Постинг
19.07.2010 17:49 -
Оценка на КНСБ за едногодишното управление на ГЕРБ
Автор: aidasv
Категория: Новини
Прочетен: 1014 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2010 17:51
Прочетен: 1014 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.07.2010 17:51
Оценка на КНСБ за едногодишното управление на ГЕРБ
С идването си на власт правителството на ГЕРБ обяви три главни цели с различен хоризонт на изпълнение:
- Да разработи спешно анти-кризисен пакет от мерки, изпълнението на които да дадат ефект още в началото на 2010 г.
- В средносрочен план България да се подготви за влизането си в ЕРМ-II и да въведе еврото като разплащателна валута.
- В рамките на два последователни мандата (до 2017 г.) страната ни да достигне средноевропейските равнища на доходи и заплати.
За постигането на тези цели правителството декларира провеждането на „разумна фискална политика”, която бе разшифрована, като:
- Запазване и подкрепа на Валутния борд до влизането на страната в ЕВРО-зоната;
- Стабилна банкова система посредством използване на обичайните регулаторни механизми;
- Балансиран бюджет (с нулев дефицит), който да даде по-голяма сигурност на Валутния борд и безпроблемно влизане в „чакалнята на ЕВРО-зоната”;
- Приоритет на постъпленията от косвени данъци (ДДС и акцизи) в приходната част на бюджета;
- Разходната част се доминира от три политически направления – гарантиране на достигнатите социални услуги, ограничаване на държавните разходи и „временно замразяване” на работните заплати.
Антикризисният пакет от 2009 г. не оправда очакванията
След спечелването на изборите правителството прие краткосрочна деветмесечна антикризисна програма 27.07.2009 г. – 27.04.2010 г., като част от заложените мерки бяха по предложение на социалните партньори. Към НСТС бе сформирана антикризисна комисия, която даде своите предложения. По 32 мерки имаше консенсус. Сред по-важните от тях в социален аспект бяха мерки, насочени към подобряване на социалния диалог и оптимизиране на пазара на труда, а именно:
• Създаване на постоянно действаща антикризисна работна група към НСТС с цел разработването на национални антикризисни мерки;
• Периодичен преглед на изпълнението на Националния план за действие по заетостта с оглед неговото структурно преориентиране;
• Изграждане на Единна национална система за търсене и предлагане на работна сила;
• Временно ограничаване на привличането на чуждестранна работна сила от страни, извън ЕС;
• Предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” с ползване на учебна стипендия;
• Създаване на програми за улесняване на трудовата миграция в страната;
• Стартиране на програми, компенсиращи загуба на доход, поради преминаване на непълно време с едновременно извършване на обучение и финансирани от ОП „РЧР”;
• Разширяване на ваучерното хранене с включване и на работещите от бюджетния сектор;
• Разпростиране действието на добри браншови колективни трудови договори;
• Поетапно регламентиране на работата от разстояние, надомната работа, както и работата на Агенции за временна заетост.
• Кандидатстване за помощ от страна на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията;
Не се припознаха някои важни наши предложения, като:
• Обвързване на минималната работна заплата за страната с официалната линия на бедност и със средната работна заплата;
• Увеличаване на обезщетенията при безработица;
• Създаване на специализирани трудови съдилища за по-бързо разрешаване на трудови спорове;
• Защита на безработни семейства, изплащащи ипотечен кредит за единствено жилище.
Голямата част от консенсусните социални мерки се изпълняват. По-съществено забавяне (и до днешна дата) има в старта на Единната система за търсене и предлагане на работна сила и в разширяване на ваучерното хранене, като и двете насоки на действие са особено важни за нас. Ограничаването на вноса на работна сила от трети страни не можа да се осъществи по замисления начин поради спорове с работодателски организации.
В икономическата част програмата залагаше на мерки за устойчивост на финансовата система, мерки за подобряване на бизнес средата и инфраструктурни мерки. Допълнително, специално внимание бе отделено на необходимите действия за по-доброто управление на програмите по европейските фондове.
Липсва специален отчет за степента на постигнатото. Все пак, като най-успешно реализирано намерение може да се отчете запазването на данъчната тежест. В противовес, стремежът за постигане на балансиран бюджет с оглед по-бързото въвеждане на еврото причини задържане на бюджетни плащания към множество фирми, а оттам и изключителни затруднения в тяхната дейност. Не се постигнаха и резултати по отношение усвояването на средствата от еврофондовете, а това не позволи реализацията на повечето инфраструктурни проекти. Продължи да стои остро и проблемът с невъзстановения в срок ДДС.
Като цяло, деветмесечният антрикризисен пакет на правителството не оправда първоначалните надежди. От началото на годината застрашително нарасна бюджетният дефицит - около 1.4 млрд. лв. само за първите два месеца на годината, а в края на м.февруари фискалният резерв в размер от 6.34 млрд. лв. почти достигна своята долна, законово установена граница от 6.3 млрд. лв.
Новата антикризисна програма – продукт на интензивен социален диалог, но с проблеми при реализацията
Очевидно бе, че в условията на изостряща се криза бе крайно необходимо спешното разработване на нова национална антикризисна програма, съгласувана изцяло с работодатели и синдикати. След поредица от заседания на НСТС, в края на март 2010 г. бе изготвен и подписан тристранно Протокол за 59 консенсусни мерки, чиито реализация стартира с Решение № 180 на МС от 01.04.2010г.
В антикризисния пакет бяха възприети важни социални предложения на КНСБ и КТ „Подкрепа”. Между тях са:
• Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри;
• Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа;
• Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез премахване на квотния принцип. Бързо проучване на възможностите за увеличаване броя и обхвата на ваучерите;
• Полагане на усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес – цени на ел. енергия, топлоенергия, природен газ, вода;
• Създаване на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки след съгласуване с БНБ и КФН;
• Финансиране на комплекс от мерки за запазване на заетостта в предприятия със затруднения в своята дейност;
• Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите КТД на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество;
• Отказ от увеличение на здравно-осигурителната вноска;
• Лицата, които не са здравно осигурени на друго основание, да заплащат осигурителни вноски върху доходите от капитал и от собственост;
• Въвеждане на трипартитно управление на НЗОК. Съвместно определяне на конкретните стъпки и етапи на здравната реформа с цел гарантиране на достъпа до качествена здравна грижа. До 31 май 2010 г. да се предложи за обсъждане в НСТС концепция за здравната реформа;
• Увеличаване сумите, изплащани по реда на Закона за гарантиране вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя за 2010 г. от 720 лв. на 1000 лева;
• Създаване задължения на фирмите чрез подписване на анекси към договорите им със съответния възложител, след разплащане от страна на държавата, незабавно да изплатят забавените работни заплати и осигуровки, съгласно изискванията на КТ и КТД.
Допълнително, двата синдиката и работодателите успяха да съгласуват с представителите на правителството редица предложения за развитие на икономиката, увеличаване на бюджетните приходи, укрепване на финансовата дисциплина, увеличаване на финансовия ресурс за реалния сектор. С най-голям планиран ефект за увеличаване на приходите бяха продажбите на квоти за газови емисии по протокола от Киото и продажбата на миноритарни остатъчни държавни дялове. В основата на мерките за възстановяване на финансовата дисциплина бяха бързо изплащане на просрочените бюджетни задължения към фирмите по изпълнение на обществени поръчки, както и възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи. За осигуряване на допълнителен финансов ресурс за реалния сектор в условията на затруднено банково кредитиране беше предвидено увеличаване капитала на Българската банка за развитие, като не по-малко от 60% от привлечените ресурси на банката се насочат към малките и средни предприятия.
С предварителни условия бе прието предложението на правителството за ограничаване с 10% /впоследствие ограничението достигна 20%/ на текущите разходи на министерства, ведомства и агенции. Постигна се компромис тази мярка да не се прилага спрямо социалните и приходните институции, както и спрямо единните разходни стандарти в образованието и социалните грижи. Договорено бе, във ведомствата, които са изпълнили задълженията си по 196 ПМС от 2009 г. за оптимизация на персонала, ограничението да не засяга средствата за работна заплата и други възнаграждения.
Нямаше консенсус по важни наши предложения, като въвеждането на необлагаем минимум; криминализиране деяния на работодателите със системни нарушения на трудовото и осигурително законодателство; разработване на мерки за социална защита на домакинствата, силно засегнати от кризата и обслужващи банкови кредити; използване на официалния праг на бедност като основен критерий за целите на социалното подпомагане; създаване на специализирани трудови съдебни състави и други.
Още в самото начало, реализацията на втория антикризисен пакет се сблъска с редица трудности. Продажбата на газови емисии се оказа невъзможна поради налагането на временна европейска забрана за България. Приватизацията на миноритарни дялове се бави поради нуждата от подготовка. Реализацията на голяма част от мерките не можа да се осъществи веднага поради необходимостта от актуализация на бюджета, промяна в редица закони, както и поради невъзможността промяната в част от законите да се извърши през настоящата година.
Важна мярка, като задържане ръста на цените на енергоносителите, не можа да се реализира поради обективни обстоятелства в съчетание със закъснели управленски действия. Трябваше да се стигне до шоковото 25%-но увеличение на цената на природния газ от 1 юли т.г. и предизвиканото от това средно 12 %-но увеличение цената на топлинната енергия /за София – 19%, за Пловдив – 18%/. Със закъснение, но все пак стартираха действия по предоговаряне на цени с Газпром; премахване на посредници по търговските сделки с вносителя; анализ на нарастването на цената на газа по пътя до крайния потребител и търсене на алтернативни източници на доставка.
Поради неразбирателство с работодателските организации, както и поради пасивното наблюдение на спора от страна на правителството, все още не може да се реализира важна за нас мярка – създаване на механизъм за увеличаване на минималната работната заплата от 1 юли 2010 г
Актуализацията на Бюджет’2010 предизвика много противоречиви коментари
Тя бележи своеобразен финал на едногодишното управление на ГЕРБ. Въпреки различните мнения за необходимостта от актуализация, за нас, а и за болшинството политици и анализатори, тази актуализация бе неизбежна. Очевидно Бюджет’2010 бе приет при силно надценени очаквани приходи. Нещо повече, в него не бяха съобразени налагащите се по-високи разходи.
