chara.blog.bg/politika/2013/08/09/inj-ivan-ivanov-shte-ima-stresirashti-fakti-za-cenata-na-vod.1137908

     Защо да има помощи за електроенергия, а да няма за вода, пита председателят на Българската асоциация по водите

Иван Иванов е завършил Френската гимназия в София и Химико-технологичния университет със специализация във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC), Тулуза. Магистър по бизнес администрация (MBA) от Франкофонския институт по администрация и управление в София и от Американския университет в Благоевград. Във ВиК сектора е от 1999 г. Работил е във френската компания Lyonaisse des eaux по проекти, свързани с управление на процеси и активи във водоснабдяването на Париж, както и за "Софийска вода" АД. От 2012 г. е председател на Българската асоциация по водите (БАВ), а от 2013 г. и изпълнителен директор на Сдружение "Индустриален клъстър подземна инфраструктура".

- Инж. Иванов, как изглежда ситуацията в отрасъл "Водоснабдяване" от позицията на Българската асоциация по водите?
- Водоснабдяването е между онези отрасли, които най-бавно се реформират понеже има силно социално влияние. Политиците се страхуват да правят радикални стъпки, заради потенциален риск от социално напрежение. От няколко години има осъзната нужда да се правят реформи. Те се започват, но никога не приключват. Сега обаче сме стигнали до момент, в който обстоятелствата ни притискат от две страни. Едната е, че ако не се направи нещо, ситуацията по места е такава, че водоснабдителната система ще се разпадне, защото голяма част от водопроводите - над 70% са от етернит, материал, който не е дълготраен и са строени преди 30 г. Те трябва да бъдат спешно подменени. В същото време нямаме канализация, няма пречиствателни станции за отпадъчни води. Те трябва да бъдат изградени понеже имаме договорка с ЕС.

- Ние сякаш изпуснахме сроковете на тези договорки?
- Вече изпускаме сроковете, да. Второто обстоятелство, което ни притиска е точно това финансово съдействие, което получаваме от ЕС. От там казват: ние даваме средства, но искаме да сме сигурни, че след като бъдат вложени няма да се стигне пак до същата ситуация и след един цикъл от няколко години да искате пари за нещо, което вече сме финансирали, т.е. ние трябва да осигурим устойчивост на системата и да гарантираме  възвращаемост на инвестициите. В този смисъл, според мен, може да се каже, че започна реформа през 2009 г., но пак с голямо желание и бавни темпове.

- В интервю от края на 2012 г. казвате, че 2013 г. ще е от особено значение за развитието на водния сектор. Защо?
- МОСВ в желанието си да осигури среда за успешно усвояване на средствата, оформи проект съвместно с МРРБ на стойност 16 млн.лв., в който са записани основните промени в нормативните актове, които трябва да се случат. Срокът на този проект е до края на 2013 г. Ако станат факт, това ще е голяма крачка напред. С промяната в управлението някои неща може и да не се случат както са заложени, но със сигурност  процесите няма да бъдат спрени, както стана преди, защото неизпълнението на този проект означава най-малкото да загубим 16 млн.лв. Последните промени в Закона за водите сочат, че сегашното управление на държавата осъзнава колко спешно трябва да се реформира отрасъла.

- В публичното пространство има обвинения, че от 2009 г. нищо не е направено и заради това сега се наложи парламентът спешно да приеме промени в Закона за водите.
- Нищо не е правено, е много крайно твърдение. Факт е обаче, че нищо не бе направено спрямо конкретния член от закона, отнасящ се до изваждането на публичните активи от баланса на ВиК-тата и прехвърлянето им на общините. Тогава пак се бързаше, записа се един текст, но никой не беше мислил как на практика ще се реализира. С промяната от тези дни беше допълнен механизма, по който ще се случва изваждането на активите. Направена е и промяна, за която никой не говори, а според мен тя е съществена и се отнася до отлагането на 5-годишния регулаторен период. Това е периодът, в който всеки ВиК оператор изпълнява 5-годишен бизнес-план.

- И той подлежи на регулация от ДКЕВР?
- Да. Тази година трябваше всички ВиК оператори да договорят бизнес-плановете си за следващите 5 години с ДКЕВР. Това е процес, който в Англия например, където регулирането функционира на високо ниво, отнема години, понеже се навлиза в детайли. Но когато бизнес-планът е одобрен се знае, че това е документът, който ще се изпълнява без компромиси и той ще донесе ползи на всички. Тук за една година трябваше ДКЕВР да гледа 52 бизнес-плана, което практически е невъзможно. Това не се случи. Има и още нещо. Бизнес-плановете трябваше да стъпят на регионалните планове по градове, а те пък не са готови. Към момента се подават бизнес-планове, които не са пълни, което пък дава допълнително основание за отлагане на регулаторния период. Моето очакване беше за отлагане с една година, но се оказа, че става въпрос за две.

