Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2011 22:45 - Дестинация – Бузеску
Автор: aidasv Категория: Туризъм   
Прочетен: 2990 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 11.05.2011 23:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дестинация – Бузеску

imageВ международния ден на ромите публикуваме материал, разказващ за едно от най – интересните места населявани от  тях – румънското село Бузеску, посетено от журналистката Мариана Христова.

В румънско циганско село на 100-тина км северозападно от Русе, с уникално кичозна архитектура. Тук живеят циганските барони на Румъния и май се състезават колко гръцки колони, кули като на будистки храмове и крещящи цветове могат да съчетаят върху фасадите на къщите си. Всъщност най-съществено е мястото – на първи ред са 3-4 етажни палати, натруфени като сватбени торти; на втори сградите са само на по 2 ката, а в покрайнините на селото живеят възрастни румънци в обикновени къщурки. За последния свободен терен на главната улица спорят няколко фамилии, като предлагат на собственика над 350 000 евро.

Въпросните барони забогатели от изработка на медни казани, както сами твърдят, но дискретно не споменават откъде се сдобиват с материала. Важното е, че си плащат редовно данъците и не взимат социални помощи от държавата – под достойнството им е. Селата наоколо са също предимно цигански, но в Бузеску е хайлайфът и се отличава коренно. Мъжете ходят с черни костюми, широкополи шапки и карат лъскави мерцедеси, жените непрекъснато метат пред къщите, а цялото място е културологичен феномен, откъдето и да го погледнеш

imageспане

В самото село няма къде, освен ако не се сприятелиш с някой барон, който да те приюти в палата си. В най-близкият град Александрия има един-единствен приличен хотел на центъра, казва се Parc и двойна стая излиза към 80 лв. Спокойно можеш да спиш и в Русе в къща за гости срещу 15-20 лв. – оттам до Бузеску са към 90 км и не е далеч за еднодневна разходка

хапване

Ресторанти също няма. Пред всяка втора къща обаче е опъната богата трапеза направо на тротоара, на която циганит ядат, пият и се веселят като на сватба. В дясно на влизане откъм Гюргево има нещо като открита кръчма със скара, където купонясват по-бедните с триетажни къщи на задните улички. Престраши се и опитай от техните кебапчета – може пък да ти излезе късмета с някоя булка или да спечелиш на „тука има, тука нема”

imageне е за изпускане

Всяка къща си е забележителност, макар че „архитектите” им определено са гледали един от друг. Най-много ни впечатли една бяла с огромни кули пагоди, външни стълби между балконите и задължителното пране на парапета. Често повтарящ се елемент са овални прозорчета с фина черна дограма като на автобус икарус; задължителни са още белият мрамор и ламаринените огради с ефектен отблясък на слънчева светлина. В единия край на селото има църква с приличен вид, а точно срещу нея се извисява нещо като мавзолей. Ако си много любопитен, пробвай да влезеш в някоя от къщите, но най-вероятно ще ти поискат пари

imageдобре е да се знае

Гергьовден е добър повод да отидеш до Бузеску. Тогава циганите празнуват техния Едерлез – символично изпращат зимата и посрещат лятото. Ритуалът повелява, че в нощта на 5 срещу 6 май децата под една година се крадат от къщите им, като родителите им ги дават без съпротивление, но само на близки хора. После си ги откупуват обратно заедно агне, което ще бъде повод за гуляй и събиране на цялата рода. Децата се кичат с върби, за да са живи като клоните и здрави като ствола на дървото, кючеците се вихрят до зори, а между музикантите можеш да чуеш истински виртуози

как се стига

Само с кола – румънският междуселски транспорт е абсолютно несигурен вариант. Хващаш магистрала Хемус и на Ябланица отбиваш за Русе. Минаваш Дунав мост, след което не продължаваш по главния път за Букурещ, а свиваш на ляво и влизаш в Гюргево. Ако нямаш карта на Румъния, задължително си купи и тръгни в посока Александрия като избереш по-дългия път през Зимничеа. Минава през куп села и е целият в дупки, но е сто пъти по-добър от краткия, който е черен, в един момент свършва и те прекарва през някакво блато. Бузеску е на 8 км след Александрия в посока Рошиори де Веде

Мариана Христова

www.gabrovonews.bg/news/8925/


В Румъния има и щастливи роми  

16 Ноември 2007

АФП / БТА  

image Ограда, подобна на тази, струва около 30 000 евро. Ако някой иска да разгледа къщата, може да го направи срещу 50 евро. Снимка: maccusfoto.nl

“Щастливи сме тук, защо да ходим да работим в чужбина?” Далеч от скандала, предизвикан от убийството на италианка, за което е заподозрян млад румънец от ромски произход, ромите в Бузеску (Южна Румъния) отказват да емигрират. Те обаче пазят дискретност за източника на благосъстоянието си.

Внушителните постройки от двете страни на главната улица, напомнящи азиатски пагоди или гръцки храмове, според вкуса на собственика, свидетелстват за благоденствие, което контрастира с бедността, в която живее основната част от това малцинство, наброяващо около 1,5 милиона души.

“Изработваме медни казани, ето откъде идват парите ни”, казва Костица, 67-годишен. “Ние не сме крадци като тези, които заминаха за Италия”, добавя той. Около хиляда жители на селото са емигрирали през последните години, главно в Испания. Сред тях има само “двама или трима роми, останалите са румънци”, посочва Войку Гамбашу, секретар на кметството.

Марин Стойка, 70-годишен, със златен близо килограмов кръст на врата заявява, че не му липсва нищо и кани минувачите да се полюбуват на интериора на неговата вила. “Ще ви струва само 50 евро, но си заслужава”, уверява той.
Как ромите от Бузеску са успели да забогатеят? “Ето това е въпросът!”, възкликва Гамбашу. “Те купуват и препродават, главно старо желязо, това е всичко, което се знае. Но сме щастливи, че при нас няма скандали, нито конфликти между цигани и румънци”, казва той.

image Главната улица на град Бузеску. Ромите тук отказват да емигрират и строят палати, като не издават източниците на доходите си. Снимка: muosz.hu

“Ромите в Бузеску са горди, те никога не биха поискали социални помощи от кметството. Освен това, има нещо като съревнование между тях, всеки иска да впечатли съседите си със своята къща или кола”, добавя той. “Най-важното е мястото на къщата. Така за последния наличен терен на главната улица спорят няколко фамилии, които предлагат на собственика над 350 000 евро”, обяснява служителят от кметството.

Жоржета, облечена с халат и по пантофи, мете тротоара пред двуетажната си вила. “Когато я построихме през 1996 година, тя беше сред най-големите тук”, казва Жоржета сякаш, за да се извини за “поостарелия” вид на къщата на фона на съседните “палати”, покрити с бял мрамор и с иноксови огради, блестящи на слънцето. “Такава ограда струва 30 000 евро”, казва Гамбашу.

Властите обаче са доволни, че ромите си плащат данъците, което им позволява да дават социални помощи на най-бедните семейства. Още едно основание да не се стремят да узнаят повече за източника на техните доходи.
“Всички знаят как тези милионери си изкарват парите. Полицаите също знаят, но не казват нищо. Иначе как щяха да построят собствените си вили?”, твърди 40-годишна жена, която предпочита да не казва името си. “Не искам да имам неприятности”, казва тя, преди да влезе в скромната си къща от червени тухли в покрайнините на селото.

e-vestnik.bg/2696


Тагове:   Румъния,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aidasv
Категория: Други
Прочетен: 3012364
Постинги: 1607
Коментари: 1245
Гласове: 22779