Актуализацията на бюджета се извърши в условията на критична степен на неговото изпълнение. За петте месеца от началото на годината изпълнението на приходите по консолидираната фискална програма е само 35.3 % от годишния разчет, докато изпълнението на разходите е 39.7 % от заложените за годината. В резултат на това, към 31 май т.г. бюджетният дефицит достигна внушителните 1.360 млрд. лв. Към същата дата фискалният резерв от 6.58 млрд. лв. отново бе около своята минимално допустима граница от 6.3 млрд. лв.
Извън дебата по необходимостта от актуализация на бюджета се откроиха още два спорни момента от особено значение.
Първият – за намиране източник на допълнителен финансов ресурс за покриване на дефицита. Сред няколкото възможности правителството избра да снижи долния законов праг на фискалния резерв от 6.3 на 4.5 млрд. лева. Други партийни експерти и независими анализатори смятаха за по-удачно да се емитира заем, или да се сключи споразумение с МВФ. Всеки един от вариантите има своите предимства, но за нас от социална гл.т. най-тежко би било спазването на условията и изискванията на МВФ. Практиката на съседни нам страни показва, че се налагат радикални съкращения, намаляване на работни заплати, пенсии и социални придобивки.
Вторият спорен момент е - дали да се допусне предвиденото рязко нарастване на бюджетните разходи, особено поради заложеното нарастване на резерва за непредвидени и неотложни разходи от 87 млн. лв. на 1.229 млрд. лв. Дори депутатите от Синята коалиция не подкрепиха актуализацията на бюджета в тази му част. Тук обаче припомняме, че в рамките на тази огромна сума са: изплащане на просрочените задължения към бизнеса; финансиране на изключително скъпи, но вече сключени договори на МО; отделяне на допълнителни средства за бюджета на МТСП; отделяне на средства за довършване на магистралите „Тракия” и „Люлин”, както и за подпомагане дейността на БДЖ. Трудно може да се каже, че някой от тези разходи е ненужен. Отделен е въпросът за ненужното задържане на бюджетните плащания към бизнеса за миналата година, както и сключването на финансово необезпечени договори преди това, които бяха сред основните фактори за големият ръст на разходите.
В крайна сметка, предстои довършването на изключително тежката за фиска 2010 г. с очаквани – по-ниски приходи от около 1.9 млрд. лв., завишени бюджетни разходи и голям бюджетен дефицит от 3.684 млрд. лв. (4.8 % от БВП ), а по Консолидираната фискална програма – 3.26 млрд. лв. Налице е противоречива ситуация - успоредно с някои първи положителни симптоми по отношение на промишленото производство, на продажбите и при формираната ясна тенденция за ръст на износа, състоянието на бюджета се влошава. Все още няма яснота - как, кога и до колко втората тенденция ще се промени. Оставаме с пожеланията и обещанията, че в края на годината месечното изпълнение ще се балансира, а през следващата година дефицитът ще спадне под 3% от БВП.
Политиката в областта на трудовото законодателство не е достатъчно аргументирана и последователна
За краткия период от време - от началото на мандата на Народното събрание и Правителството - вече са налице 3 влезли в сила изменения и допълнения на Кодекса на труда (ДВ: бр.103 от 2009 г., бр.15 и бр.46 от 2010 г.). Един законопроект чака обнародване в ДВ. Предложенията, насочени към КТ са общо 10, повечето от тях - дело на народни представители. Голяма част от тях не бяха достатъчно обосновани и консенсусни, поради което не бяха и предложени за обсъждане в Народното събрание.
Наблюдаваме тенденция за предлагане на изменения и допълнения в Кодекса на труда, част от които са необосновани и непоследователни. За нас това е недопустимо, след като става дума за промени, свързани с регулацията на фундаментални обществени отношения, каквито безспорно са трудовите.
Липсва единна концепция, въз основа на която да се обосноват комплексни изменения в КТ и КСО, насочени към реализация на националната пътека за гъвкава сигурност на пазара на труда, приета в съответствие с изискванията на ЕК за достигане на състояние на гъвкава сигурност на пазарите на труда в държавите–членки.
Следва да отбележим също, че по-голямата част от изменените и допълнените текстове в Кодекса на труда са били обект на обсъждане в системата на НСТС. Това не попречи на Правителството и НС:
а) да предложат и приемат текстове, по които КНСБ взе отрицателно становище:
- за намаляване на долната граница на имуществените санкции и глоби налагани от ГИТ за нарушения на трудовото законодателство;
- за въвеждане на прекратително основание – придобито право на пенсия за изслужено време и старост в чл.328 КТ и в чл.106 ЗДСл;
- за режима на ползване на платените годишни отпуски в държавната администрация и реалния сектор, натрупани до 2010 г. (в КТ и ЗДСл).
б) да отхвърлят предложени от нас текстове, вкл. и такива, внесени от народни представители от ГЕРБ и БСП:
- за усъвършенстване режима на полагане на извънреден труд и повишаване размерите на допълнителните възнаграждения за положен извънреден труд;
- за изпълнение на препоръките на Съвета на Европа за въвеждане на пълно обезщетение при отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение и възстановяване на работа за целия период от време – от уволнението до влизане в сила на съдебното решение, вместо съществуващото в момента обезщетение, чийто размер не може да надхвърли 6 месеца (чл.225 КТ);
- за въвеждане на регресна имуществена отговорност за длъжностни лица и работодатели, които носят отговорност за изплатени обезщетения в резултат на неправомерни уволнения (чл.227 КТ);
- за въвеждане на график за ползване на платените годишни отпуски и в ЗДСл, както това бе направено в КТ;
- за отмяна на възможността да бъде прекратено трудово, респективно служебно правоотношение, на основание придобито право на пенсия.
Не бива да пропускаме, разбира се, обстоятелството, че както Правителството, така и Народното събрание се съобразиха с някои предложения на КНСБ по антикризисните мерки, които бяха приети и от останалите социални партньори (§3б, 3д и други от заключителните разпоредби на Кодекса на труда).
Изразяваме също принципната си подкрепа на разработения от Междуведомствена работна група Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта като съответстващ на промените на пазара на труда у нас. Направените изменения отразяват целта за подобряване на реализацията на работната сила в условия на криза. Необходимо е да подчертаем, че тези текстове са разработени и подкрепени от социалните партньори.
Активните мерки на пазара на труда са със символично бюджетно финансиране. Разчита се на европейските фондове. Реализацията на мерките се бави.
Бюджетният дефицит принуди правителство да предприеме непопулярни мерки още през втората половина на 2009 г. Първоначално, бюджетните средства за активни мерки бяха намалени до 90% от предварително утвърдените за 2009 г. 190 млн.лв. През август, като следствие от допълнителните мерки за ограничаване на нелихвените разходи и трансфери по Републиканския бюджет за 2009 г., беше направено ново намаление на бюджета за активни политики. Така ревизираният размер на средствата за активна политика на АЗ беше редуциран до 165.8 лв. Като относителна величина тези средства представляват 0.25% от БВП, а при силно орязания бюджет за 2010 г. планираните средства в НПДЗ-2010 (едва 65 млн.лв.) вече са 0.10% от прогнозирания БВП.
В същото време нарастването на безработицата изискваше допълнителни средства за финансиране както на активните, така и на пасивните политики на пазара на труда. При намаляващите ресурси от ДБ все по-голямо значение за преодоляване последиците от кризата придоби максимално ефективното използване на средства от ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г.
По този начин беше извършено значително преструктуриране на планираните източници за финансиране на активните мерки. Ако през 2008 г. бюджетните разходи в тази посока поглъщат 83.5% от общото финансиране, през 2010 г. този дял пада до 22.8%, което на практика означава, че те са надградени и допълнени от мащабни по своя обхват и финансиране външни програми и проекти. В това отношение имаме обаче две основни опасения. Силно орязаните средства от държавния бюджет трудно могат да бъдат компенсирани само с външно финансиране, защото някои от специфичните за България мерки не отговарят на условията и изискванията за финансиране чрез европейски програми и фондове. Освен това, планираните средства от европейски фондове няма да бъдат усвоени в пълна степен.
Стопанската конюнктура остава неблагоприятна, което предопределя и негативните процеси в областта на заетостта и безработицата. През първото тримесечие на 2010г. заетите лица над 15-годишна възраст са 3 011 хил. и са намалели със 203 хил. спрямо същия период на 2009 г.
Най-значителното нарастване на безработицата беше регистрирано през ноември и декември 2009 г. и януари 2010 г. През февруари 2010 г. безработицата леко спада до 10.26%, но в сравнение с 2009 г. е с 3 %-ни пункта по-висока. Тенденция за намаляване има през месеците март–юни 2010 г. – до 9.26%, но трябва да се има предвид, че една значителна част от безработните не се регистрират в бюрата по труда.
Продължава процесът на освобождаване на лица от фирми и предприятия, в резултат от което натискът върху пазара на труда не отслабва. Отчита се ръст и на регистрираните безработни лица, освободени в следствие на масови уволнения. Сезонната заетост в селското стопанство, туризмът и услугите оказва положително въздействие, но тя е по-ниска с 2 %-ни пункта спрямо същия период от миналата година.
Силно рискови на пазара на труда остават младежите и безработните над 50 г. възраст:
• Спрямо май 2009 г. броят на безработните младежи нараства с 14 798 (ръст от 30.8 %). Делът на младежите без квалификация и специалност е 64.2 %, а с основно и ниско образование – 51.1 %. Делът на продължително безработните над 1 година младежи нараства спрямо 2009 г. с 2.3 %-ни пункта, като достига 22.3% спрямо общия брой регистрирани младежи.
• При същата съпоставка, броят на безработните лица над 50 год. нараства с 33 546 безработни или с 33.5 %. Делът им от общия брой безработни се увеличава с 0.7 %-ни пункта спрямо миналата година, като достига 37.9 %. Делът на продължително безработните сред лицата над 50 години също продължава да нараства с 1.8 %-ни пункта.