- Какво ще се случи през тези две години с ВиК-тата?
- Ще продължим да буксуваме по същия начин както досега. Това е добре за потребителите, защото няма да има голям скок на цените от една страна. От друга обаче означава, че ще продължим да кърпим системата, при това некачествено, понеже няма достатъчно средства.

- Значи ли това, че ще влезем в новия програмен период 2014 - 2020 г. със забавен старт?
- Не. Това са два различни процеса. Свързани са, но са различни. Единият е инвестициите, които ще правят ВиК операторите, а другият е - оперативната програма, управлявана от МОСВ. Там имахме закъснял старт, опитаха се да наваксат предишното управление, давайки доста оптимистични сигнали, но вече се вижда, че няма да сме толкова успешни. Немалко неща се направиха и вече не тръгваме от нулата. Имаме готовност да започнем от първия ден на предстоящия период. Имаме проекти, които са готови, знаем процеса как върви, знаем къде са проблемните точки и е добре да ги коригираме. Ние като асоциация забелязваме къде са конфликтните моменти в управлението на проектите, сигнализираме и настояваме те да бъдат изчистени, напр. кой ще е бенефициентът, кой ще е техническият помощник в изпълнението на проекта. Една от най-големите слабости на текущия процес е, че ВиК операторите са почти изцяло извън него. Те нямат активна роля в усвояването на евросредствата и в управлението на проектите. По места, ако кметовете имат желание ги привличат, на други те са изолирани. Но те са дружествата, които впоследствие ще управляват тези активи и имат най-голям интерес нещата да се случват качествено.

- За какво ще дава пари Европа в следващите 7 години?
- Нека първо кажа, че средствата от Европа по идея трябва да са допълващи, а не основни, както е в момента. И ние разчитаме основно на тях. Голямата битка беше да се вземат пари за водната част на нашия бизнес, но приоритетът на ЕК са канализацията и отпадъчните води, понеже така се постигат екологични цели. Сами по себе си те подобряват качеството на услугата, но са източник и на по-големи разходи на ВиК операторите, респективно - на по-високи цени. Една добре направена инвестиция във водоснабдителната система ще доведе до намаляване на цените, защото състоянието й сега е красноречиво, имаме 80% загуби. На професионален език това са "неотчетени водни количества" т.е. от това, което влиза 80% изчезва. Не всичко са течове. Голяма част са кражби и неизмерени количества. Ако сега аз пиша бизнес план на ВиК оператор ще заложа най-много средства като начало в поставянето на водомери. И то съвременни водомери, дори с дистанционно отчитане. С тях веднага се вдигат фактурираните водни количества, увеличават се приходите и дружествата ще могат да инвестират повече. И разбира се подмяна на водопроводи. Това са двата приоритета.

- В края на миналата година МОСВ прехвърлиха пари, които бяха за водни проекти за покупка на тролейбуси, мотриси. 
- На мен лично ми беше много криво, макар да разбирам логиката, която е продиктувана от натрупаното закъснение. То е вече закъснение в разплащането. Макар с направената промяна пак да се постига екологичен ефект, факт е, че водният сектор губи.  

- Къде е проблемът в това наше несправяне с проектите през приключващия вече програмен период? 

 - Ние нямахме готовност физическа и административна. Когато се отвориха възможностите, трябваше да се направят много проекти. Проектанти нямаше, това е голяма драма. Сега вече се появяват, но е доста трудно. Взеха се дори стари проекти, които се преработиха, но това пък създава сега проблеми, понеже не са точни. Няма данни, върху които проектантите да стъпят, това е една от причините при проектирането да се допускат много грешки. Според мен се допусна и една стратегическа грешка. В началото парите бяха насочени в малките населени места. Сега имаме готови проекти, кметовете са готови. Имат административен капацитет. А има и консултанти, които могат да ги посъветват. Само чакаме да стартира новият програмен период. Аз съм оптимист.

- Какво според вас трябва да се случи до края на тази година като промени в нормативната база, за да няма проблеми през новия период?
- Сега очакваме да излезе стратегията за ВиК сектора, която се готви от Световната банка. Нека не я бъркаме със стратегията за водите, която се прие и която се отнася общо до водния ресурс. Новият документ ще изнесе стресиращи факти за това, колко трябва да е цената на водата, за да се постигнат необходимите стандарти. Но това трябва да се направи и да се търси решение. Ако не може да се вдига цената на водата, тогава да си понижим критериите. Аз мисля, че винаги има оптимален вариант, в който всички да са доволни, но трябва да има широка дискусия.

