Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2012 22:31 - Проф. Д-р Димитър М. Иванов, макроикономист: В момента само действията на ЕЦБ спасяват Европа и еврозоната от разпад
Автор: aidasv Категория: Новини   
Прочетен: 1289 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 02.01.2012 22:32


           
image             Страховете от дългосрочен дефицит днес предопределят една свръхопасна краткосрочна политика image  
  • Автор: Валентин Георгиев
  • Дата: 2.1.2012
Проф. Иванов, светът и Европа влизат в 2012 г. с твърде непредсказуеми и противоречиви очаквания по повод на излизането от кризата. На фона на всичко, което се случи в световната икономика през 2011 г., какъв е Вашият коментар?
- Годината на Дракона, каквато е и 2012-а, е непредсказуема. И за съжаление, правим това интервю в условията на изключително лоши обстоятелства в света и в Европа. Началото на 2011 г. започна с далеч повече надежди, отколкото сега. Това е наистина сложно време за световната икономика. Европа навлиза в поредния период на рецесия, американската икономика продължава да отслабва, растежът на Китай, както и на голяма част от изгряващите икономики, се забавя. Към всичко това, ако добавим и свръхсилните геополитически рискове в Иран, Сирия, в целия арабски свят – се очертава една много тежка и бих казал опасна в икономически и социален план 2012 година. Очертава се анатомията на още една нова рецесия.
2011 г. не бе никак успешна в намирането на решения за излизане от кризата. Данните от края на 2011 г. сочат, че Испания, Италия, Португалия и Гърция няма да могат да постигнат поставените им цели за бюджетните дефицити за 2012 г. Крупни региони в тези страни са в дълбоки фискални проблеми, а безработицата там се увеличава. Пакетите от мерки по затягане на финансовата дисциплина правят нещата още по-страшни: повишаване на данъците; редуциране на заплатите, нови уволнения. Фактите за всичко това са налице: повиши се цената за финансирането на почти всички страни - членки на еврозоната; банките отново усложниха условията за даване на кредити; правителствата още повече затегнаха фискално своите бюджети. Даже Германия, идолът на европейската икономика, вече е под сериозен стрес, а добре „смазаният” експортен модел на нейната икономика вече трудно би могъл да функционира при новите валутни и търговски войни в света.

- И все пак, нещо полезно в икономически план не ни ли остави 2011 г.?
- Някои уроци бяха научени отново от политиците, други не. Разбра се, че частични или непълни фискално-стимулационни програми трудно могат да бъдат лекарство срещу дълбоки рецесии, но пък и алтернативите – да не се прави нищо или само да се затягат коланите – са още по-безполезни и даже по-лоши. Разбра се, че в условията на този тип криза – да се спасяват банките не е въобще достатъчно, за да бъде възстановен растежът на икономиката. Най-важното е подпомагането на бизнеса и на домакинствата. Поне в Америка (не и в България!) се разбра, че голяма грешка е да се мисли, че редуцирането на дълга е по-важно, отколкото повишаването на заетостта. Даже и МВФ призна, че е буквално лъжа да се прокламира, че политиката на затягане на финансовата дисциплина в Европа ще доведе до икономически растеж. И най-сетне, разбра се, че това е криза, стъпила здраво върху неадекватностите на европейската „архитектура”, върху масивните различия в ефективността между страните членки, както и върху доминиращата идеология по времето на създаването на еврозоната.

- Бихте ли изяснили кои са тези неадекватности?
- О, те са многобройни – като започнете от тотално различното икономическо и структурно равнище на икономиките в еврозоната и стигнете до механизмите на регулиране, както национални, така и в рамките на зоната. Но най-набиващата се неадекватност се отнася до механизма на дълговите взаимоотношения. Оказа се, че страните - членки на еврозоната, не могат да използват нито един от двата съществуващи механизма за разрешаване на дългови проблеми: нито механизма на продължаващо рефинансиране (на каквато основа са например взаимоотношенията между САЩ и Китай); нито пък механизма на „отписване” на дълга (което се случи в Латинска Америка след кризата в 80-те години на миналия век). Досегашният опит на Европа (от май 2010 г. насам) да накара задлъжнелите държави да си платят дълга – води до срутване на икономиките на тези страни.

- Може ли планираният нов евро фискален съюз в своя нов формат (без Великобритания) да спаси еврото и еврозоната?
- Не мисля, че е възможно. Проблемите са много по-дълбоки, за да могат да се решат само от едно затягане, пък било то и конституционно, на финансовата дисциплина. Срещата на 9 декември само повдигна капака на кутията на Пандора в Европа. Не само еврозоната, но и ЕС в политически и в икономически план бързо се приближава до края на сегашния си формат, както и до края на експеримента с еврото.
Да, в крайна сметка всяка една от сега 17-те страни членки следва сама да реши по-нататъшното си членство в съответствие с интересите си. Но това, което не може никой да отрече, е, че кризата оголи конституционните, институционалните и икономическите противоречия, както на Маастрихтския, така и на Лисабонския договор. Най-вероятното компромисно решение, до което може да се стигне, без да се разцепи ЕС, е превръщането на ЕС и на еврозоната в серия от различни двустранни и многостранни политически, търговски и инвестиционни съюзи. Няма как предлаганият фискален пакт да спре дълбоката депресия, в която влизат Гърция, Испания, Португалия и Италия, след като огромният им дълг, захранван от жестоката атака върху техните социални системи, рязко ще редуцира потребителското търсене там.
А и нещо също много важно, до което политическите лидери даже не са се докоснали: ключови дисбаланси по текущите сметки вътре в еврозоната между т. нар. периферни икономики и основните икономики – остават нерешени и огромни. Тяхната корекция е невъзможна на национално равнище заради самия механизъм на еврозоната. Така че решаването на въпросите, свързани с огромния домакински и фирмен дълг, с дълга на институции, корпорации и правителства, опира до бариерата на невъзможни валутни корекции вътре в зоната на еврото. В този смисъл не виждам как някои членове на евроблока могат да продължат да бъдат такива. В момента само действията на ЕЦБ спасяват Европа и еврозоната от разпад.