Същевременно балансиращата роля на НПДЗ-2010 намалява, а това води до напрежение, което вече е осезателно. Агенцията по заетостта все още не е стартирала утвърдени за 2010 г. мерки и програми, включени в НПДЗ-2010. В програми и мерки за заетост и обучение са включени 894 безработни лица (4,5 пъти по-малко спрямо април 2009 г.).
Тревожен е фактът, че приетите мерки чрез първата и втора антикризисни програми не влияят достатъчно на пазара на труда поради забава в изпълнението им, както по програмите от НПДЗ-2010, така и по приетите операции по ОП ”РЧР”, на които се разчиташе за бързо въздействие (виж Приложение 1).
Доходите не бяха приоритетно направление през първата година от управлението на ГЕРБ
Държавният бюджет за 2010 г. пресъздаде „замразяването” по всички параметри на доходите. Единствено по отношение заплатите в реалния сектор се разчита на евентуален минимален ръст, като се вземе предвид планираното увеличение на приходите от данък върху доходите.
Развитието на кризата и нарастващите неблагоприятни последици от финансово-бюджетен характер се ползват като обосновка за още по-твърди рестрикции при регулираните от държавата плащания. Неоправдано се загърби обективната потребност от съхраняване и повишаване на потребителското търсене като естествен катализатор на българското производство на стоки и услуги - нещо, което други държави сполучливо извършиха през 2009 г.
Действията, които предизвикват негативна оценка на КНСБ са достатъчно:
Минималната работна заплата за страната досега остава непроменена, въпреки тристранно договореното увеличение от 01.07.2009 г. въз основа на съответен механизъм (т.36 от антикризисните мерки). Целево създадена работна група по този въпрос очаквано не постигна съгласие както по подхода за актуализация, така и по размера на минималната заплата. Общата синдикална оферта и частични идеи на други участници не срещнаха нито подкрепа нито противопоставяне от правителствените представители. Към момента въпросът преднамерено не се внася за обсъждане в НСТС, тъй като тогава ще се наложи държавата да изрази мнение.
Всепризнатият факт, че нетният размер на минималната заплата вече шест месеца е под официалната линия на бедност, както и очакванията за отрицателна реална стойност през 2010 г. не са достатъчен аргумент за правителството. Без значение е и примерът на други членки на ЕС, които своевременно увеличиха минималните заплати с оглед да съхранят покупателната способност и социалната сигурност на нискодоходните групи от населението.
Регулирането на работните заплати в бюджетните организации и дейности през 2010 г. даже надхвърля начертаната подоходна политика. С ПМС № 67 от 20.04.2010 г. се намаляват с 10 на сто годишните средства за заплати, което изисква през оставащите месеци до края на годината да се разходват всъщност с около 15 % по-малко средства. Ограничението засяга всички ПРБК и води до съответни ограничения и за разпоредителите от по-нисък ранг. КНСБ е наясно, че решението в отделните системи включва поредна оптимизация на персонала и/или натиск за индивидуално съгласие за намаление на възнагражденията.
Негативните последици ще се проявят с данните за второ и следващите тримесечия, въпреки че още в началото на 2010 г. вече е отчетено забележимо намаление. Така например, във всички бюджетни сектори през І тримесечие падат начислените средства за работна заплата (спрямо ІV трим`2009) с около 5 до 7.5 %, като за „медико-социални грижи” намалението е с 12.7 на сто. Темпът на намаление на наетите лица е съизмерим само в държавно управление и медико-социални грижи, докато в останалите дейности числеността е символично редуцирана или нараснала.
Последващ удар върху бюджетните заплати се очертава и по линия на намалените текущи разходи и трансфери - първоначално чрез ПМС №76 от 20.04.2010 г. (общо около 366 млн.лв.) и по-късно с актуализацията на държавния бюджет за 2010 г. Редукцията на разходите засяга повечето организации и дейности, като съобразяването с новите изисквания следва да се реализира през второто полугодие на 2010 г. и ще принуждава да се прилагат много по-жестоки мерки. Вече се приемат решения за неплатен отпуск и/или непълно работно време, което директно води до легално намаление на дължимите трудови възнаграждения. Угрозата от многократни съкращения е напълно реална, макар че ситуацията с резервите на отделните системи е много различна.
Лансираният наскоро модел за заплащане в държавната администрация поражда нов тип въпроси и неясноти с реализацията през 2011 г. Синдикалната оценка е предварителна предвид телеграфното изложение и нежеланието да се споделят нужния минимум подробности. КНСБ оценява негативно отсъствието на обосновка за необходимостта от нов модел и поставя законния въпрос - дали сега е времето за „революция” в държавната администрация и каква е цената на подобна иновация.
На този етап КНСБ изразява несъгласие и съмнение за пригодността на модела както за централната, така и за общинските администрации, без да се отчитат особеностите и различията по важни характеристики, вкл. и финансовата им кондиция. Изведените в Концепцията три акцента (матрица на основните заплати с по 6 стъпки в диапазон; премахване на доплащането за прослужено време/за трудов стаж и професионален опит чрез еднократно включване в основната заплата; регулиране на допълнителното материално стимулиране чрез таван от 25 на сто от средствата за заплати) предизвикват негативен синдикален коментар.
Предвиденият 25 %-тен дял на бонусите (текущи и целеви) е твърде висок за една добре планирана и организирана дейност на администрацията. Логично е отделната административна структура, нейните звена и служители да изпълняват пълно и с нужното качество цели, задачи, дейности срещу достатъчна и справедливо определена основна заплата и доплащания с постоянен характер. За особено важни и сложни, нововъзникнали или с изключително кратки срокове проекти и задачи, действително целевите бонуси имат място, но с един по-приличен размер.
Синдикатът е силно обезпокоен от силовото и необосновано заличаване на доплащането за прослужено време/за трудов стаж и професионален опит в държавната администрация. Аргументи за премахване на цитираното доплащане не се откриват, освен че то не е обвързано с качеството на трудовото изпълнение (но за това са бонусите). По този въпрос КНСБ изразява категорично несъгласие и характеризира тази идея с възраждане на самоцелния натиск от преди пет години, при това по инициатива на най-големия работодател в страната и с амбиция да се проведе като държавна политика. Отново декларираме убедеността си в правилото, че по-голяма продуктивност и адаптивност притежават служители с натрупан стаж и опит, както при дейности с относително повтаряем и рутинен характер, така и изпълняващите аналитично-оценъчни и разработващи функции.
Не се откриват дори идеи за преодоляване на субективизма, присъщ на всяка система за оценка на персонал в административна дейност - за постигнато творчество, количество и качество на резултатите. А предпоставките за субективизъм силно се увеличават, дори и само като се отчете факта, че оценката на персонала ще служи както за определяне на основната заплата, така и за целите на допълнителното материално стимулиране.
Като цяло, създава се впечатление, че основните постановки в новия модел на заплащане ще се ползват успешно за гарантиране перманентност на административната оптимизация, за разширяване на натиска за обновяване на персонала и за поддържане на дисциплина, основана на несигурност, послушание и страх.
Социалното осигуряване и социалното подпомагане продължават да са изправени пред сериозни проблеми.
Настоящото правителство започна своето управление в частта социална сигурност с „фалстарт”. То продължи традицията на предходните правителства да се намаляват осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, без оглед на вече реализираните, пагубни за финансовото здраве на системата, загуби и в разрез с фондовата организация на финансирането й. Така с първия, изработен и внесен от него в Парламента Закон за бюджета на ДОО, се заложи нова загуба, която само в едногодишното си измерение фактически приближава 500 милиона лева, а кумулативно пресметната, наред с предходните намаления на вноските, довежда общите загуби от приходи на осигурителната система в ДОО за над 12 милиарда лева. Планираният чист дефицит на държавното обществено осигуряване скочи от 11 на 25 на сто, а общият ангажимент на държавата към осигурителната система нарасна на над 5 милиарда лева.
На този фон днешната демонстративна загриженост към финансовата разруха в държавното обществено осигуряване и почти непосилните тежести, които носи държавният бюджет към тази система, не среща съчувствие и с основание. Още повече, че на високо политическо равнище няма ясни послания, че тази порочна и застрашаваща социалната тъкан на обществото практика ще бъде прекратена. Единствено министърът на труда и социалната политика си позволява публично, макар и много деликатно да намекне, че политиките на намаляване на осигурителните вноски са в основата на проблемите на осигурителните, а и на публичните финанси. Може би защото е запознат с конкретните измерения на тези мерки и с тяхното перспективно отражение, показано в съответните актюерски разчети и прогнози.
От тази гледна точка предварителните заявки и амбиция за ред и правила навсякъде и във всичко не получиха проявление в сферата на социалното осигуряване, или поне не във вида, в който КНСБ разбира това. Вярно е, че намалявайки за пореден път вноските, управляващите изпълниха ангажимента си към бизнеса, заложен както в предизборната програма на управляващата партия, така и в управленската й програма. Но цената на това и на пренебрегнатите аргументи и предупреждения на синдиката беше платена от българските пенсионери. За първи път от 10 години беше суспендирана норма от КСО и в най-кризисната година не се проведе осъвременяване на пенсиите. При това, за целта бяха необходими не повече от 200 млн.лв., или по-малко от половината от сумата, загубена от намалената с 2 пункта вноска. Всички заявления и оправдания, че настоящото правителство имало някакви заслуги за проведеното през 2009 г. осъвременяване, са или с манипулативна цел или плод на непознаване на законодателството. Осъвременяването през 2009 г. бе проведено в изпълнение на законовата разпоредба, а средствата за него - предварително разчетени и планирани в бюджета на ДОО за годината.
