СНАЙПЕР-БГ .By admin on март 8th, 2011

Милиардер-бездомник, премиер, чиято дъщеря продава сандвичи в „Макдоналдс“, куче, което си купи вилата на Мадона в Маями – ето кои са героите в класацията на списание Forbes за най-ексцентричните богаташи на планетата.

Без дом

Милиардерът Никълъс Бергруен не притежава никакви имоти, защото е загубил интерес в притежанието на каквото и да било – освен на пари. Според Forbes през 2010 г. неговото състояние възлиза на 2.2 млрд. долара.

Когато станал на 46 години, Бергруен решил, че имотите не представляват интерес за него и дори са бреме. Продал апартамента си в Ню Йорк, имението във Флорида, както и единствената си кола.

Студентски години

Премиерът на Тайланд Таксин Шинаватра пък накарал дъщеря си, която е студентка, да работи в „Макдоналдс“, за да усети  стойността на парите. Шинаватра казва, че самият той е работил в KFC, докато е бил студент в САЩ.

По думите на шефа на „Макдоналдс“ за Тайланд премиерът сам отишъл при него и го помолил да даде работа на дъщеря му: „Каза ми да не я третирам по-различно от останалите служители“, уверява той.

Експериментаторът

През 1980 г. милионерът Робърт Кларк Греъм решил да отвори банка за сперма, в която да складира генетичен материал на Нобелови лауреати с цел създаване на суперраса. Той събирал материала в банка в Сан Диего. Тъй като нямало много желаещи за донори сред лауреатите, а и повечето били на възраст и не се знаело колко качествена ще е спермата, той решил да разшири критериите. Донорите трябвало да имат висок коефициент на интелигентност, да имат семейства, а по-късно той решил да приема и спортисти.

През 1983 г. Греъм се похвалил, че пази генетичния материал на трима Нобелови лауреати.

Банката за сперма затваря през 1999 г. след смъртта на Греъм. От нея са направени 229 бебета (макар нито едно да не е от материал на тримата Нобелови лауреати).

Парите не те правят щастлив

Израсналият в бедно семейство Карл Рабедер мислел, че ако е богат, ще бъде по-щастлив. Когато забогатял обаче, разбрал, че парите не носят щастие. За това решил да раздаде 3-те милиона паунда, които притежавал, до последното пени. Той продал и вилата си в Алпите, както и имението си във Франция и се преместил в малка планинска къща в Инсбрук.

snaiper-bg.net/2011/03/bogatashi-razdavat-parite-si-kato-za-svetovno-vizhte-kak/

Кога богатството и почестите са срамни според Конфуций

By admin on ноември 11th, 2011

 

Пред тази публика пя Гена Димитрова

 

В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А  в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни!

Конфуций, 551-479 г. преди новата ера

Взрив от възторг, равен по силата на космическия, от който се ражда цялата Вселена. Такава беше всеобщата експлозия на радост в България на 10 ноември 1989 г.И не само на тази дата, и не само в първите седмици след като несменяемият бай Тошо все пак се оказа сменен. Хиляди плакаха, на площада пред „Свети Александър Невски”. А останалите, които бяха далече от София, си бършеха сълзите пред телевизорите, когато милиони за първи път прегракваха, докато викаха: свобода и демокрация! И когато Гена Димитрова (Бог да я прости) пя „Мила родино” по начин, заради който можеш да се разплачеш и 22 години по-късно.

На следващите митинги хората зарязваха работа и домове и заминаваха за София, за да могат да викат на воля сладките думи Свобода и Демокрация. Същото ставаше и в другите големи градове. И не просто ги викаха – тези думи бяха станали част от естеството ни, те бяха витамините във въздуха, те бяха допингът, които вдишвахме заедно с кислорода след 45 мършави години.

