотребиха с властта, закупвайки си големи жилища на безценица? За какви европейски критерии към трудовата дисциплина могат да говорят пред избирателите си и депутатите, които рядко присъстват на заседанията на парламента или, ако са там - гласуват с чужди карти?
Някои министри и политически лидери така

здраво са "вкопчени" във властта,

че не могат дори да си представят, че ще се разделят с нея. В името на високия служебен статус и на привилегиите те стоически понасят всичко - не само явното неодобрение и враждебност на народа, но и ругатни, и унижения. В лексикона на мнозина от тях са непознати словосъчетанията като "поема политическа отговорност", "поема лична вина" за повтарящи се провали в ръководния сектор.
Човечеството познава такива времена, когато стойностни люде са излизали на дуел с открити гърди и дори са падали простреляни от ръката на злословци, защитавайки поругана чест и човешко достойнство... Може би е дошло време да заговорим за рицарското достойнство и на българския политик. Впрочем това явление е отдавна познато на цивилизования свят, на страните с развита демокрация. Ще припомним как прославеният генерал Шарл де Гол прекрати своята дългогодишна и то много успешна политическа кариера, за да помогне за разрешаването на политическа криза, сам поиска вот на доверие от парламента и след като не го получи, с гордо вдигната глава се оттегли.
По всичко изглежда такъв рицарски жест на достоен политик не може да се случи в България!
На фона на тази тъжна социално-политическа и морална панорама на съвременната българска действителност лидерите на БСП и на другите партии от опозицията не трябва да съжаляват за провала на прословутото вече споразумение с "Новото време". С такива партньори не се завоюват високи политически хоризонти, не се решават реалните проблеми на народа. Но... все пак остава горчивината от натрапващия се извод: ценностите на политическия морал са все още мит, а не очаквана реалност в обществено-политическия живот на България.

11.03.2005