Правителство предприе драстично намаление на финансирането и в другия голям социален сектор – социалното подпомагане. Средствата за програмите в тази сфера бяха планирани на равнище, далеч под достигнатото и необходимото за изпълнение на ангажиментите към правата на социално слабите граждани и на хората с увреждания, гарантирани по закон. Уверенията, че това ще бъде компенсирано с разработването на програми и проекти, финансирани чрез европейските средства, бяха само частично осъществени, доколкото тези средства имат строго определено предназначение, ред и начин на използване. Но още в първата половина на годината сериозни трудности се изпитват от всички звена на системата за социално подпомагане и това много ясно беше усетено в цялото общество, както по протестите на различни засегнати групи, така и от медийните им отражения. Поради тези причини подходът на правителството към политиките в сферата на социалната сигурност на макрониво през първата година на управление не може да се оцени положително. Рефлексите от този подход ще са налице и в следващите години на неговото управление, но по-важно е да се разбере правилно поуката.
Най-голямото предизвикателство в тази област обаче е ангажирането на правителството с по-нататъшни действия по провеждане на пенсионната реформа. Една амбиция, която сама по себе си е с положителен заряд и обективна подплата. Но, в конкретните си измерения тя е и критичната точка на взаимоотношенията и партньорството на КНСБ с правителството. За жалост, въпреки общо взето доста интензивните и на различни нива срещи и разговори по тази тема, перспективата да се стигне до един приемлив или по-малко неприемлив компромис не е много добра. Активната и професионално издържана позиция на КНСБ по аргументирането и предоставянето на конкретни предложения за стабилизиране правата на хората и финансово оздравяване на системата не срещат широка подкрепа. Общите синдикални позиции и претенции с колегите от КТ „Подкрепа” по мерките, гарантиращи успешно развитие на реформата също са без особен ефект.
Критичният поглед към управлението на настоящето правителство обаче, не бива да замъглява или да остави без признание действия и политики, които заслужават достойна политическа оценка. Тук на първо място трябва да се спомене, че след многогодишни безуспешни или с много малък напредък преговори по размера на обезщетението за безработица, този въпрос получи качествено и принципно разрешение от настоящото правителство. Възстанови се върховенството на законовата норма, определяща това обезщетение в размер 60 на сто от загубеното брутно трудово възнаграждение, върху което лицата са се осигурявали. При това беше ясно и публично заявена решителността този въпрос да получи своето трайно разрешение, а не само за текущата 2010 година.
Позитивно може да се оцени и отказът, макар след дълги преговори, да се прилага подоходен тест при изплащането на интеграционна добавка на хората с увреждания, както и запазването на размера на тази добавка. Стъпка в правилната посока беше и обвързването на предоставянето на семейните помощи за деца с изискването родителите да изпълняват изискванията за задължителните имунизации и профилактични прегледи на децата.
Социалният диалог изглежда добре структуриран, но все още е недостатъчно ефективен
Една година от началото на управление на ГЕРБ все още се демонстрира политическа воля от кабинета за сътрудничество между представителите на Държавата и национално представителните организации на работодателите и на синдикатите. Особено активен е диалога на национално равнище, в рамките на работата на НСТС.
Търсенето на нови механизми на партньорство намери израз в приетите в началото на 2010 г. нормативни промени в Кодекса на труда относно създаването на нови структури - областни съвети за тристранно сътрудничество, които впоследствие бяха своевременно изградени във всички областни центрове, в т.ч. с личната ангажираност на министъра на труда и социалната политика и с активната роля на регионалните структури на КНСБ.
Понастоящем активност за диалог и взаимодействие се проявява на всички нива и във всички области (обсъждат се проблеми в НСТС, Отрасловите СТС, Обл.СТС, в работни групи, в комисии, консултативни съвети и др), но очакваните резултати по много въпроси са все още в „глуха улица” и в различна посока от очакванията на социалните партньори, преди всичко на синдикатите. За нас, в тези случаи, изводът е недостатъчна ефективност на социалния диалог по отношение възможностите му за постигане на консенсус по ключови проблеми.
През изтеклата година тази линия на партниране имаше и един особен контрапункт – активното участие на наши представители в публични социално-икономически инициативи, организирани от Президента, които даваха и друга възможност за изява на позициите на КНСБ по най-тревожните за обществото проблеми в контекста на кризата. КНСБ повдигна и въпроса за необходимостта от възстановяване работата на закрития Консултативен съвет към Постоянната комисия по труд и социална политика в НС.
Между социалните партньори на национално равнище се постигна консенсус за засилване ролята на Отрасловите съвети за тристранно сътрудничество към министерствата - за разработването на отраслови /браншови/ антикризисни програми, но част от тези съвети, макар и формално да са изградени, на практика не функционират. Примери:
- Отрасловият съвет към Министерство на земеделието и храните, който включва браншовете фуражна промишленост, мелничарска промишленост и птицепроизводство, на практика от близо 8 години не функционира и не е структуриран;
- Отрасловият съвет за тристранно сътрудничество на леката промишленост не функционира от години и първи опити да се конструира наново са направени през януари 2010 г. Оттогава не е имало заседание на съвета.
През годината антикризисни мерки за съответния сектор са били предмет на обсъждане в ОСТС – строителство, химия, жп транспорт, машиностроене, средно образование. Държавната политика, процесите на преструктуриране и развитие на съответните сектори са били предмет на обсъждане със социалните партньори в няколко ОСТС (транспорт, хранителна промишленост, търговия и туризъм, земеделие, горско стопанство, висше образование и наука, здравеопазване). Изработването на становища и позиции по специфичната за отрасъла/бранша нормативна уредба, е било предмет на обсъждания в няколко съвета за социално сътрудничество – транспорт, хранителна промишленост, земеделие, металургия, енергетика, строителство, машиностроене, култура.
Оценката на лидери на федерации, съюзи, синдикати за работата на тристранните съвети за социално сътрудничество в болшинството от случаите е негативна. Само пет от тях дават добра оценка (ФНСС, СФ”Металици” , ФНСМ и НБС „Водоснабдител”) и считат, че действието на тези съвети е ефективно, което се дължи на регулярните срещи, приетите правилници за тяхната дейност и широкия обхват на обсъжданите проблеми. Преобладава мнението за неефективен и формален тристранен социален диалог на това равнище, както поради криворазбрана роля на държавата в условия на пазарна икономика, така и поради недостатъчен кадрови капацитет. Най-категорични в отрицателните си оценки са синдикалните ни представители, които участват в ОСТС към МИЕТ. Редица федерации (от машиностроенето, електронната и електротехническата индустрия, леката промишленост и енергетиката) споделят, че в мега-министерството намалява активността на социалното партньорство, което е било с дългогодишни традиции.
Част от съгласуваните антикризисни мерки с Правителството са свързани и с договореностите за разпростиране на подписани О/БКТД. Ние свързваме този проблем с постигането на две основни цели, които заявихме пред новото правителство: първо, борбата със сивата икономика, нелоялната конкуренция и социалния дъмпинг; второ, разширяване полето на социалния диалог и на КТД на това равнище. Тези две цели, според нас не могат и не трябва да бъдат отделяни една от друга, въпреки че и представителите на новото правителство слагат акцент преди всичко на първата цел.
Министърът на труда и социалната политика спази обещанието си и предприе действия в тази насока – през изтеклата година започна работа нова Междуведомствена работна група със задача да обсъди и предложи мерки за разпростиране на браншови КТД и уточни последиците от това за организациите на работодателите и на синдикатите.
В резултат на нейната работа и преди всичко на експертната и политическа позиция на КНСБ, със Заповед на министъра на труда и социалната политика от 16.02.2010 г., беше разпростряно действието на първия БКТД, сключен между съюза на "ВИК" операторите в България, Синдикат "Водоснабдител" на КНСБ и Федерация "Строителство, индустрия и водоснабдяване" на КТ "Подкрепа". Действието на договора беше разпростряно във всички предприятия от икономически дейности по КИД-2008: Е36 "Събиране, пречистване и доставяне на води", Е37 "Събиране, освежаване и пречистване на отпадни води" и НКИД-2006: Е41 "Събиране, пречистване и разпределение на води".
На 11.05.2010 г. Министърът разпростря прилагането и на БКТД, сключен между Съюза на пивоварите, Синдикат "Бира, храни и напитки" към КНСБ и Федерация "Хранителна и питейна индустрия" към КТ "Подкрепа", във всичви предприятия от икономически дейности "Производство на пиво" и "Производство на малц" по КИД-2008.
За съжаление на този етап беше провалено разпростиране действието на ОКТД в отрасъл "Добив и преработка на минерални суровини", но този път, не поради съпротива от страна на МТСП, а поради странното поведение и промяната в последния момент на позицията по този въпрос на работодателската структура, страна по договора.
Несъмнено разпростирането на този договор би постигнал цели, заложени и в антикризисната програма чрез прилагане на тази антикризисна мярка. Докато разпростирането на посочените по-горе два договора (макар и важно за нас) има по-скоро психологически и пропаганден ефект само за Правителството. Затова КНСБ заяви пред министъра на труда категоричната си позиция, че е необходима реална политическа воля за действие от страна на представителите на Държавата, въпреки директния и индиректен натиск от страна на представители на бизнеса и съпротивата им, насочена срещу разпростиране на О/БКТД.
Трябва още веднъж да подчертаем, че въпреки установеното и вече утвърдено институционализиране на системата на социален диалог, все още за нас остава общото впечатление за неговата фрагментираност и липсата на ефективни връзки между отделните равнища. Затова през годината поставихме въпроса за изграждане на система (структура) към НСТС за координация с Отрасловите/Браншовите, Областните и Общински съвети за тристранно сътрудничество.
Една година след началото от управлението на Правителството трябва да поставим още веднъж и въпроса за липсата на практически действия от страна на министъра на труда и социалната политика за изработване на нормативните документи по създаване на Информационна система за колективните трудови договори в НИПА, съгласно чл.53,ал.5 от КТ.
С идването си на власт правителството на ГЕРБ обяви три главни цели с различен хоризонт на изпълнение:- Да разработи спешно анти-кризисен пакет от мерки, изпълнението на които да дадат ефект още в началото на 2010 г.
- В средносрочен план България да се подготви за влизането си в ЕРМ-II и да въведе еврото като разплащателна валута.