 

Вярвахме, че се слага завинаги край на ограбването на хората, които трябваше да построят фалшивия комунизъм с цената на десетилетия унизителна мизерия. Вярвахме, че най-сетне трудът на умните и можещите ще бъде забелязан, а не мачкан както преди, и те ще си получат заслуженото. И ще направят България Швейцария на Балканите. Не стана…

И сега интригантите, Остап Бендеровците, некадърните, живеят по-добре от кадърните. И сега от политика в България се забогатява, докато в някои стари демокрации да си политик съвсем не е най-доходоносната работа. И сега, също както при социализма „за кокошка – няма прошка, за милиони – няма закони”.

Защо в България истинската промяна не се състоя? Причината май ще се окаже проста: защото я направиха децата на дъртата комунистическа номенклатура. А те я направиха,  защото вятърът на промяната в Европа беше станал ураганен и ако тръгнеха срещу него, щяха да бъдат пометени, но наистина. Не както сега – на ужким.

Направиха я, за да продължат да изгребват каймака на брутния вътрешен продукт на държавата за себе си. Пък и бяха добре подготвени – децата на дъртата номенклатура учеха без конкурси в елитните езикови гимназии, докато повечето от останалите не можеха да припарят дори до оградите на тези училища. Те учеха в най-добрите задгранични университети. Другите знаеха, че това може да им се случи в някой следващ живот. Въобще – бяха подготвени. И знаеха какво и как да направят.

И как само манипулираха обществото – чрез нечестни закони, чрез купени избори! И какво ми се правят на ощипани моми сега – за търговията в чудовищни размери на последните избори става дума. Че това е практика от зората на българската псевдо демокрация. Съвсем в началото бяха кебапчетата и биричката, много скоро след това дойде и кешът. Който трябваше, добре го знаеше и се възползваше от тарифата на съответната година.

Един факт: През 1993 г. на парламентарните избори коалицията на покойния вече д-р Петър Дертлиев спечели 1 МИЛИОН и 300 ХИЛЯДИ гласове. И НЕ УСПЯ ДА ВКАРА НИТО ЕДИН ДЕПУТАТ В ПАРЛАМЕНТА!

Коментарът е повече от излишен.

Разбира се, някои неща станаха: например при Тато ако си роден на село и ако някой партиен велможа не благоволи да ти позволи да живееш в града – на село си умираш. Няма значение какво образование имаш и къде можеш да се реализираш. Кой да живее в Пловдив, София и т.н., решаваше партията майка. Падна Берлинската стена, която опасваше България и която не позволяваше да отскочиш дори до Одрин или Скопие. Друг е въпросът, че поради бедност, тази стена сега е по-висока от Берлинската за много българи, отколкото преди. Падна политическата цензура в медиите, но това не е никакъв повод за радост, защото тя беше заменена с икономическа цензура – също толкова безмилостна и арогантна като предишната.

Падна унизителният ергенски данък. Затова пък сега ти съдират кожите по други законни начини – примерно плащаш си здравните осигуровки, но се пиши умрял, ако имаш сериозен здравословен проблем, а джобовете ти са празни. Бачкаш до отмала, а при двама работещи в едно домакинство, не можеш да си покриваш сметките за парн, ток и вода.

И тогава и сега контрастът между бедните и богатите беше очевиден, сега само дето е по-драстичен. Ако не бяха китайските стоки досега в демокрацията милиони българи щяха да изглеждат като клошари…

Ето затова 1 милион българи вече живеят и работят зад граница – явно по света има и капитализъм и с по-човешко лице. Скоро ще станат и два милиона. И така нататък, и така нататък…

И каква стана тя толкова годинигодини по-късно? От роби на социалиЪма се превърнахме в роби на капиталиЪма. Няма демокрация в България. Всичко е псевдо! Има виновни за това и то не един. От едната страна са алчните и  подкупни политици и управници, които не знаят насита. От другата страна – народът.

Българите наистина сме тъпи овце. А в същото време не можем да работим в екип – колективно не сме способни да направим нищо свястно.

Хак да ни е…

Автор: Елена Емануилова

snaiper-bg.net/2011/11/koga-bogatstvoto-i-pochestite-sa-sramni-spored-konfutsij/

Точен и обективен анализ!...