- Кога очаквате да се появи някакъв вариант на Стратегията?
- Аз очаквах да се появи още в началото на юни, да не кажа и май. Предполагам, че ще се появи всеки момент. Освен стратегията, нужна е и наредба за изискванията към ВиК операторите. По нея имаше много дискусии. Тя е готова, макар да виждам вече колебания, понеже гилдията скочи и каза, че този документ няма да работи. Не знам дали ще влезе в сила. Важен е и правилникът за работа на асоциациите, т.к. те ще бъдат водещи в управлението на сектора. Сега такъв документ няма и общините не знаят как да действат. Другият процес, който тече и който е важен е описание на активите. Това, което ми липсва много и за което ще продължавам да настоявам е, че не се прави към този момент е специализиран закон за специализирания отрасъл ВиК. Такъв няма. Откакто съм в сектора не съм чул специалст да каже, че не е необходим, но някак не успяваме да стигнем до момента, в който той ще се напише. След Стратегията идва този закон по важност и се надявам догодина, защото тази явно няма да стане, да се наблегне на него. Сега отрасълът се управлява основно от два закона и от една наредба -  Закона за водите, който целият е в кърпежи; Закон ра регулиране на ВиК услугите, който казва ДКЕВР какво да прави и тук има тотално разминаване в комуникацията; и Наредба 4, която е почти със силата на закон, понеже описва взаимоотношенията между оператора и клиентите. Тези три документа могат спокойно да станат базата за един нов закон.

- То всичко не тръгва ли от там, че управлението на водите е разкъсано между 7 министерства и всеки надзирава някаква негова си част?
- Съгласен съм напълно. Моето лично мнение и мнението на много мои колеги, не казвам на всички, защото има нюанси е, че една агенция по водите ще свърши добра работа, защото ще професионализира под някаква форма сектора. И агенциите не са независими от политическо влияние, но там има малко повече професионално поведение - в смисъл директорът ще е експерт със съответните изисквания към него за компетентност и т.н., ще има дирекции с експерти и целенасочена работа в една посока. Сега какво се случва? Идва ново правителство и решава кой да бъде ресорният зам.министър в отрасъл ВиК например. Сега имаме шанс, че той е човек от бранша, но много дълго време не беше така. При една агенция обаче, това е трудно да се случи т.к. там изискванията за заемане на позиция ще са приоритетно за професионална експертиза, а не за политическа принадлежност. Така няма да може да се назначи енергетик например, който да отговаря за водите. Като говорим за професионализиране на отрасъла трябва да споделя каква е най-голямата болка в момента. Сега непрозрачно се сменят управителите на ВиК-тата. Това е неоправдано по начина, по който се случва. Ние от БАВ ще излезем със становище в което ще заявим, че когато има смяна, трябва тя да бъде аргументирана и мотивите да бъдат съобщени на обществото, а назначенията да се случват по процедура, която да даде възможност за състезание на визии за развитие на конкретното дружество. Така и човекът, спечелил конкурса, ще се чувства на мястото си. Не е тайна, че местни политически влиятелни фигури хващат приятел и го назначават за шеф на ВиК. Е, как да работи това дружество? Той дори да е читав, не се отчита пред ресорния си зам.министър, а пред този, който го е назначил. На фона на реформите, които се правят, ако по този начин се продължи с кадруването в системата, трудно ще се оправим. Хората вършат работата, всичко друго е книга. А най-лошото е, че това демотивира вътре служителите.

- Вие казахте, че отлагането на бизнес-плановете с две години ще доведе до по-малко увеличение на цената на вода. Значи считате, че все пак такова увеличение ще има?
- Понеже съм виждал някакъв вариант на проекта за стратегия, за да се направят инвестицийте, които са необходими, цената трябва да скочи до социалния максимум, което не е никак малко. За София е 5 лева. И пак няма да е достатъчно. За много от местата пък трябва да се добавят около 400 млн.лв. на година от държавата. Такова е състоянието. Пак казвам, не трябва да сме максималисти. По-скоро нека видим какво трябва и какво можем да направим. Има и друг подход. Казваме цената ще е такава, с нея може да се направи това и това. Необходимо е държавният регулатор да направи система за сравнителен анализ и да знае различните дейности колко е нормално да струват. Това го нямаме и това е голям пропуск. Когато има такава система за оценка, ценообразуването ще стане по-прозрачно и потребителите ще знаят увеличението на цената за какво точно отива. Звучи елементарно, но не е. В момента всяко увеличение на цената е недобре обяснено. Аз не обвинявам сега регулатора, а работата при предишния му председател. Играех ме си игри. Вие поискайте 5% пък аз ще кажа, че няма да ви дадем нито един, а накрая ще ви дадем 3%. Това подронва доверието и създава усещане за непрозрачност. Ако регулаторът функционира пълноценно, той трябва да има идея каква да е реалната цена още преди да е подадено заявлението от оператора. Ако има някакво социално напрежение по отношение на цената на водата, то може да бъде туширано като се въведат помощи за вода, каквито има за електроенергия. Аз не виждам логика в тази липса. Нали водата е жизнено важен ресурс, без който не можем. Защо да има помощи за ток, а да няма за вода?