- В рамките на два последователни мандата (до 2017 г.) страната ни да достигне средноевропейските равнища на доходи и заплати.
За постигането на тези цели правителството декларира провеждането на „разумна фискална политика”, която бе разшифрована, като:
- Запазване и подкрепа на Валутния борд до влизането на страната в ЕВРО-зоната;
- Стабилна банкова система посредством използване на обичайните регулаторни механизми;
- Балансиран бюджет (с нулев дефицит), който да даде по-голяма сигурност на Валутния борд и безпроблемно влизане в „чакалнята на ЕВРО-зоната”;
- Приоритет на постъпленията от косвени данъци (ДДС и акцизи) в приходната част на бюджета;
- Разходната част се доминира от три политически направления – гарантиране на достигнатите социални услуги, ограничаване на държавните разходи и „временно замразяване” на работните заплати.
Антикризисният пакет от 2009 г. не оправда очакванията
След спечелването на изборите правителството прие краткосрочна деветмесечна антикризисна програма 27.07.2009 г. – 27.04.2010 г., като част от заложените мерки бяха по предложение на социалните партньори. Към НСТС бе сформирана антикризисна комисия, която даде своите предложения. По 32 мерки имаше консенсус. Сред по-важните от тях в социален аспект бяха мерки, насочени към подобряване на социалния диалог и оптимизиране на пазара на труда, а именно:
• Създаване на постоянно действаща антикризисна работна група към НСТС с цел разработването на национални антикризисни мерки;
• Периодичен преглед на изпълнението на Националния план за действие по заетостта с оглед неговото структурно преориентиране;
• Изграждане на Единна национална система за търсене и предлагане на работна сила;
• Временно ограничаване на привличането на чуждестранна работна сила от страни, извън ЕС;
• Предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” с ползване на учебна стипендия;
• Създаване на програми за улесняване на трудовата миграция в страната;
• Стартиране на програми, компенсиращи загуба на доход, поради преминаване на непълно време с едновременно извършване на обучение и финансирани от ОП „РЧР”;
• Разширяване на ваучерното хранене с включване и на работещите от бюджетния сектор;
• Разпростиране действието на добри браншови колективни трудови договори;
• Поетапно регламентиране на работата от разстояние, надомната работа, както и работата на Агенции за временна заетост.
• Кандидатстване за помощ от страна на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията;
Не се припознаха някои важни наши предложения, като:
• Обвързване на минималната работна заплата за страната с официалната линия на бедност и със средната работна заплата;
• Увеличаване на обезщетенията при безработица;
• Създаване на специализирани трудови съдилища за по-бързо разрешаване на трудови спорове;
• Защита на безработни семейства, изплащащи ипотечен кредит за единствено жилище.
Голямата част от консенсусните социални мерки се изпълняват. По-съществено забавяне (и до днешна дата) има в старта на Единната система за търсене и предлагане на работна сила и в разширяване на ваучерното хранене, като и двете насоки на действие са особено важни за нас. Ограничаването на вноса на работна сила от трети страни не можа да се осъществи по замисления начин поради спорове с работодателски организации.
В икономическата част програмата залагаше на мерки за устойчивост на финансовата система, мерки за подобряване на бизнес средата и инфраструктурни мерки. Допълнително, специално внимание бе отделено на необходимите действия за по-доброто управление на програмите по европейските фондове.
Липсва специален отчет за степента на постигнатото. Все пак, като най-успешно реализирано намерение може да се отчете запазването на данъчната тежест. В противовес, стремежът за постигане на балансиран бюджет с оглед по-бързото въвеждане на еврото причини задържане на бюджетни плащания към множество фирми, а оттам и изключителни затруднения в тяхната дейност. Не се постигнаха и резултати по отношение усвояването на средствата от еврофондовете, а това не позволи реализацията на повечето инфраструктурни проекти. Продължи да стои остро и проблемът с невъзстановения в срок ДДС.
Като цяло, деветмесечният антрикризисен пакет на правителството не оправда първоначалните надежди. От началото на годината застрашително нарасна бюджетният дефицит - около 1.4 млрд. лв. само за първите два месеца на годината, а в края на м.февруари фискалният резерв в размер от 6.34 млрд. лв. почти достигна своята долна, законово установена граница от 6.3 млрд. лв.
Новата антикризисна програма – продукт на интензивен социален диалог, но с проблеми при реализацията
Очевидно бе, че в условията на изостряща се криза бе крайно необходимо спешното разработване на нова национална антикризисна програма, съгласувана изцяло с работодатели и синдикати. След поредица от заседания на НСТС, в края на март 2010 г. бе изготвен и подписан тристранно Протокол за 59 консенсусни мерки, чиито реализация стартира с Решение № 180 на МС от 01.04.2010г.
В антикризисния пакет бяха възприети важни социални предложения на КНСБ и КТ „Подкрепа”. Между тях са:
• Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри;
• Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа;
• Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез премахване на квотния принцип. Бързо проучване на възможностите за увеличаване броя и обхвата на ваучерите;
• Полагане на усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес – цени на ел. енергия, топлоенергия, природен газ, вода;
• Създаване на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки след съгласуване с БНБ и КФН;
• Финансиране на комплекс от мерки за запазване на заетостта в предприятия със затруднения в своята дейност;
• Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите КТД на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество;
• Отказ от увеличение на здравно-осигурителната вноска;
• Лицата, които не са здравно осигурени на друго основание, да заплащат осигурителни вноски върху доходите от капитал и от собственост;
• Въвеждане на трипартитно управление на НЗОК. Съвместно определяне на конкретните стъпки и етапи на здравната реформа с цел гарантиране на достъпа до качествена здравна грижа. До 31 май 2010 г. да се предложи за обсъждане в НСТС концепция за здравната реформа;
• Увеличаване сумите, изплащани по реда на Закона за гарантиране вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя за 2010 г. от 720 лв. на 1000 лева;
• Създаване задължения на фирмите чрез подписване на анекси към договорите им със съответния възложител, след разплащане от страна на държавата, незабавно да изплатят забавените работни заплати и осигуровки, съгласно изискванията на КТ и КТД.
Допълнително, двата синдиката и работодателите успяха да съгласуват с представителите на правителството редица предложения за развитие на икономиката, увеличаване на бюджетните приходи, укрепване на финансовата дисциплина, увеличаване на финансовия ресурс за реалния сектор. С най-голям планиран ефект за увеличаване на приходите бяха продажбите на квоти за газови емисии по протокола от Киото и продажбата на миноритарни остатъчни държавни дялове. В основата на мерките за възстановяване на финансовата дисциплина бяха бързо изплащане на просрочените бюджетни задължения към фирмите по изпълнение на обществени поръчки, както и възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи. За осигуряване на допълнителен финансов ресурс за реалния сектор в условията на затруднено банково кредитиране беше предвидено увеличаване капитала на Българската банка за развитие, като не по-малко от 60% от привлечените ресурси на банката се насочат към малките и средни предприятия.
С предварителни условия бе прието предложението на правителството за ограничаване с 10% /впоследствие ограничението достигна 20%/ на текущите разходи на министерства, ведомства и агенции. Постигна се компромис тази мярка да не се прилага спрямо социалните и приходните институции, както и спрямо единните разходни стандарти в образованието и социалните грижи. Договорено бе, във ведомствата, които са изпълнили задълженията си по 196 ПМС от 2009 г. за оптимизация на персонала, ограничението да не засяга средствата за работна заплата и други възнаграждения.
Нямаше консенсус по важни наши предложения, като въвеждането на необлагаем минимум; криминализиране деяния на работодателите със системни нарушения на трудовото и осигурително законодателство; разработване на мерки за социална защита на домакинствата, силно засегнати от кризата и обслужващи банкови кредити; използване на официалния праг на бедност като основен критерий за целите на социалното подпомагане; създаване на специализирани трудови съдебни състави и други.
Още в самото начало, реализацията на втория антикризисен пакет се сблъска с редица трудности. Продажбата на газови емисии се оказа невъзможна поради налагането на временна европейска забрана за България. Приватизацията на миноритарни дялове се бави поради нуждата от подготовка. Реализацията на голяма част от мерките не можа да се осъществи веднага поради необходимостта от актуализация на бюджета, промяна в редица закони, както и поради невъзможността промяната в част от законите да се извърши през настоящата година.
Важна мярка, като задържане ръста на цените на енергоносителите, не можа да се реализира поради обективни обстоятелства в съчетание със закъснели управленски действия. Трябваше да се стигне до шоковото 25%-но увеличение на цената на природния газ от 1 юли т.г. и предизвиканото от това средно 12 %-но увеличение цената на топлинната енергия /за София – 19%, за Пловдив – 18%/. Със закъснение, но все пак стартираха действия по предоговаряне на цени с Газпром; премахване на посредници по търговските сделки с вносителя; анализ на нарастването на цената на газа по пътя до крайния потребител и търсене на алтернативни източници на доставка.
Поради неразбирателство с работодателските организации, както и поради пасивното наблюдение на спора от страна на правителството, все още не може да се реализира важна за нас мярка – създаване на механизъм за увеличаване на минималната работната заплата от 1 юли 2010 г
Актуализацията на Бюджет’2010 предизвика много противоречиви коментари
Тя бележи своеобразен финал на едногодишното управление на ГЕРБ. Въпреки различните мнения за необходимостта от актуализация, за нас, а и за болшинството политици и анализатори, тази актуализация бе неизбежна. Очевидно Бюджет’2010 бе приет при силно надценени очаквани приходи. Нещо повече, в него не бяха съобразени налагащите се по-високи разходи.
Актуализацията на бюджета се извърши в условията на критична степен на неговото изпълнение. За петте месеца от началото на годината изпълнението на приходите по консолидираната фискална програма е само 35.3 % от годишния разчет, докато изпълнението на разходите е 39.7 % от заложените за годината. В резултат на това, към 31 май т.г. бюджетният дефицит достигна внушителните 1.360 млрд. лв. Към същата дата фискалният резерв от 6.58 млрд. лв. отново бе около своята минимално допустима граница от 6.3 млрд. лв.