- В какъв смисъл?
- Ами само за декември 2011 г. ЕЦБ раздаде 489 млрд. евро кредити на 523 банки в Европа само и само да успокои общественото доверие към тях по отношение на тяхната ликвидност. Това бе най-голямата кредитна инжекция от страна на ЕЦБ в цялата 13-годишна история на еврото. Но даже и това не бе достатъчно, за да се успокои напрежението на държателите на европейски облигационни книжа. А и нека да не се забравя, че само в първото тримесечие на 2012 г. над 475 млрд. евро държавен дълг ще трябва да бъде платен от страна на редица европейски правителства, и то по време, когато цената на финансирането продължава да е много висока.

- Но нали на няколко европейски срещи на върха бяха взети решения за финансиране на задлъжнелите държави?
- Бяха взети решения, но парите ги няма. На всичко отгоре, „взетите решения” са всъщност механизъм за преливане на пари – от държавите и институциите кредитори към задлъжнелите, за да могат те да си върнат парите отново на кредиторите. Кой плаща сметката – обикновените данъкоплатци. Продължава неразбирането за необходимостта да се предприеме по-агресивна политика на фискално стимулиране. Страховете от един дългосрочен дефицит днес де факто предопределят една свръхопасна краткосрочна политика. Политика на налагане на жестоки лимити върху дефицитите като процент от БВП, което задължително води до още по-слаб растеж и до нарастващи дефицити. Така че, нека още веднъж да подчертая – отказът да се преструктурира дългът на страните от южноевропейската периферия – няма как да не доведе до разчупване на еврозоната.
Мога да споделя, че вече редица банки се подготвят технологично за връщане към система на търгуване в драхми, ескудос и лири. Редица фирми и корпорации с операции в Гърция и в Югоизточна Европа от няколко месеца трансферират кеш извън Гърция и региона почти на дневна база – като мярка срещу изненадващо срутване на стойността на еврото, ако валутите бъдат отново прекалкулирани.

- Как ще коментирате позицията на страната ни във връзка с новия фискален съюз и отказа да участваме в набирането на 150 млрд. евро за МВФ. Според управляващите излиза, че това е само морална подкрепа и не сме засегнати финансово.
- Не смятам, че е налице отработена, прецизирана, дискутирана и приета с консенсус в българския парламент – официална позиция на Р България по повод нашата политическа, конституционна, морална и всякаква друга подкрепа или не на предлагания фискален пакт. Засега това, което имаме, е изразено становище на българския премиер. Това становище, мнение – би следвало да се развие и да се оформи по съответния възприет у нас процедурно-институционален път – като ясна, дългосрочна национална позиция по отношение на европейския пакт. Това е за мене задължителният път, който трябва да се следва. Що се отнася до втората част на въпроса Ви, дали ще играем само ролята на политически „клакьори” на пакта, мисля, че нещата не са толкова прости. Тези, които са запознати с текста на комюникето след последната среща на върха в Европа, знаят много добре, че освен финансовите ангажименти там са залегнали и редица други включително и по хармонизиране на данъчната система, на страните, подкрепили фискалния пакт. Готова ли ще е България на това – отговор ще трябва да даде българският парламент.

- При негативен за еврото сценарий какво става с нашите пари?
- Негативен или позитивен сценарий – в някакъв вид еврото засега ще остане. Въпросът е, че надали тази еврозона, в този състав и при това регулиране – ще остане същата. Не вярвам. Далеч по-важният въпрос е „какво става с нашите пари?”. Ясният и кратък отговор е – те намаляват и ще намаляват според намаляването на стойността на еврото. Намалява покупателната способност на българина. Задлъжнялостта на домакинства и на реалния фирмен сектор се увеличава, парализата във вътрешната икономика расте като огромна паяжина. Настъпва сериозно ново кредитно засушаване. Лихвите по кредитите няма да намалеят. И нямаме никаква ясна политика как така да направим, че парите ни да се увеличат.

- Защо въпреки всички оптимистични твърдения на управляващите потреблението у нас не се вдига?
- Как да се вдигне при съществуващата задлъжнялост? Ако Вие нямате бизнес, а в същото време имате да изплащате и заеми, ще увеличите ли своето потребление? И нещо много важно: една голяма част от потреблението на домакинствата в периода 2004-2007 г. бе финансирано чрез гаранции срещу собственост. Днес оценката на тази собственост е доста по-ниска, а и много хора вече не я притежават. По официални данни проблемните заеми у нас вече надхвърлят 9,102 млрд. лева, което е около 22,1% от всички кредити, отпуснати в България. Нито правителството на Станишев, нито това на ГЕРБ реши да приложи програма за преструктуриране на проблемни заеми на домакинства и фирми. А това вече се призна и в Америка, и в Европа, че е крайно важно. На България е необходима нова антикризисна програма, програма за финансова и банкова стабилност, програма за икономическо възстановяване и растеж и програма за доходите.
Klassa.bg


Тагове:   Криза,


Гласувай:
3
0



1. venziko - Трудна година
07.01.2012 13:11
Периода 2012 г до 2015 г ще бъде много труден за целия свят
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aidasv
Категория: Други
Прочетен: 2619871
Постинги: 1607
Коментари: 1245
Гласове: 22756