Извън дебата по необходимостта от актуализация на бюджета се откроиха още два спорни момента от особено значение.
Първият – за намиране източник на допълнителен финансов ресурс за покриване на дефицита. Сред няколкото възможности правителството избра да снижи долния законов праг на фискалния резерв от 6.3 на 4.5 млрд. лева. Други партийни експерти и независими анализатори смятаха за по-удачно да се емитира заем, или да се сключи споразумение с МВФ. Всеки един от вариантите има своите предимства, но за нас от социална гл.т. най-тежко би било спазването на условията и изискванията на МВФ. Практиката на съседни нам страни показва, че се налагат радикални съкращения, намаляване на работни заплати, пенсии и социални придобивки.
Вторият спорен момент е - дали да се допусне предвиденото рязко нарастване на бюджетните разходи, особено поради заложеното нарастване на резерва за непредвидени и неотложни разходи от 87 млн. лв. на 1.229 млрд. лв. Дори депутатите от Синята коалиция не подкрепиха актуализацията на бюджета в тази му част. Тук обаче припомняме, че в рамките на тази огромна сума са: изплащане на просрочените задължения към бизнеса; финансиране на изключително скъпи, но вече сключени договори на МО; отделяне на допълнителни средства за бюджета на МТСП; отделяне на средства за довършване на магистралите „Тракия” и „Люлин”, както и за подпомагане дейността на БДЖ. Трудно може да се каже, че някой от тези разходи е ненужен. Отделен е въпросът за ненужното задържане на бюджетните плащания към бизнеса за миналата година, както и сключването на финансово необезпечени договори преди това, които бяха сред основните фактори за големият ръст на разходите.
В крайна сметка, предстои довършването на изключително тежката за фиска 2010 г. с очаквани – по-ниски приходи от около 1.9 млрд. лв., завишени бюджетни разходи и голям бюджетен дефицит от 3.684 млрд. лв. (4.8 % от БВП ), а по Консолидираната фискална програма – 3.26 млрд. лв. Налице е противоречива ситуация - успоредно с някои първи положителни симптоми по отношение на промишленото производство, на продажбите и при формираната ясна тенденция за ръст на износа, състоянието на бюджета се влошава. Все още няма яснота - как, кога и до колко втората тенденция ще се промени. Оставаме с пожеланията и обещанията, че в края на годината месечното изпълнение ще се балансира, а през следващата година дефицитът ще спадне под 3% от БВП.
Политиката в областта на трудовото законодателство не е достатъчно аргументирана и последователна
За краткия период от време - от началото на мандата на Народното събрание и Правителството - вече са налице 3 влезли в сила изменения и допълнения на Кодекса на труда (ДВ: бр.103 от 2009 г., бр.15 и бр.46 от 2010 г.). Един законопроект чака обнародване в ДВ. Предложенията, насочени към КТ са общо 10, повечето от тях - дело на народни представители. Голяма част от тях не бяха достатъчно обосновани и консенсусни, поради което не бяха и предложени за обсъждане в Народното събрание.
Наблюдаваме тенденция за предлагане на изменения и допълнения в Кодекса на труда, част от които са необосновани и непоследователни. За нас това е недопустимо, след като става дума за промени, свързани с регулацията на фундаментални обществени отношения, каквито безспорно са трудовите.
Липсва единна концепция, въз основа на която да се обосноват комплексни изменения в КТ и КСО, насочени към реализация на националната пътека за гъвкава сигурност на пазара на труда, приета в съответствие с изискванията на ЕК за достигане на състояние на гъвкава сигурност на пазарите на труда в държавите–членки.
Следва да отбележим също, че по-голямата част от изменените и допълнените текстове в Кодекса на труда са били обект на обсъждане в системата на НСТС. Това не попречи на Правителството и НС:
а) да предложат и приемат текстове, по които КНСБ взе отрицателно становище:
- за намаляване на долната граница на имуществените санкции и глоби налагани от ГИТ за нарушения на трудовото законодателство;
- за въвеждане на прекратително основание – придобито право на пенсия за изслужено време и старост в чл.328 КТ и в чл.106 ЗДСл;
- за режима на ползване на платените годишни отпуски в държавната администрация и реалния сектор, натрупани до 2010 г. (в КТ и ЗДСл).
б) да отхвърлят предложени от нас текстове, вкл. и такива, внесени от народни представители от ГЕРБ и БСП:
- за усъвършенстване режима на полагане на извънреден труд и повишаване размерите на допълнителните възнаграждения за положен извънреден труд;
- за изпълнение на препоръките на Съвета на Европа за въвеждане на пълно обезщетение при отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение и възстановяване на работа за целия период от време – от уволнението до влизане в сила на съдебното решение, вместо съществуващото в момента обезщетение, чийто размер не може да надхвърли 6 месеца (чл.225 КТ);
- за въвеждане на регресна имуществена отговорност за длъжностни лица и работодатели, които носят отговорност за изплатени обезщетения в резултат на неправомерни уволнения (чл.227 КТ);
- за въвеждане на график за ползване на платените годишни отпуски и в ЗДСл, както това бе направено в КТ;
- за отмяна на възможността да бъде прекратено трудово, респективно служебно правоотношение, на основание придобито право на пенсия.
Не бива да пропускаме, разбира се, обстоятелството, че както Правителството, така и Народното събрание се съобразиха с някои предложения на КНСБ по антикризисните мерки, които бяха приети и от останалите социални партньори (§3б, 3д и други от заключителните разпоредби на Кодекса на труда).
Изразяваме също принципната си подкрепа на разработения от Междуведомствена работна група Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта като съответстващ на промените на пазара на труда у нас. Направените изменения отразяват целта за подобряване на реализацията на работната сила в условия на криза. Необходимо е да подчертаем, че тези текстове са разработени и подкрепени от социалните партньори.
Активните мерки на пазара на труда са със символично бюджетно финансиране. Разчита се на европейските фондове. Реализацията на мерките се бави.
Бюджетният дефицит принуди правителство да предприеме непопулярни мерки още през втората половина на 2009 г. Първоначално, бюджетните средства за активни мерки бяха намалени до 90% от предварително утвърдените за 2009 г. 190 млн.лв. През август, като следствие от допълнителните мерки за ограничаване на нелихвените разходи и трансфери по Републиканския бюджет за 2009 г., беше направено ново намаление на бюджета за активни политики. Така ревизираният размер на средствата за активна политика на АЗ беше редуциран до 165.8 лв. Като относителна величина тези средства представляват 0.25% от БВП, а при силно орязания бюджет за 2010 г. планираните средства в НПДЗ-2010 (едва 65 млн.лв.) вече са 0.10% от прогнозирания БВП.
В същото време нарастването на безработицата изискваше допълнителни средства за финансиране както на активните, така и на пасивните политики на пазара на труда. При намаляващите ресурси от ДБ все по-голямо значение за преодоляване последиците от кризата придоби максимално ефективното използване на средства от ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г.
По този начин беше извършено значително преструктуриране на планираните източници за финансиране на активните мерки. Ако през 2008 г. бюджетните разходи в тази посока поглъщат 83.5% от общото финансиране, през 2010 г. този дял пада до 22.8%, което на практика означава, че те са надградени и допълнени от мащабни по своя обхват и финансиране външни програми и проекти. В това отношение имаме обаче две основни опасения. Силно орязаните средства от държавния бюджет трудно могат да бъдат компенсирани само с външно финансиране, защото някои от специфичните за България мерки не отговарят на условията и изискванията за финансиране чрез европейски програми и фондове. Освен това, планираните средства от европейски фондове няма да бъдат усвоени в пълна степен.
Стопанската конюнктура остава неблагоприятна, което предопределя и негативните процеси в областта на заетостта и безработицата. През първото тримесечие на 2010г. заетите лица над 15-годишна възраст са 3 011 хил. и са намалели със 203 хил. спрямо същия период на 2009 г.
Най-значителното нарастване на безработицата беше регистрирано през ноември и декември 2009 г. и януари 2010 г. През февруари 2010 г. безработицата леко спада до 10.26%, но в сравнение с 2009 г. е с 3 %-ни пункта по-висока. Тенденция за намаляване има през месеците март–юни 2010 г. – до 9.26%, но трябва да се има предвид, че една значителна част от безработните не се регистрират в бюрата по труда.
Продължава процесът на освобождаване на лица от фирми и предприятия, в резултат от което натискът върху пазара на труда не отслабва. Отчита се ръст и на регистрираните безработни лица, освободени в следствие на масови уволнения. Сезонната заетост в селското стопанство, туризмът и услугите оказва положително въздействие, но тя е по-ниска с 2 %-ни пункта спрямо същия период от миналата година.
Силно рискови на пазара на труда остават младежите и безработните над 50 г. възраст:
• Спрямо май 2009 г. броят на безработните младежи нараства с 14 798 (ръст от 30.8 %). Делът на младежите без квалификация и специалност е 64.2 %, а с основно и ниско образование – 51.1 %. Делът на продължително безработните над 1 година младежи нараства спрямо 2009 г. с 2.3 %-ни пункта, като достига 22.3% спрямо общия брой регистрирани младежи.
• При същата съпоставка, броят на безработните лица над 50 год. нараства с 33 546 безработни или с 33.5 %. Делът им от общия брой безработни се увеличава с 0.7 %-ни пункта спрямо миналата година, като достига 37.9 %. Делът на продължително безработните сред лицата над 50 години също продължава да нараства с 1.8 %-ни пункта.
Същевременно балансиращата роля на НПДЗ-2010 намалява, а това води до напрежение, което вече е осезателно. Агенцията по заетостта все още не е стартирала утвърдени за 2010 г. мерки и програми, включени в НПДЗ-2010. В програми и мерки за заетост и обучение са включени 894 безработни лица (4,5 пъти по-малко спрямо април 2009 г.).
Тревожен е фактът, че приетите мерки чрез първата и втора антикризисни програми не влияят достатъчно на пазара на труда поради забава в изпълнението им, както по програмите от НПДЗ-2010, така и по приетите операции по ОП ”РЧР”, на които се разчиташе за бързо въздействие (виж Приложение 1).
Доходите не бяха приоритетно направление през първата година от управлението на ГЕРБ
Държавният бюджет за 2010 г. пресъздаде „замразяването” по всички параметри на доходите. Единствено по отношение заплатите в реалния сектор се разчита на евентуален минимален ръст, като се вземе предвид планираното увеличение на приходите от данък върху доходите.
Развитието на кризата и нарастващите неблагоприятни последици от финансово-бюджетен характер се ползват като обосновка за още по-твърди рестрикции при регулираните от държавата плащания. Неоправдано се загърби обективната потребност от съхраняване и повишаване на потребителското търсене като естествен катализатор на българското производство на стоки и услуги - нещо, което други държави сполучливо извършиха през 2009 г.
Действията, които предизвикват негативна оценка на КНСБ са достатъчно:
Минималната работна заплата за страната досега остава непроменена, въпреки тристранно договореното увеличение от 01.07.2009 г. въз основа на съответен механизъм (т.36 от антикризисните мерки). Целево създадена работна група по този въпрос очаквано не постигна съгласие както по подхода за актуализация, така и по размера на минималната заплата. Общата синдикална оферта и частични идеи на други участници не срещнаха нито подкрепа нито противопоставяне от правителствените представители. Към момента въпросът преднамерено не се внася за обсъждане в НСТС, тъй като тогава ще се наложи държавата да изрази мнение.
Всепризнатият факт, че нетният размер на минималната заплата вече шест месеца е под официалната линия на бедност, както и очакванията за отрицателна реална стойност през 2010 г. не са достатъчен аргумент за правителството. Без значение е и примерът на други членки на ЕС, които своевременно увеличиха минималните заплати с оглед да съхранят покупателната способност и социалната сигурност на нискодоходните групи от населението.
Регулирането на работните заплати в бюджетните организации и дейности през 2010 г. даже надхвърля начертаната подоходна политика. С ПМС № 67 от 20.04.2010 г. се намаляват с 10 на сто годишните средства за заплати, което изисква през оставащите месеци до края на годината да се разходват всъщност с около 15 % по-малко средства. Ограничението засяга всички ПРБК и води до съответни ограничения и за разпоредителите от по-нисък ранг. КНСБ е наясно, че решението в отделните системи включва поредна оптимизация на персонала и/или натиск за индивидуално съгласие за намаление на възнагражденията.
Негативните последици ще се проявят с данните за второ и следващите тримесечия, въпреки че още в началото на 2010 г. вече е отчетено забележимо намаление. Така например, във всички бюджетни сектори през І тримесечие падат начислените средства за работна заплата (спрямо ІV трим`2009) с около 5 до 7.5 %, като за „медико-социални грижи” намалението е с 12.7 на сто. Темпът на намаление на наетите лица е съизмерим само в държавно управление и медико-социални грижи, докато в останалите дейности числеността е символично редуцирана или нараснала.
Последващ удар върху бюджетните заплати се очертава и по линия на намалените текущи разходи и трансфери - първоначално чрез ПМС №76 от 20.04.2010 г. (общо около 366 млн.лв.) и по-късно с актуализацията на държавния бюджет за 2010 г. Редукцията на разходите засяга повечето организации и дейности, като съобразяването с новите изисквания следва да се реализира през второто полугодие на 2010 г. и ще принуждава да се прилагат много по-жестоки мерки. Вече се приемат решения за неплатен отпуск и/или непълно работно време, което директно води до легално намаление на дължимите трудови възнаграждения. Угрозата от многократни съкращения е напълно реална, макар че ситуацията с резервите на отделните системи е много различна.
Лансираният наскоро модел за заплащане в държавната администрация поражда нов тип въпроси и неясноти с реализацията през 2011 г. Синдикалната оценка е предварителна предвид телеграфното изложение и нежеланието да се споделят нужния минимум подробности. КНСБ оценява негативно отсъствието на обосновка за необходимостта от нов модел и поставя законния въпрос - дали сега е времето за „революция” в държавната администрация и каква е цената на подобна иновация.
На този етап КНСБ изразява несъгласие и съмнение за пригодността на модела както за централната, така и за общинските администрации, без да се отчитат особеностите и различията по важни характеристики, вкл. и финансовата им кондиция. Изведените в Концепцията три акцента (матрица на основните заплати с по 6 стъпки в диапазон; премахване на доплащането за прослужено време/за трудов стаж и професионален опит чрез еднократно включване в основната заплата; регулиране на допълнителното материално стимулиране чрез таван от 25 на сто от средствата за заплати) предизвикват негативен синдикален коментар.
Предвиденият 25 %-тен дял на бонусите (текущи и целеви) е твърде висок за една добре планирана и организирана дейност на администрацията. Логично е отделната административна структура, нейните звена и служители да изпълняват пълно и с нужното качество цели, задачи, дейности срещу достатъчна и справедливо определена основна заплата и доплащания с постоянен характер. За особено важни и сложни, нововъзникнали или с изключително кратки срокове проекти и задачи, действително целевите бонуси имат място, но с един по-приличен размер.
Синдикатът е силно обезпокоен от силовото и необосновано заличаване на доплащането за прослужено време/за трудов стаж и професионален опит в държавната администрация. Аргументи за премахване на цитираното доплащане не се откриват, освен че то не е обвързано с качеството на трудовото изпълнение (но за това са бонусите). По този въпрос КНСБ изразява категорично несъгласие и характеризира тази идея с възраждане на самоцелния натиск от преди пет години, при това по инициатива на най-големия работодател в страната и с амбиция да се проведе като държавна политика. Отново декларираме убедеността си в правилото, че по-голяма продуктивност и адаптивност притежават служители с натрупан стаж и опит, както при дейности с относително повтаряем и рутинен характер, така и изпълняващите аналитично-оценъчни и разработващи функции.
Не се откриват дори идеи за преодоляване на субективизма, присъщ на всяка система за оценка на персонал в административна дейност - за постигнато творчество, количество и качество на резултатите. А предпоставките за субективизъм силно се увеличават, дори и само като се отчете факта, че оценката на персонала ще служи както за определяне на основната заплата, така и за целите на допълнителното материално стимулиране.
Като цяло, създава се впечатление, че основните постановки в новия модел на заплащане ще се ползват успешно за гарантиране перманентност на административната оптимизация, за разширяване на натиска за обновяване на персонала и за поддържане на дисциплина, основана на несигурност, послушание и страх.
Социалното осигуряване и социалното подпомагане продължават да са изправени пред сериозни проблеми.
Настоящото правителство започна своето управление в частта социална сигурност с „фалстарт”. То продължи традицията на предходните правителства да се намаляват осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, без оглед на вече реализираните, пагубни за финансовото здраве на системата, загуби и в разрез с фондовата организация на финансирането й. Така с първия, изработен и внесен от него в Парламента Закон за бюджета на ДОО, се заложи нова загуба, която само в едногодишното си измерение фактически приближава 500 милиона лева, а кумулативно пресметната, наред с предходните намаления на вноските, довежда общите загуби от приходи на осигурителната система в ДОО за над 12 милиарда лева. Планираният чист дефицит на държавното обществено осигуряване скочи от 11 на 25 на сто, а общият ангажимент на държавата към осигурителната система нарасна на над 5 милиарда лева.
На този фон днешната демонстративна загриженост към финансовата разруха в държавното обществено осигуряване и почти непосилните тежести, които носи държавният бюджет към тази система, не среща съчувствие и с основание. Още повече, че на високо политическо равнище няма ясни послания, че тази порочна и застрашаваща социалната тъкан на обществото практика ще бъде прекратена. Единствено министърът на труда и социалната политика си позволява публично, макар и много деликатно да намекне, че политиките на намаляване на осигурителните вноски са в основата на проблемите на осигурителните, а и на публичните финанси. Може би защото е запознат с конкретните измерения на тези мерки и с тяхното перспективно отражение, показано в съответните актюерски разчети и прогнози.
От тази гледна точка предварителните заявки и амбиция за ред и правила навсякъде и във всичко не получиха проявление в сферата на социалното осигуряване, или поне не във вида, в който КНСБ разбира това. Вярно е, че намалявайки за пореден път вноските, управляващите изпълниха ангажимента си към бизнеса, заложен както в предизборната програма на управляващата партия, така и в управленската й програма. Но цената на това и на пренебрегнатите аргументи и предупреждения на синдиката беше платена от българските пенсионери. За първи път от 10 години беше суспендирана норма от КСО и в най-кризисната година не се проведе осъвременяване на пенсиите. При това, за целта бяха необходими не повече от 200 млн.лв., или по-малко от половината от сумата, загубена от намалената с 2 пункта вноска. Всички заявления и оправдания, че настоящото правителство имало някакви заслуги за проведеното през 2009 г. осъвременяване, са или с манипулативна цел или плод на непознаване на законодателството. Осъвременяването през 2009 г. бе проведено в изпълнение на законовата разпоредба, а средствата за него - предварително разчетени и планирани в бюджета на ДОО за годината.
Правителство предприе драстично намаление на финансирането и в другия голям социален сектор – социалното подпомагане. Средствата за програмите в тази сфера бяха планирани на равнище, далеч под достигнатото и необходимото за изпълнение на ангажиментите към правата на социално слабите граждани и на хората с увреждания, гарантирани по закон. Уверенията, че това ще бъде компенсирано с разработването на програми и проекти, финансирани чрез европейските средства, бяха само частично осъществени, доколкото тези средства имат строго определено предназначение, ред и начин на използване. Но още в първата половина на годината сериозни трудности се изпитват от всички звена на системата за социално подпомагане и това много ясно беше усетено в цялото общество, както по протестите на различни засегнати групи, така и от медийните им отражения. Поради тези причини подходът на правителството към политиките в сферата на социалната сигурност на макрониво през първата година на управление не може да се оцени положително. Рефлексите от този подход ще са налице и в следващите години на неговото управление, но по-важно е да се разбере правилно поуката.
Най-голямото предизвикателство в тази област обаче е ангажирането на правителството с по-нататъшни действия по провеждане на пенсионната реформа. Една амбиция, която сама по себе си е с положителен заряд и обективна подплата. Но, в конкретните си измерения тя е и критичната точка на взаимоотношенията и партньорството на КНСБ с правителството. За жалост, въпреки общо взето доста интензивните и на различни нива срещи и разговори по тази тема, перспективата да се стигне до един приемлив или по-малко неприемлив компромис не е много добра. Активната и професионално издържана позиция на КНСБ по аргументирането и предоставянето на конкретни предложения за стабилизиране правата на хората и финансово оздравяване на системата не срещат широка подкрепа. Общите синдикални позиции и претенции с колегите от КТ „Подкрепа” по мерките, гарантиращи успешно развитие на реформата също са без особен ефект.
Критичният поглед към управлението на настоящето правителство обаче, не бива да замъглява или да остави без признание действия и политики, които заслужават достойна политическа оценка. Тук на първо място трябва да се спомене, че след многогодишни безуспешни или с много малък напредък преговори по размера на обезщетението за безработица, този въпрос получи качествено и принципно разрешение от настоящото правителство. Възстанови се върховенството на законовата норма, определяща това обезщетение в размер 60 на сто от загубеното брутно трудово възнаграждение, върху което лицата са се осигурявали. При това беше ясно и публично заявена решителността този въпрос да получи своето трайно разрешение, а не само за текущата 2010 година.
Позитивно може да се оцени и отказът, макар след дълги преговори, да се прилага подоходен тест при изплащането на интеграционна добавка на хората с увреждания, както и запазването на размера на тази добавка. Стъпка в правилната посока беше и обвързването на предоставянето на семейните помощи за деца с изискването родителите да изпълняват изискванията за задължителните имунизации и профилактични прегледи на децата.
Социалният диалог изглежда добре структуриран, но все още е недостатъчно ефективен
Една година от началото на управление на ГЕРБ все още се демонстрира политическа воля от кабинета за сътрудничество между представителите на Държавата и национално представителните организации на работодателите и на синдикатите. Особено активен е диалога на национално равнище, в рамките на работата на НСТС.
Търсенето на нови механизми на партньорство намери израз в приетите в началото на 2010 г. нормативни промени в Кодекса на труда относно създаването на нови структури - областни съвети за тристранно сътрудничество, които впоследствие бяха своевременно изградени във всички областни центрове, в т.ч. с личната ангажираност на министъра на труда и социалната политика и с активната роля на регионалните структури на КНСБ.
Понастоящем активност за диалог и взаимодействие се проявява на всички нива и във всички области (обсъждат се проблеми в НСТС, Отрасловите СТС, Обл.СТС, в работни групи, в комисии, консултативни съвети и др), но очакваните резултати по много въпроси са все още в „глуха улица” и в различна посока от очакванията на социалните партньори, преди всичко на синдикатите. За нас, в тези случаи, изводът е недостатъчна ефективност на социалния диалог по отношение възможностите му за постигане на консенсус по ключови проблеми.
През изтеклата година тази линия на партниране имаше и един особен контрапункт – активното участие на наши представители в публични социално-икономически инициативи, организирани от Президента, които даваха и друга възможност за изява на позициите на КНСБ по най-тревожните за обществото проблеми в контекста на кризата. КНСБ повдигна и въпроса за необходимостта от възстановяване работата на закрития Консултативен съвет към Постоянната комисия по труд и социална политика в НС.
Между социалните партньори на национално равнище се постигна консенсус за засилване ролята на Отрасловите съвети за тристранно сътрудничество към министерствата - за разработването на отраслови /браншови/ антикризисни програми, но част от тези съвети, макар и формално да са изградени, на практика не функционират. Примери:
- Отрасловият съвет към Министерство на земеделието и храните, който включва браншовете фуражна промишленост, мелничарска промишленост и птицепроизводство, на практика от близо 8 години не функционира и не е структуриран;
- Отрасловият съвет за тристранно сътрудничество на леката промишленост не функционира от години и първи опити да се конструира наново са направени през януари 2010 г. Оттогава не е имало заседание на съвета.
През годината антикризисни мерки за съответния сектор са били предмет на обсъждане в ОСТС – строителство, химия, жп транспорт, машиностроене, средно образование. Държавната политика, процесите на преструктуриране и развитие на съответните сектори са били предмет на обсъждане със социалните партньори в няколко ОСТС (транспорт, хранителна промишленост, търговия и туризъм, земеделие, горско стопанство, висше образование и наука, здравеопазване). Изработването на становища и позиции по специфичната за отрасъла/бранша нормативна уредба, е било предмет на обсъждания в няколко съвета за социално сътрудничество – транспорт, хранителна промишленост, земеделие, металургия, енергетика, строителство, машиностроене, култура.
Оценката на лидери на федерации, съюзи, синдикати за работата на тристранните съвети за социално сътрудничество в болшинството от случаите е негативна. Само пет от тях дават добра оценка (ФНСС, СФ”Металици” , ФНСМ и НБС „Водоснабдител”) и считат, че действието на тези съвети е ефективно, което се дължи на регулярните срещи, приетите правилници за тяхната дейност и широкия обхват на обсъжданите проблеми. Преобладава мнението за неефективен и формален тристранен социален диалог на това равнище, както поради криворазбрана роля на държавата в условия на пазарна икономика, така и поради недостатъчен кадрови капацитет. Най-категорични в отрицателните си оценки са синдикалните ни представители, които участват в ОСТС към МИЕТ. Редица федерации (от машиностроенето, електронната и електротехническата индустрия, леката промишленост и енергетиката) споделят, че в мега-министерството намалява активността на социалното партньорство, което е било с дългогодишни традиции.
Част от съгласуваните антикризисни мерки с Правителството са свързани и с договореностите за разпростиране на подписани О/БКТД. Ние свързваме този проблем с постигането на две основни цели, които заявихме пред новото правителство: първо, борбата със сивата икономика, нелоялната конкуренция и социалния дъмпинг; второ, разширяване полето на социалния диалог и на КТД на това равнище. Тези две цели, според нас не могат и не трябва да бъдат отделяни една от друга, въпреки че и представителите на новото правителство слагат акцент преди всичко на първата цел.
Министърът на труда и социалната политика спази обещанието си и предприе действия в тази насока – през изтеклата година започна работа нова Междуведомствена работна група със задача да обсъди и предложи мерки за разпростиране на браншови КТД и уточни последиците от това за организациите на работодателите и на синдикатите.
В резултат на нейната работа и преди всичко на експертната и политическа позиция на КНСБ, със Заповед на министъра на труда и социалната политика от 16.02.2010 г., беше разпростряно действието на първия БКТД, сключен между съюза на "ВИК" операторите в България, Синдикат "Водоснабдител" на КНСБ и Федерация "Строителство, индустрия и водоснабдяване" на КТ "Подкрепа". Действието на договора беше разпростряно във всички предприятия от икономически дейности по КИД-2008: Е36 "Събиране, пречистване и доставяне на води", Е37 "Събиране, освежаване и пречистване на отпадни води" и НКИД-2006: Е41 "Събиране, пречистване и разпределение на води".
На 11.05.2010 г. Министърът разпростря прилагането и на БКТД, сключен между Съюза на пивоварите, Синдикат "Бира, храни и напитки" към КНСБ и Федерация "Хранителна и питейна индустрия" към КТ "Подкрепа", във всичви предприятия от икономически дейности "Производство на пиво" и "Производство на малц" по КИД-2008.
За съжаление на този етап беше провалено разпростиране действието на ОКТД в отрасъл "Добив и преработка на минерални суровини", но този път, не поради съпротива от страна на МТСП, а поради странното поведение и промяната в последния момент на позицията по този въпрос на работодателската структура, страна по договора.
Несъмнено разпростирането на този договор би постигнал цели, заложени и в антикризисната програма чрез прилагане на тази антикризисна мярка. Докато разпростирането на посочените по-горе два договора (макар и важно за нас) има по-скоро психологически и пропаганден ефект само за Правителството. Затова КНСБ заяви пред министъра на труда категоричната си позиция, че е необходима реална политическа воля за действие от страна на представителите на Държавата, въпреки директния и индиректен натиск от страна на представители на бизнеса и съпротивата им, насочена срещу разпростиране на О/БКТД.
Трябва още веднъж да подчертаем, че въпреки установеното и вече утвърдено институционализиране на системата на социален диалог, все още за нас остава общото впечатление за неговата фрагментираност и липсата на ефективни връзки между отделните равнища. Затова през годината поставихме въпроса за изграждане на система (структура) към НСТС за координация с Отрасловите/Браншовите, Областните и Общински съвети за тристранно сътрудничество.
Една година след началото от управлението на Правителството трябва да поставим още веднъж и въпроса за липсата на практически действия от страна на министъра на труда и социалната политика за изработване на нормативните документи по създаване на Информационна система за колективните трудови договори в НИПА, съгласно чл.53,ал.5 от КТ.
Пакет от Психологични въпросници за оцен...
Оценка на инвестициите в реални активи
Оценка на инвестициите във акции
Оценка на инвестициите в реални активи
Оценка на инвестициите във акции
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Мотел Казаците
2. Магазин CHOICE
3. За отмора след преумора
4. Екскурзии - Свят
5. Моите албуми
6. Карта на България
7. Категории - Blog.bg
8. Blog.bg
9. Информация
10. Свищов
11. Исторически обекти
12. История
13. Филми - Книги
14. Пътища и закони - BG
15. Фолксваген клуб - BG
16. Храни - Здраве
17. knsb1vik1svishtov1
18. с.Козловец
2. Магазин CHOICE
3. За отмора след преумора
4. Екскурзии - Свят
5. Моите албуми
6. Карта на България
7. Категории - Blog.bg
8. Blog.bg
9. Информация
10. Свищов
11. Исторически обекти
12. История
13. Филми - Книги
14. Пътища и закони - BG
15. Фолксваген клуб - BG
16. Храни - Здраве
17. knsb1vik1svishtov1
18. с.Козловец
